Иска се проактивност и да "сновеш".
Съдя и по себе си.
По темата се сещам да добавя някои неща:
Този ми приятел с 2-те деца се раздели окончателно след 17 г. отношения с майката на децата.
На 40 е.
Реално той е ок, защото те са му най - важното, но проблемите с майката остават и нямат край.
Отношенията отдавна са им умрели, преди много години.
Тази жена никога не съм я харесвал, и никак не му подхождаше през всичките години.
Друг мой много близък на 39 - в момента му се роди бебенце, да са живи и здрави.
Отново - аз топлина между тях не виждам, дори и преди бебето.
Уж усмивки, това-онова, но никак не си подхождат.
И двамата вече са побелели, буквално рязко за година, две.
С моите жени, като сме били, и по принцип, връзката си личи, където и да ходим, химията, сексуалността между нас, като не говоря, че се мачкаме и опипваме навсякъде, не сме ексхибиционисти чак, но все пак топлината и близостта са постоянни.

Обичам да съм влюбен с постоянна взаимна интимност.

Хайде стига с това подценяване на българската жена. Между другото, важи и за мъжете - ако търпят някаква не толкова приятна черта на партньора си е заради други по-приятни. Крайната нетърпимост ражда така модерната "самодостатъчност", а хората рядко са щастливи бидейки цял живот самодостатъчни.

