Вслушвате ли се в съветите на майките си? Приемате ли ги като мнение-статукво или са равностойни по тежест на съветите, които получавате от приятелка приемрно?
- Публикувана: 4 апр. 2007, 10:16 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 23:40 ч.
Слушате ли мама
Всъщност, откакто съм самостоятелна /към 19та си година/, мама избягва да ми дава съвети. В редките случаи, когато си го е позволявала, съм се вслушвала или поне съм ги обмисляла сериозно, а не съм ги отхвърляла с лека ръка.
Аз пък съм ходила. И децата ми ходят, ама не ме слушат.
Аз пък съм ходила. И децата ми ходят, ама не ме слушат.
И аз не съм, имаше гаден кисел...Но мама си е мама 
.. вероятно защото не съм ходила на детска градина 
А сега понякога правя обратното на това което ми казва. 
Живота ми е дал много уроци и
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
Слушам.. да. А като не се вслушам доста често бъркам.
Има един такъв момент - годините и опитът имат значение, а и майката не дава недостатъчно обмислен съвет за разлика от доста приятелки и задължително иска най-доброто за детето си.
Разбира се, ако става дума за нещо, което е в компетентността й.
Има един такъв момент - годините и опитът имат значение, а и майката не дава недостатъчно обмислен съвет за разлика от доста приятелки и задължително иска най-доброто за детето си.
Разбира се, ако става дума за нещо, което е в компетентността й.
...Има един такъв момент - годините и опитът имат значение...
Нищо подобно! - конюнктурата, ценностите, приоритетите, моралните и етичните норми - всичко е различно! Индивидите, т.е. аз и тя - също! Ситуациите, в които попадам тя няма как да познава повече от мен! Е, кой ще вземе правилното решение?!...
Нищо подобно! - конюнктурата, ценностите, приоритетите, моралните и етичните норми - всичко е различно! Индивидите, т.е. аз и тя - също! Ситуациите, в които попадам тя няма как да познава повече от мен! Е, кой ще вземе правилното решение?!...
Живота ми е дал много уроци и
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
Точно на токав мнение съм и аз. ...Има един такъв момент - годините и опитът имат значение...
Нищо подобно! - конюнктурата, ценностите, приоритетите, моралните и етичните норми - всичко е различно! Индивидите, т.е. аз и тя - също! Ситуациите, в които попадам тя няма как да познава повече от мен! Е, кой ще вземе правилното решение?!...
Това пък за моралните и етични норми пък изобщо не съм съгласна, че са различни.
Дълго време пренебрегвах съветите й, да не кажа, че вършех точно обратното на това, което ме е съветвала. Но и нейните съвети не винаги бяха поднесени като такива, а доста назидателно на моменти - на мене ей тука ми се пали фитилът и си правя каквото аз си знам 
Откакто станах (по-)самостоятелна, тя започна полека-лека да дава наистина съвети, а не разпореждания, а и аз установих, че все пак опитът й не е за подценяване. Далеч невинаги следвам нейните препоръки, но се вслушвам и се опитвам да извадя ценното за мен. Пък и тя си признава, че просто не се е сблъсквала с някои неща, с които аз се сблъсквам, и съответно дава мнението си доста предпазливо.
Откакто станах (по-)самостоятелна, тя започна полека-лека да дава наистина съвети, а не разпореждания, а и аз установих, че все пак опитът й не е за подценяване. Далеч невинаги следвам нейните препоръки, но се вслушвам и се опитвам да извадя ценното за мен. Пък и тя си признава, че просто не се е сблъсквала с някои неща, с които аз се сблъсквам, и съответно дава мнението си доста предпазливо.
Имаме много различни светогледи. 
Живота ми е дал много уроци и
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
от всички си давам сметка, че
мама е била в 90% права, и когато
не съм я послушала ужасно съм
грешала. Съветите и от нея, и от
приятелка или приятел за мен са
еднакво ценни, с тази разлика, че
приятел би ме предал, докато мама НИКОГА !
Абсолютно на същото мнение съм.
Просто си изразила и моите мисли. 
...Има един такъв момент - годините и опитът имат значение...
Нищо подобно! - конюнктурата, ценностите, приоритетите, моралните и етичните норми - всичко е различно! Индивидите, т.е. аз и тя - също! Ситуациите, в които попадам тя няма как да познава повече от мен! Е, кой ще вземе правилното решение?!...
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Въпросът е дали слушаме съветите, а дали ги изпълняваме точно...
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Искаш да кажеш, че ти ги ЧУВАШ, може би????
За важни решения се опитвам да не питам никого, дори нея. Искам сама да си троша главата, а не някой да ми е виновен после, че съм/не съм направила нещо. По същата причина и приятелки не питам.
Мама си е мама
, тя знае за горното и не се меси, само подхвърля понякога идеи, които знае, че може би ще ми харесат.
Мама си е мама
, тя знае за горното и не се меси, само подхвърля понякога идеи, които знае, че може би ще ми харесат. Информативно внаги съм я изслушвала, но на практика поне 90% от решенията ми са били в чисто противоречие с нейните възгледи и аз съм излизала правата.
Информативно внаги съм я изслушвала, но на практика поне 90% от решенията ми са били в чисто противоречие с нейните възгледи и аз съм излизала правата.
Въпросът е дали слушаме съветите, а дали ги изпълняваме точно...
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Искаш да кажеш, че ти ги ЧУВАШ, може би????
Сега по-ясно ли се изразих?
Майка ми винаги е била много деликатна и рядко си е позволявала да ми дава съвети без да съм ги искала от нея. Един единствен път в живота си тя си позволи НЕ ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ, А ДА МИ ЗАБРАНИ ДА НАПРАВЯ НЕЩО. Бях на 27 г. и горещо се възмутих от това нейно своеволие. До гроб ще съм й благодарна за това - спаси ми живота! Майките имат някакво особено чувство - шесто ли, как да го нарека не знам, към своите деца. Ако беше жива мама, и сега бих се вслушвала в съветите й.
Уважавам мнението и съветите й,изслушвам я винаги търпеливо, но не винаги се съобразявам с това, което ме съветва.А що се отнася до съвети от приятелки -не искам такива. Както и не давам, освен ако не ми ги поискат.
Както и не давам, освен ако не ми ги поискат. 