Благодаря за вниманието, сега реши моето момче че ще се мести в Berufsschule да учи там за химик-технолог в Франкфурт, смята, че там ще му е по лесно, направо съм смаяна
- Публикувана: 13 юли 2025, 19:31 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2025, 22:45 ч.
Университети в Германия и други немскоговорящи държави (вкл. специалности на английски) : Тема 25
Владимира, а къде е сега момчето ти? Може да има форумни деца там. Макар, че преди 2 години една майка търсеше квартира в Дармщат, предложих и съдействие , синът ми освобождаваше квартирата, но за щастие те намериха общежитие. Тогава в помолих синът и да се свържи с моя, просто да се видят , защото моят беше изпаднал в огромна емоционална дупка. Не се обади. Много тъжно ми стана . Премести се във Франкфурт и каза, че никога няма да стъпи в Дармщат . И познайте, сега работи в Дармщат , живее и учи във Франкфурт.
Да кажем така - самотата е част от израстването им. Колкото по високо се качваш, толкова по самотно е. Избрали са този път - добре е да се подготвят отрано. Ще имат шепа съмишленици, ще имат хобита и контакти по интереси, ще имат семействата си като опора. Но няма да има шумни компании, купони, веселби до зори, карти и табла по стаите на общежитията. Друг е животът им. Навремето като се подготвяха моите да заминават четях много по темата. Доста студенти казваха - първата година е самотна, после се оглеждате, намирате си приятел/ка и всичко се успокоява. Финансово и емоционално всичко си идва на мястото. И в общежитието на малкия повечето бяха двойки в стаи за един. Но не при всеки сработва тази схема. При големия ми син беше горе долу така, той самота видя само няколко месеца. Но при малкия не е така. Такъв му бил пътя, какво да кажа...мисля го постоянно. И вярвам, че всичко ще му се нареди така както той го иска. Важно е да сме спокойни . Така успокояваме и тях. И да им напомняме, че скуката е креативна. И че трудния живот сега е предпоставка за лек живот насетне.
Дано всички деца си намерят мястото и се чувстват добре.
Много е тъжно, че на някои деца се налага да минат през това.
Не бях осъзнала, че може да е толкова самотно, защото при мен Николета е във Виена и в общежитието, където са настанени, са общо 5-ма съученика, включително и приятеля и в съседни стаи и етажи и постоянно се събират. Имат и още съученици в града, макар и в други университети. Отделно в нейната специалност и в малката група, където са разделени е с един съученик. Затова не се чувства самотна, така както би била, ако беше сама в друг град.
Все пак се притеснява, че все още и е трудно да контактува с чужденците, тъй като макар да разбира добре на лекциите нещата на немски, все още говори по-трудно и смята, че и австрийците и германците избягват да говорят с нея дълго заради това. А тя е доста открита и приказлива и се притеснява, да не решат че е затворена и да си създадат грешно впечатление за нея.
Няколко от тях вече се записаха на спорт, отделно имаха събиране в общежитието, а имат и група на българите в града, ако се поогледат сигурно има как да намерят нови контакти и връзки макар това да отнеме време предполагам. Както писаха по-горе, не е нужно контактите и запознанствата да са с германци, всякакви други студенти като тях също са подходящи.
Много е тъжно, че на някои деца се налага да минат през това.
Не бях осъзнала, че може да е толкова самотно, защото при мен Николета е във Виена и в общежитието, където са настанени, са общо 5-ма съученика, включително и приятеля и в съседни стаи и етажи и постоянно се събират. Имат и още съученици в града, макар и в други университети. Отделно в нейната специалност и в малката група, където са разделени е с един съученик. Затова не се чувства самотна, така както би била, ако беше сама в друг град.
Все пак се притеснява, че все още и е трудно да контактува с чужденците, тъй като макар да разбира добре на лекциите нещата на немски, все още говори по-трудно и смята, че и австрийците и германците избягват да говорят с нея дълго заради това. А тя е доста открита и приказлива и се притеснява, да не решат че е затворена и да си създадат грешно впечатление за нея.
Няколко от тях вече се записаха на спорт, отделно имаха събиране в общежитието, а имат и група на българите в града, ако се поогледат сигурно има как да намерят нови контакти и връзки макар това да отнеме време предполагам. Както писаха по-горе, не е нужно контактите и запознанствата да са с германци, всякакви други студенти като тях също са подходящи.
По темата със самотата - прясно включване.
Скрит текст:
Състудентка на дъщеря ми е българка, но отраснала май в Германия (като дъщерята на Колибри). След като дъщеря ми се премести от общежитието, се оказаха доста близко двете една до друга като местоживеене. Снощи й звъня аз, отсвири ме, че щели с въпросната девойка да се поразходят навън въпреки късния час - сигурно , за да си проветрят малко тиквите от интензивно учене преди държавния. И след разходката ми прати снимка 
В някакъв момент била правила бисквити с шоколадови/карамелени парченца и явно е дала на момичето в кутия. Вчера се е прибрала със същата кутия с чийзкейк в нея. Много мило 
. И снощи, като гледам снимката, на чийзкейк и кафе вероятно( в рисуваната в Кьолн керамична чаша) е продължила с ученето по нощите. Но съм сигурна, че въпреки това е била в добро настроение след разходка, лаф с приятел и неочаквана почерпка 
В някакъв момент била правила бисквити с шоколадови/карамелени парченца и явно е дала на момичето в кутия. Вчера се е прибрала със същата кутия с чийзкейк в нея. Много мило . И снощи, като гледам снимката, на чийзкейк и кафе вероятно( в рисуваната в Кьолн керамична чаша) е продължила с ученето по нощите. Но съм сигурна, че въпреки това е била в добро настроение след разходка, лаф с приятел и неочаквана почерпка 
Aila, моят син се е насочил към Виена, ТУ. Той си чете всичко като информация, прием, и т.н. Интересува ме кога се кандидатства в общежитията там и може ли координати за тях? Във вторник бях на родителска и майката на един негов съученик ми каза, че вече са подали през единната система в Германия /За Карлсруе става въпрос/??
Моят син направи една год. в Германия. Много му харесва и казва, че ако не сме ние изобщо няма да си идва до БГ. Цялото лято остана там . Дойде си само за седмица сега преди да започне сем.
Много учат, но все се събират да разпуснат. Купоните се организират от унито или общежитието. Синът ми ако няма друг ангажимент не пропуска купон, просто да е сред хора. Има близки от целия свят. Там българи са единици.Започна и работа и като цяло непрекъснато е ангажиран.
Vladimira 1980, В унито има секция за помощ и адаптация на новите студенти. За помощ за материали имат групи в соц. мрежи. За дублирането на времето на упр. или лекции може да се опита да минава с друга група. Синът ми учи на английски, но в началото споделяше, че доста от студ. на немски присъстват на техните лекции или идват на упр.с тях, защото са им в по- удобно време.
Много учат, но все се събират да разпуснат. Купоните се организират от унито или общежитието. Синът ми ако няма друг ангажимент не пропуска купон, просто да е сред хора. Има близки от целия свят. Там българи са единици.Започна и работа и като цяло непрекъснато е ангажиран.
Vladimira 1980, В унито има секция за помощ и адаптация на новите студенти. За помощ за материали имат групи в соц. мрежи. За дублирането на времето на упр. или лекции може да се опита да минава с друга група. Синът ми учи на английски, но в началото споделяше, че доста от студ. на немски присъстват на техните лекции или идват на упр.с тях, защото са им в по- удобно време.
Шушито, в първо мнение в автрийската тема съм сложила линк към общежитията. Вижте ги, може да кандидатсвате навсякъде още сега. Това, пред което ще се изправите в един момент, ще е да получите оферта и място, а да няма още прием. Тогава ще го мислите.
Mileto, може да сложиш и общежитието на дъщеря ми в първия пост на австрийската тема, защото не е толкова популярно и го няма там. А си е добро (поне засега)
https://www.vetheim.at/.
Малкият ми син е първи семестър. Германия му харесва. Като се премести си взе и скейта. Намери в Аахен паркче за каране на скейт. Вече ходи там често, защото се заформиха компания от всякаква възраст. Първите му контакти в Германия бяха с две дечица на около 12 години, с които си обменяха идеи за каране на скейт, с по-големи от него, а и с по-малки даже. Записа се на спорт. Има добра комуникация с колегите в университета, разискват въпроси и от лекциите. Последно говореше за оживена дискусия във връзка с темата за въглехидратите. Отделно от това приятели от България също са там. Правят си и екскурзии. Той отиде с нагласата за по-голяма изолираност и самота. Но всъщност се оказва, че не е така.
