- Публикувана: 16 авг. 2025, 21:56 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2025, 09:55 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 167
Миленака, ами и ти сега разсъждаваш така - аз не обичам да каня гости, значи и племенниците на Опосум са така.
Аз не бих си дала детето, значи и те няма.
Ние пък обичаме до се събираме, имаме си ключове едни на други от апартаментите и племенниците са винаги добре дошли, даже без уговорка.
Да, може и да не е така в бъдеще, но засега е така. Ако стане различна ситуацията, тогава ще си променя и аз разсъжденията.
Ако е веднъж на високосна, не бих имала против. Ако е често, бих имала.
Освен това не каня и не обичам гости в нас. И не съм искала никой да ни гледа детето.
"Аз разсъждавам така, следователно и другите разсъждават по същия начин" често води до конфликти.
Аз не бих си дала детето, значи и те няма.
Ние пък обичаме до се събираме, имаме си ключове едни на други от апартаментите и племенниците са винаги добре дошли, даже без уговорка.
Да, може и да не е така в бъдеще, но засега е така. Ако стане различна ситуацията, тогава ще си променя и аз разсъжденията.
Аз пак казвам, че в този форум всеки разбира гледането по различен начин.
Не смятам, че някой би имал против аз да играя с детето на пода, докато той седи на дивана.
Не смятам, че някой би имал против аз да играя с детето на пода, докато той седи на дивана.
Освен това не каня и не обичам гости в нас. И не съм искала никой да ни гледа детето.
"Аз разсъждавам така, следователно и другите разсъждават по същия начин" често води до конфликти.
Същото мисля, относно “гледане“ на дете/внуче.
Цитат
За мен гледане е когато човек остава с чуждо дете за известен период от време, когато родителите на са там.
Като и то се дели - един път е по-желание на гледащия, тоест той е поискал/помолил да вземе и гледа детето. Второ, когато родителите помолят за това.
Отглеждане е - дълъг период от време, при това периодично и/или ежедневно.
Когато родител присъства, но излезе примерно от стаята - наглеждане за малко.
Като и то се дели - един път е по-желание на гледащия, тоест той е поискал/помолил да вземе и гледа детето. Второ, когато родителите помолят за това.
Отглеждане е - дълъг период от време, при това периодично и/или ежедневно.
Когато родител присъства, но излезе примерно от стаята - наглеждане за малко.
Миленака, ами и ти сега разсъждаваш така - аз не обичам да каня гости, значи и племенниците на Опосум са така.
Аз не бих си дала детето, значи и те няма.
Аз не бих си дала детето, значи и те няма.
Скрит текст:
Ние пък обичаме до се събираме, имаме си ключове едни на други от апартаментите и племенниците са винаги добре дошли, даже без уговорка.
Да, може и да не е така в бъдеще, но засега е така. Ако стане различна ситуацията, тогава ще си променя и аз разсъжденията.
Ако е веднъж на високосна, не бих имала против. Ако е често, бих имала.
Освен това не каня и не обичам гости в нас. И не съм искала никой да ни гледа детето.
"Аз разсъждавам така, следователно и другите разсъждават по същия начин" често води до конфликти.
Да, може и да не е така в бъдеще, но засега е така. Ако стане различна ситуацията, тогава ще си променя и аз разсъжденията.
Аз пак казвам, че в този форум всеки разбира гледането по различен начин.
Не смятам, че някой би имал против аз да играя с детето на пода, докато той седи на дивана.
Не смятам, че някой би имал против аз да играя с детето на пода, докато той седи на дивана.
Освен това не каня и не обичам гости в нас. И не съм искала никой да ни гледа детето.
"Аз разсъждавам така, следователно и другите разсъждават по същия начин" често води до конфликти.
За мен това е странно.
Значи ако храниш дете или сменяш памперс, или му четеш книга, или му подаваш топка и т.н., и майката е в стаята, не го гледаш.
А как се води това тогава, щом не е гледане?
Значи ако храниш дете или сменяш памперс, или му четеш книга, или му подаваш топка и т.н., и майката е в стаята, не го гледаш.
А как се води това тогава, щом не е гледане?
Прекарване на време с детето, с ясното съзнание, че при проблем - родител е там и той ще си реагира, ако се налага.
Значи гледане е само ако не разрешаваш проблеми.
Разбрах вече.
Аз нямам такова тълкуване.
И слава Богу, защото щях да прекарвам време с деца за без пари, вместо да ги гледам срещу заплащане, само защото родителите са там и решават проблемите.
За мен щом седя на дивана и си чопля телефона, някой друг ми гледа детето, независимо дали ще стана аз да сменя памперса за три минути.
Разбрах вече.
Аз нямам такова тълкуване.
И слава Богу, защото щях да прекарвам време с деца за без пари, вместо да ги гледам срещу заплащане, само защото родителите са там и решават проблемите.
За мен щом седя на дивана и си чопля телефона, някой друг ми гледа детето, независимо дали ще стана аз да сменя памперса за три минути.
Неслучайно маркирах в черно "двамата" родители. Имаш неизвестен фактор и това е другият родител. Казвам, че ако той е като мен, твоето поведение няма да има никакво значение.
Значи гледане е само ако не разрешаваш проблеми.
Разбрах вече.
Аз нямам такова тълкуване.
И слава Богу, защото щях да прекарвам време с деца за без пари, вместо да ги гледам срещу заплащане, само защото родителите са там и решават проблемите.
За мен щом седя на дивана и си чопля телефона, някой друг ми гледа детето, независимо дали ще стана аз да сменя памперса за три минути.
Разбрах вече.
Аз нямам такова тълкуване.
И слава Богу, защото щях да прекарвам време с деца за без пари, вместо да ги гледам срещу заплащане, само защото родителите са там и решават проблемите.
За мен щом седя на дивана и си чопля телефона, някой друг ми гледа детето, независимо дали ще стана аз да сменя памперса за три минути.
Да, когато е платено ти си вършиш работата - плащат ти да сменяш памперси и да храниш детето, да го занимаваш. Плащащият (работодателят) е в правото си да чопли семки - но дори тогава не отглеждаш дете, а се грижиш за нуждите му, защото това ти е работата в този момент. Ако недай Боже беше станал проблем в такъв момент, силно се съмнявам присъстващият родител да продължи да "чопли семки", вместо да реагира.
И защо въобще се сравнява платена услуга с доброволна/помолена или там каквато помощ е от роднини?
Допълвам, че пропуснах - когато се плаща, служителят е длъжен да се съобрази на 100% с изискванията на родителите. Ако не го направи - уволнен е и то без никакви размишления по въпроса. Както във всяка една друга професия - не се справяш, закъсняваш и подобни - вратата е там.
Но за роднини/приятели, които не получават пари, особено баби (понеже сме в такава тема) - съвсем не стоят така лесно нещата.
Неслучайно маркирах в черно "двамата" родители. Имаш неизвестен фактор и това е другият родител. Казвам, че ако той е като мен, твоето поведение няма да има никакво значение.
Ако аз не искам Х да гледа детето ни, а мъжът ми не се съобрази с това, след това аз ще престана да се съобразявам с него.
Ако мъжът ми не иска У да гледа детето ни, а аз не се съобразя с това, мъжът ми ще има пълното право да не се съобразява с мен.
Трябва двамата да намерим вариант, който ни устройва.
Аз пък не мога да разбера защо някой си мисли, че жена на години /възрастна/ мечтае да гледа бебе, да го вдига и слага, да сменя памперси, да тича след него при прохождане и други съпътстващи неща при най-малките деца? Като не искат да се гледа, ок, мога да си запълня времето с полезни за мен неща /разходки, срещи на кафе, -козметични процедури, книжки/. От някои постове разбирам, че гледането от моя страна би било едва ли не подарък за мен.
Внукът ми след месец ще направи 3 г., ами малък е, говори много, но не всичко му разбирам, но да, понякога го гледам, купувам книжки, чета, книжки с магнити редим, дават ми храна, храня го - ей такива неща, но не е много често. За себе си установих, че ще ми бъде по-лесно, когато стане по-голям - 4/5 г. Но, предполагам, че след половин година ще ми се наложи повече да бъда с него, защото второ дете е на път.
Внукът ми след месец ще направи 3 г., ами малък е, говори много, но не всичко му разбирам, но да, понякога го гледам, купувам книжки, чета, книжки с магнити редим, дават ми храна, храня го - ей такива неща, но не е много често. За себе си установих, че ще ми бъде по-лесно, когато стане по-голям - 4/5 г. Но, предполагам, че след половин година ще ми се наложи повече да бъда с него, защото второ дете е на път.
Аз съм на 47 г. и съм отгледана с ЕБХ от 3-месечна. Баба ми го е практикувала, живеела е с родителите ми. Аз със своите деца - не. Та практиката е стара. Децата ходеха боси или с терлици, та и специални обувки не са ни били нужни и въобще не разбирам, защо трябва да се купуват специални монтесори играчки. Който иска, нека си купува и възпитава така. Всякакви стари позабравени практики излизат като нови. Важното е да се зачита волята на родителите.