Аз детето съм забравяла. Трябваше да го водя на лекар. Тръгвам от работа, наближавам поликлиниката и имам чувството, че нещо не е съвсем наред. Почти пристигнах, като сетих какво точно..
- Публикувана: 30 юли 2025, 18:21 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 15:46 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 13)
Записвам се с 1ви пост в темата с типична за майка новобранка мунска постъпка. В супера около 15 минути тиках напред-назад пазарската количка с лявата си ръка, за да успокоявам детето, което междувременно седеше на дясната ми ръка. За сметка на това зеленчуците в количката изобщо не плакаха. #петмесецанедоспиване 
Добре дошла в темата, ще се виждаме често май.
Аз съм ви разказвала как баща ми забравил майка ми на бензиностанцията, даже й разказвал нещо в празната кола. Усетил се е чак след няколко км, когато слазъл от колата, а тя не слизала.
Като бяха малки децата най-редовно маршрутът беше - училището - детската- вкъщи- опааа- обратно към яслата....
Веднъж нямаше опааа и детето беше успокоявало сестрите, че няма страшно мама просто го е забравила.
Веднъж нямаше опааа и детето беше успокоявало сестрите, че няма страшно мама просто го е забравила.
Записвам се с 1ви пост в темата с типична за майка новобранка мунска постъпка. В супера около 15 минути тиках напред-назад пазарската количка с лявата си ръка, за да успокоявам детето, което междувременно седеше на дясната ми ръка. За сметка на това зеленчуците в количката изобщо не плакаха. #петмесецанедоспиване
И аз тази седмица доста насъбрах за темата, а ми е рано - декември още не е дошъл. Ама пък току що идвам от концерт на Асмик Григорян - всичко се заличи 
Милата млада мама - хем ми е смешно, хем ми е мъчно
Дръж се, мамо, малко остана...докато се огледаш и повозиш някоя и друга пазарска количка и бебчо ще порасне!
Милата млада мама - хем ми е смешно, хем ми е мъчно
Дръж се, мамо, малко остана...докато се огледаш и повозиш някоя и друга пазарска количка и бебчо ще порасне!
Младата дама ще има богат материал за темата. От моят опит, хващане на ръка на непознати хора при пресичане и качване в ГТ, оправяне яката на сакото на шефа, опит да нарежа пържола на седящ до мен невинен колега, избърване на размазано червило на приятелка с мокра кърпа....
Със сина ми бяхме неразделни през първите 2 години от живота му, мисля, че за първи път пазарувах сама в супермаркет точно на 2рия му рожден ден. Пред доста рафтове се спирах да го питам какво да си вземем, това харесва ли му, айде ей това ще вземем.. поглеждам пред мен да му видя реакцията… говоря си и си питам въздуха.
Месец след като се роди детето бях с майка ми в магазина и й обяснявах точно как новите майки бутат пазарската количка напред назад. Голям смях падна докато не се усетих, че подрусвам трите кофички кисело мляко, които държаха в ръцете...
Днес на входа на парка ме спира едно момче с думите: “Извинете, раницата ви е разкопчана”. Изтръпнах. Раницата ми е голяма, тип торба. Циповете разкопчани от горе до долу. Направо не знам как всичко беше в нея. Оправдание ли е, че бях с двете деца - на 2 и на 6г?
Оправдано е според мен. Понякога и едно стига, зависи от човечето
Навремето с ММ ще се женим (дни преди сватбата се развиват събитията, малко след средата на 80-те години) и покрай сватбата идва семейството на сестра му с двете деца - едното големичко вече, даже с ММ като ученици сме го бавили и гледали, беше кротушче - само искаше сладолед, второто - малко под 2 години. И една вечер става дума за излизане, за нещо като ергенско парти (ама със семейството) и трябва някой да гледа малкото дете. Аз жертвоготовно предлагам, щото нали ММ да си излезе с родата, после ще е под ключ и чехъл, така и става. Излизат си спокойно хората и начева филм като трилър - човечето се оказва изключително палаво и пъргаво, при това без всякакво чувство за самосъхранение. Няма да описвам как съм тичала на 120 кв.м с кръгово движение на помещенията от дневния тракт (свързани са едно с друго и с коридора от две страни, та се получаваше точно кръгово движение при отворени врати) след него и дебна какво пипа и какво прави с него, ами и успя да си отвори врата на терасата, докато посещавах специфично място (нямаше как да издържа) и го заварих да се качва по хоризонтална пръчка на парапета (5-ти етаж) - дъхът ми спря, приближих се тихо да не го стресна и като го гепих, го държах в ръце, докато се върнат - само исках да оцелее, вече не ми пукаше как се чувствам
Навремето с ММ ще се женим (дни преди сватбата се развиват събитията, малко след средата на 80-те години) и покрай сватбата идва семейството на сестра му с двете деца - едното големичко вече, даже с ММ като ученици сме го бавили и гледали, беше кротушче - само искаше сладолед, второто - малко под 2 години. И една вечер става дума за излизане, за нещо като ергенско парти (ама със семейството) и трябва някой да гледа малкото дете. Аз жертвоготовно предлагам, щото нали ММ да си излезе с родата, после ще е под ключ и чехъл
, така и става. Излизат си спокойно хората и начева филм като трилър - човечето се оказва изключително палаво и пъргаво, при това без всякакво чувство за самосъхранение. Няма да описвам как съм тичала на 120 кв.м с кръгово движение на помещенията от дневния тракт (свързани са едно с друго и с коридора от две страни, та се получаваше точно кръгово движение при отворени врати) след него и дебна какво пипа и какво прави с него, ами и успя да си отвори врата на терасата, докато посещавах специфично място (нямаше как да издържа) и го заварих да се качва по хоризонтална пръчка на парапета (5-ти етаж) - дъхът ми спря, приближих се тихо да не го стресна и като го гепих, го държах в ръце, докато се върнат - само исках да оцелее, вече не ми пукаше как се чувствам 
Аз се опитах да мина граница онзи ден, но не с лк, а с кредитна. Чудих, се защо цвета е друг.
Ситуацията е мунска, детето (на 7) е главния Мун в случая. Преди няколко дни го прибирам от у-ще и ми казва как понякога обувката му пада, както си върви, и излита нагоре като ракета. Обувките му не са му големи, с връзки са и не знам защо може да се случва това, затова не му вярвам много.
Днес сутринта вървим към у-ще и бързаме много. Пътят е по една стръмна улица надолу, затова сме набрали скорост и почти подтичваме. Аз бутам и бебето в количката. В един момент чувам леко “блоп”, синът ми изпищява и виждам как едната му обувка прави красива дъга, прелита над металната оградка вляво и пада на платното… За невероятен късмет точно тогава не минаваха коли. Оградата е до края на самата улица, поне още 300 м надолу, а платното е тясно, абсурд да вървя по него… В този момент, за още по-голям късмет, точно до мен под едно дръвче виждам захвърлена пластмасова част от ламинат, нещо такова, с която ще успея да докопам ботуша беглец. Навеждам се през оградата и почвам да побутвам обувката, в този момент един мъж зад нас, с МНОГО учуден поглед, пита дали имам нужда от помощ. Вече я бях избутала до нас, човекът се пресегна малко и ни я даде. Аз се смях със сълзи после… освежаващо начало на деня.
Днес сутринта вървим към у-ще и бързаме много. Пътят е по една стръмна улица надолу, затова сме набрали скорост и почти подтичваме. Аз бутам и бебето в количката. В един момент чувам леко “блоп”, синът ми изпищява и виждам как едната му обувка прави красива дъга, прелита над металната оградка вляво и пада на платното… За невероятен късмет точно тогава не минаваха коли. Оградата е до края на самата улица, поне още 300 м надолу, а платното е тясно, абсурд да вървя по него… В този момент, за още по-голям късмет, точно до мен под едно дръвче виждам захвърлена пластмасова част от ламинат, нещо такова, с която ще успея да докопам ботуша беглец. Навеждам се през оградата и почвам да побутвам обувката, в този момент един мъж зад нас, с МНОГО учуден поглед, пита дали имам нужда от помощ. Вече я бях избутала до нас, човекът се пресегна малко и ни я даде. Аз се смях със сълзи после… освежаващо начало на деня.
Аз отдавна не съм писал тук, та ето нещо прясно. Успях да забравя, че имам рожден ден. Иначе готвих разни специалности (просто защото ни се ядяха), но те моите решили, че е по повода и нищо не ми казаха до последно.