Здравейте, от известно време ми се иска да пробваме да поживеем в чужбина. Оказа се, че намирането на работа в голяма компания е лесно само в бившите соц държави като Чехия, Унгария, както и някои в Южна Европа като Португалия и Гърция. Проблемът е, че заплатите, които дават в аутсорсинг сектора на тези държави си стоят същите като преди няколко години, а цените за живота и наемите там се вдигнаха много. А и, особено в Гърция са предимно кол центрове, условията са лоши и има огромно текучество. С наема в Атина реално ще взимам по-малко от колкото взимам в момента в София. И средните заплати в София са вече по-високи така или иначе. 
От друга страна ми прави впечатление, че в по-развитите Западни държави е на практика много трудно един българин да си намери работа в офис, освен ако не е вътрешно прехвърляне в същата компания. С други думи опциите пред българите в такива държави се свеждат до работа в завод, селското стопанство, здравеопазването (често започвайки от най-ниската позиция), туризма като обслужващ персонал, което за човек с не-ИТ образование ще е крачка назад в кариерата или ще трябва преквалификация. От друга страна помня, че много от моите преподаватели в университета в чужбина бяха от други държави, включително и от Източна Европа.
Мисля, че в частния сектор само за ИТ специалисти и инженери има възможности, но специално програмистите няма много смисъл да емигрират, при условие, че при нас данъците са по-ниски и реално тук ще водят по-добър живот от колкото в чужбина.
За тези като мен обаче с икономическо образование дали наистина изкарването на докторат и намирането на работа като университетски преподавател не е единствената възможност за живот в чужбина?
По обявите например в Дания аз виждам позиции за инженери, програмисти, продавачи, куриери, сервитьори, медицински сестри, работници от всякакъв вид, но има и обяви за докторски позиции в университетите. Всичко друго, което е в офис изисква задължително да знаеш местния език. Кандидатствах и по такива позиции в страни, където знам местния език, но не се стигна и до интервю, въпреки, че отговарях на всички изисквания.
По личен опит самите работодатели в сферата на финанси, икономика, маркетинг и подобни в частния сектор сякаш са с по-ксенофобски възгледи, от колкото в сферите, където просто не могат без чужденци като здравеопазване, селско стопанство, производство, туризъм и пр. Във висшето образование средата винаги е била по-отворена за чужденци и като цяло хората в нея са с по-либерални възгледи спрямо частните фирми. Може би затова в Германия има повече българи преподаващи в университети, доктори, инженери, ИТ специалисти, от колкото на някоя длъжност във финансовия или маркетинговия отдел на Хенкел, примерно. И не малка част от българите там работят тежък физически труд, разбира се.
Без или със слаби познания по местния език и само с английски сякаш няма шанс един българин с не-инженерно/ИТ образование и умения да отиде на офис позиция в развита Западна страна в Европа, освен ако не влезе в сферата на висшето образование. Така ли е действително? Искам реално да знам какви са шансовете ми, защото не мисля, че си струва да си зарежа сигурна работа в офис в София, само и само да съм в чужбина, но ми се щеше да опитам. Какви опции имат българите с икономическо образование реално в страни като Дания, Швеция, Испания, Италия, Ирландия, Австрия? Или страни като Гърция, Унгария, Португалия ако иска да избегне тормоза в кол центровете? Има ли изобщо смисъл да се емигрира?
От друга страна ми прави впечатление, че в по-развитите Западни държави е на практика много трудно един българин да си намери работа в офис, освен ако не е вътрешно прехвърляне в същата компания. С други думи опциите пред българите в такива държави се свеждат до работа в завод, селското стопанство, здравеопазването (често започвайки от най-ниската позиция), туризма като обслужващ персонал, което за човек с не-ИТ образование ще е крачка назад в кариерата или ще трябва преквалификация. От друга страна помня, че много от моите преподаватели в университета в чужбина бяха от други държави, включително и от Източна Европа.
Мисля, че в частния сектор само за ИТ специалисти и инженери има възможности, но специално програмистите няма много смисъл да емигрират, при условие, че при нас данъците са по-ниски и реално тук ще водят по-добър живот от колкото в чужбина.
За тези като мен обаче с икономическо образование дали наистина изкарването на докторат и намирането на работа като университетски преподавател не е единствената възможност за живот в чужбина?
По обявите например в Дания аз виждам позиции за инженери, програмисти, продавачи, куриери, сервитьори, медицински сестри, работници от всякакъв вид, но има и обяви за докторски позиции в университетите. Всичко друго, което е в офис изисква задължително да знаеш местния език. Кандидатствах и по такива позиции в страни, където знам местния език, но не се стигна и до интервю, въпреки, че отговарях на всички изисквания.
По личен опит самите работодатели в сферата на финанси, икономика, маркетинг и подобни в частния сектор сякаш са с по-ксенофобски възгледи, от колкото в сферите, където просто не могат без чужденци като здравеопазване, селско стопанство, производство, туризъм и пр. Във висшето образование средата винаги е била по-отворена за чужденци и като цяло хората в нея са с по-либерални възгледи спрямо частните фирми. Може би затова в Германия има повече българи преподаващи в университети, доктори, инженери, ИТ специалисти, от колкото на някоя длъжност във финансовия или маркетинговия отдел на Хенкел, примерно. И не малка част от българите там работят тежък физически труд, разбира се.
Без или със слаби познания по местния език и само с английски сякаш няма шанс един българин с не-инженерно/ИТ образование и умения да отиде на офис позиция в развита Западна страна в Европа, освен ако не влезе в сферата на висшето образование. Така ли е действително? Искам реално да знам какви са шансовете ми, защото не мисля, че си струва да си зарежа сигурна работа в офис в София, само и само да съм в чужбина, но ми се щеше да опитам. Какви опции имат българите с икономическо образование реално в страни като Дания, Швеция, Испания, Италия, Ирландия, Австрия? Или страни като Гърция, Унгария, Португалия ако иска да избегне тормоза в кол центровете? Има ли изобщо смисъл да се емигрира?
