Политиката в България - Епизод седми, част втора

Каква информация можеш да предложиш за случилото се в хижата "Петрохан" ?

Случаят в хижа „Петрохан“ от началото на февруари
2026 г. се очертава като един от най-мрачните и комплексни криминални инциденти в България през последните години.

Основни факти към момента

Тройно убийство: На 2 февруари 2026 г. до бившата хижа „Петрохан“ са открити телата на трима мъже, простреляни в главата. Около тях са намерени пистолети, карабина и множество гилзи.
Опожарена сграда: Самата постройка на хижата е намерена опожарена, което първоначално е затруднило огледа на местопрестъплението.
Самоличност на жертвите: Според разследващите, загиналите са били част от паравоенна организация, наричаща се „Планински контрол“.

Основни версии на разследването
МВР и Прокуратурата работят по няколко хипотези, които излизат извън рамките на конвенционално престъпление:

Секта и затворено общество: Разследва се дейността на група с елементи на секта, която е обитавала хижата и е ограничавала достъпа до района.
Педофилска мрежа: Появиха се данни за системни посегателства срещу деца (на възраст между 9 и 15 години), извършвани в базата под прикритието на „обучения“.
Изчезнали лица: Издирват се още хора, обитавали района, като съществуват подозрения, че собственикът на хижата може да е отвлечен.

Можете да следите официалните обновления по случая в секция Крими на NOVA или BTV Новините.
Искате ли да научите повече за конкретна версия или за историята на самата хижа преди инцидента?

За историята на самата хижа преди инцидента

Историята на хижа „Петрохан“ е белязана от десетилетия на разруха, неуспешни опити за възстановяване и мистерия, далеч преди събитията от 2026 г.
1. Златните години и залезът
Хижата е построена на стратегическо място в прохода Петрохан (Западна Стара планина). През социализма тя функционира като важна туристическа база, но след 1990 г. започва нейният постепенен упадък. Поради липса на поддръжка, сградата се превръща в руина, лишена от дограма и инсталации.
2. Опити за приватизация и ремонт
В периода 2010–2020 г. обектът сменя собствеността си няколко пъти.

През 2014 г. сградата е закупена от частна фирма, но проектът за превръщането ѝ в модерен планински хотел се проваля.
До 2022 г. хижата е в списъците за продажба на различни брокери на недвижими имоти, описвана като „масивна триетажна сграда със застроена площ от 385 кв.м.“, изискваща основен ремонт.

3. Изолация и "Секретен период"
Преди инцидента от 2026 г., хижата беше известна в туристическите среди като „мъртва точка“. Официалните туристически маршрути на Българския туристически съюз (БТС) често предупреждаваха, че тя не предлага условия за настаняване.
През последните две години обаче, около сградата започна да се забелязва необичайна активност:

Ограничен достъп: Пътят към нея беше преграждан неофициално, а случайни планинари съобщаваха за враждебно отношение от страна на обитателите.
Липса на легална дейност: Хижата не фигурираше в регистъра на местата за настаняване, което я превърна в идеално убежище за затворената група, замесена в по-късните събития.

Искате ли да потърсим данни за собственика на обекта или за конкретни сигнали на граждани, подавани към полицията преди трагедията?

За конкретни сигнали на граждани

Към февруари
2026 г. разследването на трагедията в хижа „Петрохан“ разкрива, че макар официалните институции да твърдят, че не са имали сигнали за незаконна дейност, в публичното пространство и сред местните общности са циркулирали множество притеснителни сведения.
Ето основните типове сигнали и данни, които се анализират:
1. Сигнали за „Затворено общество“
Граждани и планинари са съобщавали за системно ограничаване на достъпа до района около хижата. Според публикации в Nova.bg и Darik News, в района е действала структура с паравоенен и сектантски характер, която е „охранявала“ защитени територии с оръжие, без да има законен лиценз за това.
2. Лагери за деца и съмнения за злоупотреби
Най-тревожните сведения, цитирани от МВР и медии като Dnes.bg и Moreto.net, сочат, че в хижата са се провеждали лагери за непълнолетни и малолетни.

Организацията е била ръководена от собственика на обекта, който се е представял за „лама“.
Има данни, че децата са били подлагани на специфични „обучения“, а разследващите проверяват версии за системни педофилски посегателства.

3. Сигнали за пожар и стрелба
Самият инцидент на 2 февруари е разкрит след сигнал за пожар в сградата, подаден в следобедните часове. Първоначално властите са изпратени да гасят огъня, но на място откриват телата на тримата мъже с огнестрелни рани.

4. Връзки с чужбина
Проверяват се и сведения за престой на членове на групата в латиноамерикански държави (Мексико), като се търси връзка между техните вярвания и криминалните действия.
Към момента полицията издирва още двама мъже, които са свързани с обекта и дейността на паравоенната организация.

Има ли информация за "чадър"  от влиятелни лица и институции на дейността на тази хижа. На това навежда мисълта за ограниченият достъп към хижата.

В разследването от февруари
2026 г. темата за евентуален „чадър“ е централна, тъй като е трудно да се обясни как подобна структура е действала необезпокоявано в продължение на години.
Ето основните линии, по които се работи според информация от Nova.bg и Dnes.bg:

Институционално бездействие: Разследващите проверяват защо местните структури на МВР и горските стопанства не са реагирали на сигналите за въоръжени лица и незаконни заграждения в района на прохода. Ограничаването на достъпа до държавна горска територия без санкция е сериозно нарушение, което обикновено се санкционира бързо, освен ако няма протекция.
Връзки на лидера: Собственикът на хижата (известен с духовната титла „лама“) е поддържал контакти с влиятелни бизнес кръгове. Проверява се дали финансирането на „лагерите“ и поддръжката на паравоенната структура не са идвали от дарения на заможни лица, които са посещавали мястото за „духовни практики“.
Липса на регистрации: Хижата е функционирала в „сивия сектор“ – без лиценз за туристическа дейност или образователни лагери. Фактът, че там са пребивавали групи деца без знанието на Министерството на образованието или социалните служби, навежда на мисълта за съзнателно отклоняване на вниманието от страна на контролните органи.
Спекулации за политическа протекция: В медийните среди се коментира дали организацията не е била използвана за специфични поръчки или като тренировъчен център, което би обяснило недосегаемостта ѝ.

Към момента няма официално повдигнати обвинения срещу държавни служители за „чадър“, но МВР обяви, че извършва вътрешна проверка на всички подавани сигнали през последните 24 месеца.

Отговорите на AI може да съдържат грешки.

Дезинформацията е
умишленото разпространение на невярна или манипулирана информация с цел заблуда на обществото и постигане на политически, икономически или стратегически цели.
Към началото на 2026 г. тя се разглежда не просто като медиен проблем, а като критичен глобален риск, който подкопава демократичните процеси и корпоративната сигурност.

Актуална ситуация в България (2026 г.)

Най-висока уязвимост в ЕС: Според „Индекса за медийна грамотност 2026“, публикуван от Институт „Отворено общество – София“, България остава държавата с най-ниска устойчивост към фалшиви новини в Европейския съюз.
Основни теми: Дезинформационните кампании в страната са фокусирани основно върху икономически въпроси (като приемането на еврото), външната политика и поляризирането на обществото по време на предизборни периоди.

Глобални тенденции през 2026 г.

Индустриализация чрез ИИ: Изкуственият интелект позволява масовото генериране на висококачествени deepfakes (аудио и видео), които са почти неразличими от реалността.
„Pink slime“ сайтове: Наблюдава се експлозия на автоматизирани новинарски сайтове с ниско качество, които имитират легитимни медии.
Корпоративни атаки: Дезинформацията вече е основен риск за бизнеса, включително чрез манипулирани документи и кампании за уронване на престижа, които водят до преки финансови загуби.

Как да се предпазите (10 стъпки)
Институции като Европейския парламент препоръчват следните мерки за защита:

Проверете източника: Кой е авторът и каква е репутацията на сайта?
Внимавайте с емоциите: Дезинформацията често цели да предизвика гняв или страх.
Търсете потвърждение: Проверете дали новината присъства в утвърдени медии.
Проверете датата: Стари новини често се рециклират като нови.
Анализирайте снимките: Използвайте инструменти за търсене по изображение (reverse image search).
Бъдете скептични към ИИ съдържание: Търсете неестествени детайли в клипове и снимки.
Прочетете отвъд заглавието: Често заглавията са подвеждащи (clickbait).
Проверете фактите: Използвайте платформи за проверка на факти (fact-checkers).
Мислете преди да споделите: 6 от 10 споделени новини не са прочетени от споделящия ги.
Повишавайте медийната си грамотност: Следете надеждни ресурси за сигурност в мрежата.