Какви реални възможности има за работа за българите с висше образование в Европа към днешна дата?

Това е, че аз не искам да съм статистик, проектов мениджър и пр. Искам да преподавам, но не на деца. Възхищавам се на моите бивши университетски преподаватели, никога не съм се възхищавала на никой мой шеф в корпоративния свят, нито в малките фирми, нито в големите. Като дете си играех на учителка, отдава ми се да пиша и научни статии и доклади. У нас се гледа с лошо око на това, но честно казано ми липсва и с колко леви политически убеждения са всички в университетите на запад. Като че ли един университетски преподавател и дори асистент има и повече автономия, дори от един тим лидер в частния сектор. Дедлайните са с по-човешко темпо. И най-важното - преподаването.

Иначе искам да кажа, че незнанието на местния език не е пречка нявсякъде и опциите без знанието му не са само за камериерки, чистачки и пр. Проблемът е, че там, където не е пречка няма много смисъл да се емигрира, защото разликата в стандарта не е толкова голям, а като добавим разходите за наем, нещата стават безсмислени.

Визирам бившите соц страни като Чехия, Унгария, Словакия, Полша, както и по-бедните в Южна Европа Португалия и Гърция. В Малта и Кипър пък има базирани офиси на бет индустрията. В тях има много обяви само с английски език или английски и френски. Понякога излизат такива дори с английски и български, но са все в аутсорсинга и не особено добре платени. Като се сложи наема излиза безсмислено, ще получавам по-малка заплата от колкото тук.

Добър избор е единствено за някакъв трамплин и ако не знаеш предварително дали някоя държава толкова ще те грабне и плени, че ще искаш да останеш. Но това е за 20-годишни и все още неориентирани кариерно. Или временно да сменят 2-3 държави, да видят как се живее в чужбина и дали някъде биха останали. Аз знам, че искам да преподавам, да пиша доклади и да правя проучвания, а не просто да работя нещо, колкото да кажа, че съм в чужбина. На моята възраст вече не искам да работя в аутсорсинга или кол центрове. Не ми е чак такава мания да живея в чужбина, че да отида да ме овикват по телефона или да гледам всякакви извращения като контент мениджър за ФБ. Просто знам, че не ми се живее в София, но извън София по-трудно се намира работа в България. Или ситуацията е по-ниска заплата със същите разходи за храна, сметки, наеми като например във Варна.

Мисля, че и университетските преподаватели може да преподават само с английски, в зависимост от дисциплината. Моят преподавател американец в Белгия не знаеше нито фламандски, нито френски, нито немски. Повечето други преподаватели чужденци - индийци, поляци, чехи също преподаваха на английски. Предполагам зависи от дисциплината, но има възможности.

Да се включа за преподавателите в Белгия и Франция.Има и чужденци,които преподават на английски,но това не им е основна работа,а са на хорариум,който е добавка.Имала съм дори българи като преподаватели,на английски.Пак на хорариум.
За да станат tenure,си се иска местния език,изпити държавни се полагат и не може само с английски.А и има минимум хорариум за преподаване,който трябва да се направи на месечна база и обективно погледнато не може всички часове да са на английски.
Със сигурност има и изключения от правилото,но със сигурност става въпрос за хора с дълга научна кариера,които са се доказали в полето си,не тепърва прохождащи.
Не знам как е в Холандия,там са доста по-англицирани,сигурно е по-възможно да станеш преподавател без езика.

Аз малко се обърках от постовете ти, да ти кажа. В първия пишеш, че не виждаш други възможности за българи в споменатите държави (Германия, Белгия и т.н.) освен камериерките (събирателно, да не изброявам всичко) или да преподават, заради което и аз писах какви са другите възможности. От последния пост пък разбирам, че ти всъщност искаш да преподаваш.

Кандидатирай се и ще получиш отговор на въпросите си.

И според мен трябва да започнеш да кандидатсваш за работите, които ти привлекат окото. И въз основа на интервютата, за които ще те потърсят, ще разбереш за какви позиции и къде имаш най-голям шанс. Преди да се пробваш, няма как да знаеш. Може да се консултираш и с някой рекрутър.

Моите наблюдения са, че автономия в academia имат само професорите с tenure. Вечните постдокове не са за завиждане, според мене.
Но както ти казаха горе, Санчо, свободата е на върха на копието. Успех

Щом искаш да преподаваш, преподавай. Не разбирам какъв е проблемът.
Но иначе, познавам икономисти, които доста лесно си намериха работа в Германия, без да са завършили там. Просто търси и ще намериш. Стига да знаеш какво търсиш.
А работа, свързана в пътувания, едва ли е толкова лесно да се намери. Ти като начало намери работа, която ти допада и пътувай в отпуските. Още в нито един университет не преподаваш, а вече планираш как ще преподаваш в няколко университета в различни държави. Не че е лошо да имаш мечти, но ги реализирай една по една.
Успех ти желая.

Имам близка преподавател в бизнес колеж в Испания. Постоянно ходи като гост-лектор в други държави по света. Преподава и пише пепъри на английски. Завърши магистратура и докторат в Испания. Мисля, че авторката си мечтае точно за такава работа.

Всичко зависи от човека.Ако е амбициозен ще успее навсякъде

@Uncommon, в повечето европейски държави не може да преподаваш в университет (поне държавните) без докторат. В България мисля, че може. Интересното е, че явно не държат докторантурата да е в същата специалност, а е нещо като билет за академична кариера. Моя позната с магистър по Инженерна геология притежава докторска степен по философия, но преподава Геология. Явно е гледала по-лесна тематика, колкото да защити докторат без много забавяне, но като гледам и върши работа.

Моята магистърска степен обаче не е STEM като нейната, a се води Социални науки, в сферата на Комуникациите. Не знам дали при мен една докторантура по нещо по-приятно като Философия или Психология например би ми отворила вратите към преподаването. От друга страна бакалавърската ми с-н е по Бизнес администрация и с докторска по Психология може да се намери някой предмет между двете - "Практическа психология в бизнеса" например.

Да, точно такъв тип кариера искам. В моя университет имахме преподаватели от САЩ, Индия, не само местни.
Интересно ми е дали нейната докторска степен е от български университет? Не мога да се реша дали да се опитам да запиша в България или да кандидатсвам в чужбина за докторат.

Твоята позната със сигурност има и бакалавър геология и после направлението ѝ в магистратурата е инженерна геология. Вероятно изобщо не са ѝ гледали докторантурата... Нищо общо с твоето положение. Твоите и бакалавър и магистър са достатъчно приятни, безполезни и несвързани. Остава и някаква приятна докторантура да запишеш, несвързана с нито от двете,  и ще се чудят хората какво точно си целяла, като си учила. Малко нереалистично ми се струва да преподаваш.

На мене странно ми изглежда учебно заведение с нормални изисквания за качество да наеме лектор без сериозно образование, публикации и съответния опит в областта на преподаване. Аз съм с докторат по генетика и съм работила години по специалността, обаче след няколко години извън академичните среди и без нови публикации, не бих могла да се конкурирам за преподавателско място с колеги от academia със стабилно CV в дадената област. Даже и много да ми се искаше..

Не, има бакалавър от български университет, после магистратура и докторатура от испански.
Мисля, че ще ти е много по-трудно, да не кажа невъзможно, с български докторат да си намериш място в чужд университет.

@Silver cloud, благодаря за информацията. Значи ще се насоча към чуждестранните университети.


Така е, да. Но извън STEM имах преподавателка по предмет "Gender studies", която не само преподаваше феминизъм, но и на моменти "громеше капитализма". Нищо STEM няма като образование.

Има по-малко места има за не-STEM хора в академичните среди, но ги има. И определено с моите дипломи работата в частния сектор не може да даде същата автономия, както една академична среда. В частния бизнес винаги има повече микроменажиране. В университета и асистентите имат поне малко автономия.

Ето малко от страницата на университета за тази моя преподавателка:
"Тя преподава теми, свързани с мултикултурализма, пола, многообразието, в области като потребление, здравеопазване, икономика и екология, на бакалавърски, магистърски и докторски нива."

Интересното е, че се уверих колко прави са били моите университетски преподаватели за частния бизнес и въобще за капитализма като система. Иронията е, че повечето то тях съдят по теоретични знания за това, а нямат реален опит в частни институции. Мисля, че с моя реален опит в месомелачката на бизнеса мога да допринеса за един университет.

Там има много повече хора с моите анти-капиралистични възгледи. В частния сектор, освен ако не си отвориш собствен малък бизнес е за хора с робска психика. Дори и синдикат си нямаме.

37°C ON, аз имам публикации, но като самиздат. Без институция зад мен и да са публикувани в качествен научен журнал едва ли се броят за нещо. Разликата е, че ти имаш докторска степен, аз не. Не мисля, че от хора с магистър държат чак толкова да имат публикации ако са работили в частния сектор, особено ако става въпрос за моята сфера. Опитът ми в частния сектор все може да послужи за нещо. Не мисля, че паузата между магистърската ми степен и започването на докторска трябва да е непременно минус. По-важно е какво ще правя по време на докторантурата и след нея.

Все още получавам известия за цитати на моята магистърска дипломна работа. При всеки цитат изпитвам повече радосто, от колкото от постиженията ми в корпоративния свят. Всеки заслужава да бъде щастлив и ако това е обвързано с конкретен вид дейност и автономност, каквато не мога да намеря в частния сектор е нормално да търся места, където се цени повече това, което харесвам да правя. В частния сектор съвсем ще ми закърнеят уменията за проучвания, писане на научни статии и т.н. А ако не се получи в академичните среди, той няма да избяга.

Едит: В момента пиша на фонетична клавиатура, а по принцип използвам БДС. Извинявам се за наличието на грешки.

Странно, първо бяхте с Шкодафан (изписано на латиница), сега гледам сте Kamelia_Prague. Каква ли пък е връзката Ви с Чехия??? Или аз нещо не схващам правилно (ха ха). Ако желаете ми отговорете, не държа да навлизам в личното Ви пространство.