🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти... *тема 18

Някои дори знаят за "натрапчивите" му фенки

За първи път, най-накрая тук, в Domenica In, един много талантлив актьор от Internazionale жъне огромен успех по целия свят. Джан Яман, добре дошъл.
- Благодаря ти много, благодаря ти много.
Каква прекрасна значка имаш?
Тигър ли е?
-Да, това са всички подаръци, с които ме бомбардират феновете ми всеки път, когато ме видят: брошки, пръстени, особено с животни като тигри.
Е, сега в атмосферата на Сандокан, така че, този тигър, но дали е този от Малайзия?
-Да, и тогава хората, които са ми дали този подарък, са още по-щастливи, когато го видят, и аз също съм щастлива от тяхното щастие.
Четох, че получавате подаръци от цял ​​свят.
-Да, често се сбогувам и всеки път, когато има среща, ми дават подаръци, а къщата ми е...
Пълно е с вещи, дарени от моите фенове.
Имаш ли голяма къща?
- Не, това е нормално.
Мисля, че имаш много фенове по целия свят, така че можеш да ги настаниш в дома си.
- Понякога става прекалено (твърде много). Имам много шоколад. Мислят си, че го ям, но аз не го ям.
Храня се често и то се пълни и натрупва шоколад, и всеки път, когато дойде гост, той пита: „Каква е цялата тази шоколадова каша?“
Защото каза, че обичаш тъмен шоколад.
Да, много, но не е като да ям много от него, а след това да получавам много шоколад.
Съжалявам, защото изтича срокът му на годност,
така че го ядете ли го или го оставяте?
- Ям го, оставям го като подарък, опитвам се да го дам на други, зависи от момента. Дават ми много книги на всички езици и аз ги чета, опитвам се да ги чета. Тази година ми подариха много книги на испански и ги имам.
Използвах го, за да усъвършенствам познанията си по езика.
Но ти имаш голям талант за езици, историята ти е невероятна. Може би защото си роден близо до Истанбул? - в Истанбул.
Но когато си момче и решиш да учиш в италианско училище, има училища за различни...
Малцинства, а вие решавате да учите италиански, защо? На колко години бяхте, когато решихте?
Бях на 14, благодарение на майка ми. Майка ми наистина се грижеше за това да уча езици и искаше да израсна в добри училища. Началното училище, което посещавах, беше училище, където можех
да уча английски и аз вече бях научил добре английски на 14 години. Когато трябваше да вляза в гимназия, той искаше да уча друг вид училище, чуждестранно училище, където бих могъл да уча друг език. Това е култура, която идва от Османската империя, защото има много...малцинства, живеещи в Истанбул, и има много чуждестранни училища за чужденци, защото това е град с 20 милиона жители, има френски, немски, испански, английски училища, рядко хората избират италианското училище, защото то приема 80 ученици годишно и не е чак толкова много.
Популярен, все пак.
И защо избрахте италиански?
- Много харесвах Италия.
Защо?
- Ами, по това време бях дете. Футбол, коли, храна, всичко, свързано с Италия, представляваше някакъв вид щастие.
Но ти си бил дете, беше малко, но виждаш колко странен е животът, беше 14-годишно дете и вече носеше всичко това малко в сърцето си и после виждаш колко странен е животът, къде те отвежда?
- Животът е много ироничен и всъщност се влюбих в италианския език точно когато бях на 14 години, имахме една година подготовка, 30 часа италиански всеки ден и затова трябваше да научим италиански много добре, всичко беше на италиански: биология, химия, всеки предмет беше на италиански, с учители на италиански, влюбих се в учителя, който ни преподаваше.
Той преподаваше италиански и беше наистина мил.
Откъде беше?
- Беше от Римини.
О! И как се казваше?
- Казваше се Елвио Северини.
Чудя се дали е тук, дали ни слуша. Да поздравим Елвио.
- Да поздравим Елвио.
Здравей, Елвио, виж какъв ученик имаше! Беше малко нърд, знаеш го.
Какво означава това? Някой, който учи много
- Да, знам какво означава. Често използвам тази дума, маниак. Ами, аз бях добър в езиците и когато някой осъзнае, че е добър в нещо, започва да му се наслаждава. И се влюбих в италианския и след това просто продължих.
Тоест с италиански, след това имаше и икономическото положение на баща ми, което се сриваше и затова трябваше да... беше частно училище, италианското, малко скъпо и с 80 ученици, които идваха от заможни семейства, малко богати и от първата година нататък, през втората година трябваше да взема...
Щях да получа стипендията, иначе майка ми, в кавички, ме заплаши: „Виж, трябва да те изпишем от училище и да те изпратим в турско класическо училище, тъй като средният ми успех беше много висок.“
Ти беше един от най-добрите.
- Да, отличих се през тази година.
До такава степен, че след това те взеха.
Изпратени в Америка, състезание за 3000 ученици, имаше 30 от вас.
- Да, през последната година всяко училище изпрати ученик, представляващ това училище, а в Турция има толкова много училища, 3000 ученици. Не помня точно, но трябваше да избират измежду толкова много ученици.
Само на 36, за да ги изпратя безплатно със стипендията в Америка
И ти я спечели
- Да, аз бях един от тези 36
Виж, родителите ти се разделиха, когато беше малък
- Не помня някога да са се оженили
Но винаги бяха там
- Да, винаги бяха приятели, бях на 5 години.
Но когато се разведоха, това никога не ме притесняваше. Беше радост да ги видя разделени, защото ако бяха женени, щяха да се карат като луди.
😂😂😂.
Говори перфектно италиански, ъъъъ😂, но какви спомени имаш от баба си и дядо си?
баба и дядо ти?
- Ами, те бяха разделени. Имах два живота. През уикендите бях с баща ми. По време на училище бях с майка ми. Но си спомням един период, когато майка ми трябваше да работи извън Истанбул. Трябваше да пътува и да остава там с дни и ме остави с баба ми по бащина линия, където
леля ми, дядо ми по бащина линия и братовчедите ми идваха. Спомням си времето, което прекарах с баба ми. Загубих я преди няколко седмици, преди три седмици.
Съжалявам.
-Но тя беше, казва баща ми, ангел, който вече е изчезнал, такъв, какъвто не бихте видели. Тя има пет деца...
Винаги отдадена на децата си, тя беше супер алтруистичен човек, който живееше само за децата си, тя беше ангел, никога не спираше за миг, спомням си, че винаги работеше и не предпочиташе преки пътища, ако трябваше да направи нещо лесно, не го правеше, предпочиташе най-трудния начин, за да се запази винаги.
зает
Чуй какво каза баба за твоя успех, Джан, твоя голям успех.
—Загубих баба си.
Но тя имаше време да види в какво си се превърнал.
—Съжалявам, че няма да може да види Сандокан, защото го чакаше. В Италия нещата са бавни, но не и в Турция.
Снимаме нещо и веднага го показват по телевизията. В Италия сме малко бързи, малко по-бавни.
Ще говорим за Сандокан вече пет години, защото той е тук, за да представи част от него. Утре вечер ще има осем епизода, осем епизода, които ще се излъчват от 1 декември по Rai1 в продължение на четири понеделника.
Снимаме нещо и веднага го показват по телевизията. В Италия сме малко бързи, малко по-бавни.
Ще говорим за Сандокан вече пет години, защото той е тук, за да представи част от него. Утре вечер ще има осем епизода, осем епизода, които ще се излъчват от 1 декември по Rai1 в продължение на четири понеделника.
Нека започнем с това как стана актьор, защото си учил и си станал адвокат, а също така си започнал да пишеш за някои вестници. Определено си бил много интелигентен човек, много напреднал, но след това си решил да участваш в актьорско състезание и това е много любопитно.
Защо посещаваш курс по актьорско майсторство? Защото казваш, че за да бъда адвокат, трябва да имам и начин да говоря с публиката, само че публиката не е тази в стая, където има съдебни процеси... животът ти е наистина любопитен, по време на този курс срещаш хора, които след това стават...
Те станаха ваши агенти, но как реагирахте, когато ви предложиха да станете актьор?
- Никога не съм мечтал да бъда актьор. Винаги съм мечтал да бъда международен адвокат. Когато бях в гимназията, вече бях научил някои езици. Бях добър в това. Обичах да чета. Баща ми ми каза...
Той ме убеди за 5 минути, че трябва да стана адвокат и още когато бях в гимназията, исках да уча право и може би исках да дойда в Италия, за да уча. Имах тази мечта да уча в Италия и университетът всъщност ми даде добра сума пари, за да мога да отида.
С Италия обиколихме всички университети, включително Болоня и Падуа, за да си изберем университет. В крайна сметка избрах да остана в Турция, за да уча право, и започнах работа като адвокат в една много известна и важна фирма.
Но ти също така печелеше добри пари.
-Тъкмо започвах.
Проблемът с кариерата на Куиндинон е, че плащат толкова, но фактът, че бях влязъл там, вече беше много престижен, защото бяха минали години, откакто бяха наемали нов адвокат, веднага ме харесаха. Имаше един много мъдър адвокат, който много ме хареса..
Харесвах го и ми даде възможност да пиша до този финансов вестник, който се изпращаше до най-големите компании, където се обсъждаха финансово право и политика. Имаше тази малка част, в която пишеше всеки петък и я оставяше на мен.
Той ми каза, че пишеш, аз ще го поправя и след това излиза с името ти.
И си доволен?
- Много доволен, приятелите ми ме дразнеха, че съм писател, а не адвокат? Започнаха да ми се подиграват. Но в продължение на шест месеца така бях много нервен. Дори тук, ако видите ръцете ми да се движат.
Винаги беше много приятна атмосфера, пълна с компютри, където трябва да седиш с часове, да пишеш, да учиш. Бях на 24 години и трябваше да съм на терена, навън и си спомням период, в който не бях създаден за тази работа. Едно беше ученето, тоест, друго е теорията.
От една страна, бях малко отегчен от практиката.
8 часа, 9 часа, целият облечен и с вратовръзка, и след ваканция, мисля.
- Отивам в Бодрум на почивка и познавам агентите си. Това беше нещо, което ми остана в паметта. Когато учех право, професорите винаги казваха: „Иди на урс по театър, защото трябва да знаете как да използвате добре езика на тялото, тъй като ще бъдете адвокати и е много важно да общувате.
Език на тялото
- да, това е нещо, което ви мотивира, казват професорите. Дори майка ми ми казва: „Виж, ако искаш, ще ти намеря курс“, и аз имах такъв.
Ами ако се запиша на курс по актьорско майсторство? Когато се запозная с тях, всичко е като обикновен разговор. Разбрах, че агентът ми, който все още е мой агент, има училище по актьорско майсторство. Казаха ми: „Виж, ела, ще ти даваме частни уроци.“ Казах: „Добре, да видим и ще се върна.“
В Истанбул нещата започват горе-долу така.
Без да го вярвам и без да се приемам твърде сериозно.
- После ми изпращат снимки от видеоклиповете, когато съм правил тези уроци, и получавам прослушване. Режисьорът е жена и не могат да намерят този човек. Съжалявам, той е на 24 години и първо започва така.
Един малко грубоват тип от източна Турция се казва
Руспанте
- извинете, грубоват, малко грубоват, малко гърбав, но готин, но след тринадесетия епизод се завръща като супер модерен, супер елегантен, тоест от ориенталски тип се трансформира в мъж.
Уестърн, малко като този, и той ми казва, виж, изглеждаш твърде красив за тази роля, твърде мускулест, твърде добре поддържан, трябва да се направиш грозен, трябва да се направиш грозен.
ЕЕЕ, ТОВА Е ДУМА,, СИНКО 😂😂Искам да знам, Джан, как успя да станеш на 24 години за един месец грозен.
- Отслабнах с 6 килограма, отървах се от някои мускули, направих стойката си малко прегърбена, оставих си мустаци, отидох на фризьор и казах виж, подстрижи се както искаш, направи ме грозна, подстрижи се цялата, след месец се явих на друго прослушване и режисьорът каза виж, станала си героят, когото търсим.
И оттам започна всичко
-Да, аз бях единственият, който не беше вътре, всички бяха много известни и оттам започна всичко. Хвърлиха ме в океана без да плувам и без да знам как да плувам.
Животът ми се промени, успехът ми в Италия. Тогава дойде големият успех.
Дори любовта на публиката не ви ли дестабилизира малко? Как преживяхте успеха, когато дойде толкова внезапно, въпреки живота на добър човек, който винаги е учил усилено и е бил фокусиран върху работата си?
- Работата, която вършим в Турция е много е изтощително, защото снимаме по 16 часа на ден и режисьорът решава кога свършва снимачната площадка.
Но в ежедневието ви?
- Да, снимах ден след ден, винаги фокусиран върху работата, която трябваше да свърша, защото снимачната площадка беше изтощително място, така че винаги мислиш...
Ден след ден, истинският международен успех дойде след четвъртия ми проект, но работих седем или осем години без да спирам, завърших един снимачен комплект и започнах друг, след което в Турция произвеждат много, произвеждат толкова много сериали, толкова много канали, има дарвинистка система и тези, които оцелеят, остават и така по пътя научаваш много, правиш много грешки, а после се объркваш, а после във втория проект се опитваш да се подобриш.
Но отказал ли си се от нещо от личния си живот?
- Да! В Турция журналистите също са доста досадни, те те следят малко.
Навсякъде измислят разни неща и семейството ти трябва да се адаптира, както и приятелите ти, които трябва да се адаптират към този твой нов живот. И поверителност? -И поверителност. Когато си поговорите навън за момент и направите леко неуместна шега, те ви заснемат и всичко свършва.
Това е съвсем друго нещо, извадено е от контекста.
Какво те притеснява, Кан, има ли нещо?
- Много неща смелих сега. На 35 години съм. Тези неща, които ти разказвам, така или иначе са в миналото. Сега, когато съм на друго място, съм на 35 години. Правил съм всякакви грешки и сега...
Чувствам се много по-зрял и има наистина малко неща, които могат да ме съсипят, да ме докоснат, да ме обхванат. Наистина не ме интересува, но по онова време ти го усети и преживя по-силно.
Но за да стигнеш дотук, да стигнеш до това, което казваш, означава, че нещо те е наранило и стигаш до това, което казваш, когато казваш „Видял съм, правил съм го“, означава, че нещо те е наранило, тоест, казвам, че винаги има цена, която трябва да се плати, дори пред лицето на големия успех.
- Да, в Турция например, когато турските ми сериали бяха силно успешни, в чужбина винаги италианците оценяваха работата ми първи. Освен това винаги добавях сцени на италиански към турските си сериали, а италианците
те оцениха това нещо.
Но ти живееш в Италия, нали?
-Да, сега живея, но когато за първи път дойдох в чужбина, имаше много хора, които ме посрещнаха на летището в хотела, а турската преса ми се подиграваше за това, но това беше истината, нали?
Мислеха, че съм купил някакви екстри, казаха точно това: „Така че нека отиде да живее в чужбина, да видим дали може да го направи, щом е толкова известен, ами, казаха това, после дойдох да му покажа“ това.
Но сега искам да видя Сандокан.
- Всъщност, това е реванш.
Сандокан е голямо отмъщение.
Голямо отмъщение е, особено за вашите хора, нали?
-Да, защото е трябвало да бъде заснет преди пет години, а след това не е могъл да бъде заснет поради различни причини, включително пандемията. Всичко се обърка малко през този период. Тук има вето за Сандокан.
Затова дойдох тук. Тренирах шест месеца. Направих всичко. После ми казаха, че не мога да ходя повече. И се чувстваш зле, нали? Чувстваш се сякаш е измама, както казаха преди.
И със сигурност бяхте разочаровани, нали?
-Да, да, да
И после ви повикаха обратно, след като казаха: „Вижте, хайде да го направим?“
-Само след 5 години, едва миналата година, направих друг сериал с тях на италиански и във всеки случай това беше голямо предизвикателство за мен и чудесна възможност да снимам в друг език, след това направих друг сериал в Унгария с турската продукция „Перу“, международен сериал, и тогава ми казаха, че най-накрая са готови да снимат „Сандокан“ и аз бях най-щастливият човек на света.
Слушай, ние познаваме Кабир много добре. Той е мой приятел и е участвал в това предаване много пъти. Преди да поемеш ролята на Сандокан, видя ли какво направи Каби Беди, мисля, преди 50 години?
-Винаги казвам, че това е ролята на живота ми.
Рядко се случва толкова важна роля в живота на актьор или човек и рядко се случва толкова дълъг период на подготовка за роля.
По-добре от една страна.
- Всъщност, това, което се смяташе за лош късмет, за нещастие, се оказа...
Имах късмет, защото бях и по-добър човек, по-добър актьор, бях по-зрял и имах много време да се подготвя физически и психически, прочетох всичко, гледах всичко, имах много време само да визуализирам героя. Размишлявам и така накрая, може би ако го бях снимал преди пет години, щеше да е пълна каша, но сега беше точното време.
Времето си е време, нали? Тогава винаги идва правилният момент. Чувствате ли се сякаш това е продиктувало избора ви да живеете в Италия? Заради любовта на...
Тази страна?
- Ами, някак си се предадох на съдбата си. Дойдох тук и започнах да тренирам, а след това мечтата ми беше да дойда в Италия. Учих в италианска гимназия, а после идваш в друга страна, където те посрещат добре, винаги ти показват любов и се чувстваш добре.
Храната е добра!!!
-Храната е добра.
-Готвиш ли, мила на леля?
-Да, да, винаги готвя.
-Винаги готвиш! Мама миа, готов си за женитба, сине мой!
Не, защото винаги готвя у дома. Какво готвиш, Кан?
- Ами, тук се научих как да правя добре паста. Освен това, ние се храним добре с тези предястия, които имаме. Често правя барбекюта. Също така правя някои ястия с паста с лек фюжън привкус, използвайки турска рецепта, смесена с нещо друго.
Италианско, и изглежда като фюжън, нали?
Ами италианските жени?
-Нищо... моля, не ми задавайте опасни въпроси.
Но като цяло, нищо лично.
-Топли ли са?
Хубави ли са?
Стават още по-красиви след определена възраст.
А, вижте, вижте 😂
Виж колко са щастливи, виж, виж ги, какво да кажа? Изпращам ти видео сега, защото с теб бяхме на Римския филмов фестивал, за да представим Сандокан и заснехме някои неща, които искам да ти изпратя.
84-годишната дама е прекрасна.
-Да, тя се ядосваше на всеки, който произнасяше името ѝ погрешно.
-Вижте, но това име...
-Е, проблем е. И аз не знам какво да правя. Отчаян съм.
-Попитах всички как се произнася. Не ме излагайте на показ.
Той ми даде различна версия на моето име, но накрая му казах: „Ще го направя по моя начин.“
- Съжалявам, винаги съм си мислил, че е лесно име с три букви, но накрая се оказа, че е трудно, защото „C“ тук е „k“.
Кажи ми внимателно
- Харесвам „G“, „G“, като „Gianni Gianfranco“, „Gianluca“
Джан, остави го на Джан
Джан Яман, казах го правилно.
- Те имат всичко. Джан Джаман, Джан Яман, те са казали всичко.
Всеки ми даде различна версия. Нека изпратим още един клип от Сандокан, който ще видим утре вечер. Препоръчвам на всички да бъдат отпред, защото това е голямо събитие, знаете, за нас.
Имаме Сандокан в съзнанието си, спомням си много добре какво беше направено преди 50 години, беше огромен успех, има огромни очаквания и според мен ти наистина си правилният наследник на Кабир и ако ме попитат кого бихте могли да видите, аз...че само ти можеш да изиграеш тази роля. Наистина ти казвам, че не мисля, че някой друг би могъл да я изиграе. Казаха ми, че си много добър. Ще го гледам утре вечер. Но всички, с които говорих, ми казаха, че си много добър. Че си много сериозен. Че не си... Досадно е на снимачната площадка, което някои актьори понякога правят, знаеш ли... вместо това ми казват, че си много добър, точен, старателен. Не е ли това нещо, което те е спътник още от дете?
-Да, училищната дисциплина, когато учиш в чуждо училище и Ако учиш право, трябва да учиш много добре, нали!! Очевидно, когато съм актьор, споменът за това, че правя нещата дисциплинирано и мисля аналитично, остава с теб.
Слушай, кой беше най-щастливият ден в живота ти?
- Повишаването на Сандокан, бях наистина развълнуван, те ме аплодираха, тези овации на крака, искаше ми се да плача, те не спряха, просто продължиха, аз се сдържах.
сълзите, после избягах за момент в стаята и там се освободих, а после отново излязох, и това чувство никога не ми се беше случвало, никога не бях изпитвала нещо подобно и не чаках да го почувствам, защото винаги се смятам за красива, издръжлива, непобедима и вместо това
Не, това е ситуация, която...
Но това, което ми разказваш, е красиво, за това да се отпуснеш, дори до сълзи.
-Да, не пред тях, но наистина се опитвах да се сдържа.
-Като освобождение, силна емоция.
-Да, да, отмъщение, малко прилича на работата, която сме свършили. странно
Каза ми за отмъщение два или три пъти. Очевидно има нещо, което не искам да знам. Никога не бих те попитал. Но ако си успял да си отмъстиш, много съм щастлив, защото е много важно да си отмъстиш.
- Ами, избрана е леко мрачна сцена, но всъщност „Сандокан“ е сериал, който ще даде лекота, след като епизодът приключи, ще остави хората с усмивка, дори ако засегнем сериозни теми, усмивката, която те кара да се чувстваш добре, никога няма да липсва, и тази сцена.
- Живея за любов и отмъщение.
Говорим за свобода. Слушай, Джан, коя беше най-трудната сцена, която трябваше да снимаш?
- Няма лесна сцена на физическо или духовно ниво. Винаги съм казвал това, дори в промоцията. Винаги съм се притеснявал за физическите сцени.
Какво трябваше да направя обаче, сценаристите, режисьорите, продукцията ми обясниха, че емоционалната част ще ти тежи още повече, защото ще видим еволюция на Сандокан. Сандокан започва като обикновен пират, но на всеки два епизода еволюира и достига...
Бидейки много аскетичен, почти като Исус Христос, спасителят на народа, като пророк, ще видим Сандокан, който еволюира и малкото измерение, в което се намира, подобрява живота на другите и на народа, така че ще видим някои емоционални аспекти, които трябваше да изучим много добре.
И как се концентрира?
- Ами, знаеш ли, аз съм малко луд с тези подготовки, луд луд, изолирам се, не говоря с никого, например затворих Instagram, изтрих акаунта напълно, изключвам си телефона, трябваше да сваля 10 кг през първия месец от подготовката.
И успя ли?
-Да, бях 94 кг и отслабнах до 85 кг.
Спряхте ли да ядете?
-Вече не, ям, но постих.
Ганди, практиката Ганди.
-Чувствах се много зле, след това започнаха тренировките, след това режисьорите дойдоха вкъщи, за да учат сценарий по сценарий, сцена по сцена.
Всички сцени бяха на италиански и те ми обясниха как са го видели и усетили, как аз съм го интерпретирал.
Е, страхотна работа.
-След италианския, започнах да уча с треньора на английски, защото го снимахме на английски.
Всичко на английски?
-Всичко на английски, след което хореографията беше готова.
Докато се реализираха, трябваше да ги изуча. Има много бойни сцени, има танцови сцени.
А Мариана?
-Да, Мариана е актриса.
Извинете, но вие се ужасявате, че ще ви питам нещо за това дали сте сгодена. Не знам нищо за любовния ви живот, но вие сте ужасена.
Не те питам, това си е твоя работа. Ти си пристрастен/а. Очевидно е, че някой те е интервюирал и е проникнал твърде дълбоко в сърцето ти. Няма да го направя. Не се тревожи.
-Не, не беше това. Исках да разбера въпроса.
Не, не, говорихме за Мариана от Сандокан.
-Разбирам. 😂Не.
Мариана е английска актриса, много талантлива млада жена и това е първата ѝ работа.
Е, нямам търпение за утрешната вечер с цялата публика. Препоръчвам на всички да бъдат там, за да видят Сандокан. Как виждате бъдещето си?
- Опитвам се да не мисля твърде много за бъдещето.
Обичам да живея ден след ден, да се изправям пред ден след ден, отворен съм за красивите неща, които ще ми се случат, които ще ми се случат, които Бог ще ми даде, може би ако бях направил всички неща, които съм планирал в живота, щях да бъда по-тъжен, но вместо това имах различен живот, предназначен за мен.
И въпреки това съм щастлив, а ако планираш твърде много, Бог ти се смее в лицето, защото може би има други планове за теб. Сега тази година отивам в Испания. Научих испански, за да снимам екшън сериал в Испания и това все още е предизвикателство за мен, ако има едно нещо, което знам.
Процъфтявам в предизвикателствата. Не обичам да се повтарям. Не обичам баналностите. Винаги бих искал да се променям. Бих искал да бъда хамелеон като актьор и бих искал да се изпробвам във всяко едно отношение. Различни култури, различни езици, различни полове в различни герои и винаги ще се опитвам да се усъвършенствам.
Да бъде многостранно и тогава каквото ще дойде, ще дойде, ще съберем студените работи, които сме свършили, както в този случай Сандокан, дори не знаех дали един ден може да се направи и вместо това пристигна след дълго чакане и сега ще видим как ще завърши, може би след Сандокан ще го направя.
Той ще отворят още по-големи врати.
Надявам се.
- Благодаря.
Надявам се да можеш да имаш и да постигнеш всичко, което желаеш. Пожелавам ти го от все сърце.
- Красивата част от тази работа е, че винаги има изненади и несигурности, които те изкушават.
Това те очаква и не знаеш какво ще ти се случи, това те очаква и е нещо, което създава малко стрес, но е красиво.
Ще продължиш ли да живееш в Италия?
- Да. Рим е моят дом сега, но ще се върна, за да направя втория сезон на „Сандокан“. Имаме и комедия.
Ще се върна като малко тромав персонаж, но сега трябва да отида в Испания, за да снимам там и да се изпробвам и там.
Е, добра работа Джан, ще се видим утре вечер по Rai 1 от 21:20 ч. със Сандокан. Много ти благодаря.
Превода е автоматичен от Туитър от профила на Мария.