ММ след 40 пробяга Обиколката на Витоша 100 км. Акцентирам на пробяга, защото има и хора, които 24 ч я ходят, но той я бяга и завърши сутринта (тръгва се в полунощ) с доста добро време. До човек е. И до мерак.
Аз не отричам остаряването, ама едно е как изглеждаш и имаш ли бръчки, и съвсем друго как си като кондиция. Последното в днешно време с тон информация и научен напредък можеш да поддържаш доста години. Иначе бръчки си има. На 32 и аз започвам да имам. Дреме ми. 😀 Що се отнася до игрите с дете и търчането по такова, това зависи дали искаш и дали ти доставя удоволствие. Всеки се уморява в един момент. И какво? Човешките същества са устроени да се изморят, да хапнат и дремнат и после са починали и могат пак да се изморяват наново.
Аз не отричам остаряването, ама едно е как изглеждаш и имаш ли бръчки, и съвсем друго как си като кондиция. Последното в днешно време с тон информация и научен напредък можеш да поддържаш доста години. Иначе бръчки си има. На 32 и аз започвам да имам. Дреме ми. 😀 Що се отнася до игрите с дете и търчането по такова, това зависи дали искаш и дали ти доставя удоволствие. Всеки се уморява в един момент. И какво? Човешките същества са устроени да се изморят, да хапнат и дремнат и после са починали и могат пак да се изморяват наново.
Истината е, че вниманието към детето не зависи толкова от възрастта на родителя, колкото от неговите приоритети, ценности и готовност да присъства активно в живота на своето дете. И младият човек може да бъде разсеян и погълнат от собствени стремежи, както и по-възрастният – отдаден и всеотдаен.
В крайна сметка доброто родителство се измерва не в години, а в любов, грижа и време, които един родител посвещава на своето дете. Имам примери около себе си – родители, които на площадките прекарват времето си в телефони, цигари и кафета, докато децата им често прекрачват граници и остават без надзор. Същевременно съм виждала и как баби и дядовци се отнасят с огромно внимание и търпение към внуците си. Може би сравнението не е напълно правилно, нали често се казва, че внуците са по-милите „деца“, а принадлежността към различно поколение дава и различен поглед върху възпитанието, но да.
Затова в заключение вярвам, че възрастта няма чак такова значение. Едно дете се отглежда с любов – и ако тя е в основата, вниманието и грижата винаги ще бъдат достатъчни. Дори и аз, която съм на 28 години, имам дни, в които се чувствам напълно изтощена, сякаш детето ми е изпило всичките ми сили, и единственото, което искам, е просто да си легна. Това ме убеждава още повече, че родителството не е въпрос на години – то е отдаденост, която понякога е трудна, независимо дали си млад или по-възрастен.
40 не са 20 и това е положението.