Политиката в България - Епизод седми, част втора

Значи.

Александър Стамболийски – булевардът, на който се намира ИК Жанет 45 в Пловдив (и печатницата, и издателството) е в ремонт от четири години насам.

Живеем в дупки и прах, работници и машини се появяват приблизително веднъж на два месеца, служители и клиенти трябва да минат през иглено ухо (разбирай – по прашния банкет, който прилича на Кандахар в разгара на войната), за да стигнат до нас.

С две думи – малък ад и още по-малки (на затова пък многобройни) прахови частици, които бавно, но сигурно се заселват в дробовете.

Единственото ни успокоение – че от новата канализационна система (гигантски тръби в които може да влезе прав възрастен човек!) все пак ще има полза.

Нейсе, след четири години мъка, накрая асфалтираха булеварда (вярно, криво-ляво, шахтите стърчат с два пръста, върху банкета има планини с пръст, счупени клони и милиони коли – ама все е нещо).

И оня ден като заваля-а-а! Уааааууу!...

Морè ти казвам, брат ми!

Шахти явно има. Но никой не идва да ги чисти.

Ама защо не идва, питате?

Отговорът научихме по случайност, когато разбрахме, че в 6 часа и 23 минути т а з и сутрин общината е пуснала с п е ш н а обществена поръчка за почистване на шахти по булевард Стамболийски.

Само си представете картинката: вчера следобед, след като си дава сметка за мащабите на бедствието, районният кмет тича при главния; Шефе, вика, работата е на изуй гащи, давай да пращаме бригада да чисти шахтите. Добре, да пратим – отвръща шефа – кого сме назначили?

Ровят из разни папки – хартиени, електронни, you name it – и някъде към пет часа сутринта въпросът вече е малко по-различен: ние назначили ли сме някого и з о б щ о?...

В 6:22 накрая става ясно, че не са. Което обяснява и "спешната" обществена поръчка, пусната минута по-късно.

Сега остава само да изчакаме кандидатите да пуснат документи до края на месеца, сетне комисията да вземе решение към средата на ноември (примерно!) и после – ако някой междувременно не рече да жали в съда – някъде по Никулден да имаме (е в е н т у а л н о) официално назначена фирма, която да почисти шахтите.

Звучи оптимистично, нали?

Че какво толкова! Смениш два-три чифта ботуши, направиш две-три съвещания – и тъкмо решиш да събереш пари за гумена лодка: те взели, че ги о т п у ш и л и!...

Ние от Кючука сме свикнали да чакаме.

А в случаите, когато и чакането не помага – да спасяваме нещата в движение и на куц крак – въпреки градската управа, въпреки държавата – като даваме ход на нестихващото си въображение.