Информативно внаги съм я изслушвала, но на практика поне 90% от решенията ми са били в чисто противоречие с нейните възгледи и аз съм излизала правата.
- Публикувана: 4 апр. 2007, 10:16 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 23:40 ч.
Слушате ли мама
Абсолютно същата схема е и при мен. Даже експерименти съм си правила нарочно да я послушам и да действам според нейните виждания и после...олеле...
Въпросът е дали слушаме съветите, а дали ги изпълняваме точно...
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Аз не само слушам съветите на майка ми, а се и вслушвам в тях и след това си избирам онова, което е подходящо за мен.
Искаш да кажеш, че ти ги ЧУВАШ, може би????
Сега по-ясно ли се изразих?
Майка ми винаги е била много деликатна и рядко си е позволявала да ми дава съвети без да съм ги искала от нея. Един единствен път в живота си тя си позволи НЕ ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ, А ДА МИ ЗАБРАНИ ДА НАПРАВЯ НЕЩО. Бях на 27 г. и горещо се възмутих от това нейно своеволие. До гроб ще съм й благодарна за това - спаси ми живота! Майките имат някакво особено чувство - шесто ли, как да го нарека не знам, към своите деца. Ако беше жива мама, и сега бих се вслушвала в съветите й.
Уважавам мнението и съветите й,изслушвам я винаги търпеливо, но не винаги се съобразявам с това, което ме съветва.А що се отнася до съвети от приятелки -не искам такива. 
Както и не давам, освен ако не ми ги поискат.
Както и не давам, освен ако не ми ги поискат. 
