Какво задържа интереса на мъжа към една и съща жена дълги години

Най-вероятно заедно са го взимали това решение и е възможно тя да не се е съгласила от раз. Някой е трябвало да ги гледа тези деца. А на бизнесмена му е много удобно да си знае, че жена му е на топло и сухо дОма и джитка с колата, където той/децата им имат нужда.  Вземи ги от училище, върни ги на училище.
Ако и двамата работят и се редуват в ангажиментите вкъщи и с болестите на децата, бизнесът му можеше и да не се развие леко и меко.
Може да е искала да работи, а той да й е обяснявал колко няма нужда да се бъхти и колко по-важна му е, ако за нещо му потрябва - да вдига телефони, да му разнесе документите. Преди 30-15 години нещата не ставаха онлайн, не подписвахме документи по мейл и не са се правили преводи от телефон. Ходи се на място, носи се, взима се, подписва се на хартия, папката, склада и т.н. "Ти ще си ми дясната ръка!"
30 години по-късно вече не ми трябваш.
И как търси тази жена на 50 години работа, със CV, в което пише "бях жената до мъжа си"?
Браво, че все пак е успяла. Защото за нея сега това е чисто ново - да се стяга, да става рано при отгледани деца, да отговаря за срокове, да спазва, да подписва, да се учи, да се съобразява с шефове, с претенции, вместо да реве за миналия живот, травмата от изневярата, депресии, чувство за отхвърленост и все такива сериозни проблеми.
На нас ни е лесно да я питаме, като е яла кифтетата, добре ли е било.

Аз пък абсолютно никога не бих се съгласила да си остана в къщи и да не работя, и само той да носи парите в къщи. Това няма как да стане, защото един ден може да ми покаже вратата и да остана с пръст в уста и без нищо зад гърба си. Затова трябва една жена да работи, колкото и малко да е. И затова ми харесва, че половинката ме подкрепя в моята професия, уважава мнението ми и решението ми да работя, и по този начин да съм независима от него, а и също не ме кара да остана и да съм си само в къщи.

Оооо ще се  съглася и още как ,аз вече работя в тази посока,но  бавно .Намалих работния ден на половина .Един. ден от седмицата пропускам.За съжаление още не мога да си позволя съвсем да си бия шута ,но и това ще стане...

Аз мисля, че ако една жена иска да бъде интересна, трябва да има интереси освен децата и дома. Работа, бизнес, курсове, хоби, въобще някакво развитие.

Повярвай ми, няма нищо по-хубаво от това. Особено ако вече си си постлан подобаващо и децата не са съвсем малки. Животът е толкова хубав извън работата. Вкл.семейният се подобрява.
Още се чудя защо не го направих много по-рано.
Но наистина не е добре да има зависимост, ама и това е лесно разрешимо при разбирателство, когато и двамата са общност.

Подкрепям, самочувствието е съвсем друго, когато не искаш пари за всяко нещо.Даже изражението на човек се променя. Много по-интересен събеседник   си , когато имаш своя сфера, в която се чувстваш добре.

Аз даже не говоря за пари, те са някакво следствие. Говоря да имаш нещо, с което ти е наистина интересно да се занимаваш, да се развиваш.

Ама моята цел в живота не е да съм интересна и загадъчна персона ,а да си живея добре и спокойно сама за себе си.

Тази емоция, която ми дава работата, нищо друго не може да ми даде. Не е разбира се по-необходима от семейство и дете, просто е различна емоция. Но това е, ако човек обича работата си, независимо дали е някаква сложна професия или нещо обикновено. Майка ми имаше една приятелка шивачка, тя казваше "Мога цял ден да шия и разшивам, да прекроявам и няма да ми омръзне " . Беше пенсионирана, но продължаваш да шие на частно и не от нужда.

В семейства, в които жената не работи, това се случва по различни причини и различно настояване от единия или другия.
Някога, в детството ми жените на моряци(независимо дали капитани или обикновени моряци) обикновено не работеха. Но рейсове те на моряците бяха непредвидими дълги, комуникацията трудна, за майките нямаше избор, освен да са плътно до децата. Разбира се, имаше и изключения. После, когато аз бях в гимназия, всяка съученичка мечтаеше за образование и професия, не за мъж и деца. В един момент, когато моето дете беше първи клас, останах изненадана колко много майки (по млади от мен обикновено) не работят. Престоява ха с часове на училищните пейки и в съседните бар чета, да "се консултират" какво са учили децата. И мъжете им не бяха някакви свръхзаможни, просто имаше не работещи. Поне с училищни неща се занимаваха, напр да се купят с обща поръчка помагала, такива работи.

Има адаптивни жени, които и след 10-15години извън трудовия пазар ще си намерят работа. Има и такива, за които ще е много трудно. За мен би било досадно да си седя у дома и да "въртя къщата", образно казано.

Не мога да си представя за какво си говорят в семейства, в които само единият работи.Не е казано, че само за работа се говори у дома, но ако са семейство от 20 години нали един разказва едно, друг-друго, научава нови неща, особено ако професиите са различни, вълнуваш се с професионалните успехи на партньора, споделяш професионалните разочарования.

Това ме подсеща как преди време бях в компания, където всички бяха с различни професии, но в един бранш (ИТ), само аз бях учителка по биология. И все ме подканяха "я кажи някоя шашава история с децата", а аз имах цяла торба такива, а и децата постоянно бълваха нови.

Мисля, че ако жената не работи пак може да вървят нещата, стига да си има свои интереси и да се занимава с нещо, да може нещо да сподели в края на деня, различно от това коя стая е изчистила, как е ходила да плати сметките и да купи хляб. Трябва някаква искричка да има, това привлича много и не само мъжете ами хората като цяло.

Ооо, аз обожавам работата си, но извън нея имам още много интереси. С прекратяването на работата точно за тези интереси ми остана време. Но аз не съм спряла да работя с цел отдаване на семейството, а на себе си, докато така и семейството спечели повече от вниманието ми.
Разбира се, съвсем различно е от оставащите да домакинстват млади жени без опит, стаж, средства и т.н. Аз спрях на 45 и след 25 г. официален трудов стаж и още около 2 неофициален. И след вече създадено семейство и отгледани повече от половината деца.
Докато работех, животът ми реално беше работата и семейството, семейството и работата, а сега научих толкова неща, направих толкова други, видях и опитах трети и не мога да повярвам колко повече опит натрупах през последните 6 вече години.

Светкавица, един неработещ човек може да прави страшно интересни неща, докато останалите работят и винаги има за какво да си говори с партньора (в нашия случай дори и за работа, защото кантората ни е семейна собственост, както и другите ни начинания и определено ме вълнува развитието им), а може да се реализират и различни проекти, вкл. носещи допълнително средства или ползи за семейството. За себе си опциите зависят от интересите на човека. Иначе наистина познавам и жени, които буквално минават през дните си и с тях наистина няма какво да си кажеш.

Всъщност малко неща са по-скучни, страстоубийни и затъпяващи от това някой да ти разказва с подробности за клюките, злободневието и политиканстването в работата му. Това е особена форма на мъчение и някои хора обожават да издевателстват над околните по този начин. На никой не му дреме как колежката ти закъснява със сроковете и какво бил казал шефа и ти какъв имейл си написал в отговор.

Малко са професиите, които са интересни на външни лица — лекари, военни кореспонденти, академици, организатори на сватби и други такива, които предполагат интересни човешки ситуации или досег с по-задълбочени области на познанието. 99% от останалите работи са някакви имейли, таблици, кодене, тракане по клавиатури, документи, чертежи, зуум срещи и прочее взиране в екрани. Или просто прозаичен ръчен труд. Какво да му говориш и разказваш.

Интересният човек винаги ще е интересен, независимо какво и дали работи. Разбира се, за да бъде оценен, и отсреща трябва да има буден и любознателен човек с широки интереси.

Според мен навсякъде където има хора е интересно. И някои хора много интересно умеят да разказват, дори да “тракат цял ден в офиса”.

На мен лично чуждите хора не са ми интересни. Особено пък такива, които са чужди за споделяния (визирам такива които разказват вкъщи за колегите си, а половинката им никога не е виждала и чувала тези колеги). Обсъждайки клиентите си дори, ние обсъждаме казусите им със съпруга ми, а не самите хора.
Прекъсвала съм отношения с познати, с които сме сядали на кафе и те почват да ме занимават с това какво казала едната им колежка, какво направила другата, пък как се казвало внучето на третата, а аз дори не съм стъпвала в офиса им. Това е пълна липса на собствени преживявания и интереси и не мога да си представя да ме занимава с такива неща човекът до мен. Или с това колко документа изготвил днес, колко клиенти обслужил и колко имейла написал.

Фивър, много си ми симпатична, но понякога имам чувството, че си в комуна. Семейна.
//
Интересът идва от същността на човека – как вижда и представя света и заобикалящото го. Как го интерпретира и изразява. Обичам да си говоря "глупости" с най-близките и мъжа ми, так аразпускаме. Това не значи, че няма да влезем след 3 изречения в дискусия за смисъла на живота или кое прави хората стойностни. И после пак да се върнем какво лудо нещо бихме сътворили еди къде си.
Интерес се поддържа естествен между хора широкоскроени, с добър набор от знания и интереси, с гъвкави умове и отворени очи за света.
Тогава каквото и да работите или не работите, винаги ще има за какво да си говорите, да се смеете и забавлявате.
Или дори да си почивате и нищо да не правите пак ще ви е ок. То не може винаги всичко на макс, трябват и моменти на затишие.