Здравейте, момичета може ли да ви попитам какви са нормалните стойностите на естрадиола преди пункция, със стимулация?
- Публикувана: 30 юли 2025, 19:08 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2025, 16:39 ч.
Предстои ми Инвитро / ИКСИ - Да поговорим - Тема 92
Здравейте, момичета може ли да ви попитам какви са нормалните стойностите на естрадиола преди пункция, със стимулация?
Здравейте, момичета може ли да ви попитам какви са нормалните стойностите на естрадиола преди пункция, със стимулация?
Здравейте, момичета може ли да ви попитам какви са нормалните стойностите на естрадиола преди пункция, със стимулация?
При първата ми стимулация беше 356.62 pg/mL и имах 6 яйцеклетки, но само 3 зрели.
При втората стимулация Естрадиола беше - 878.82 pg/mL и имах 7 фуликула, 5 зрели яйцеклетки, от които пак само три се оплодиха.. При мен е доста под 200 на зряла яйцеклетка.
Здравейте, момичета! 🌸
За пръв път се осмелявам да пиша тук и искам първо да пожелая успех на всички, които вървят по този труден път! 🤍
Със съпруга ми също ни предстои инвитро, но сме още в началния, проучвателен етап и имаме нужда от съвети. Ще се опитам да разкажа нашата история накратко:
Винаги съм имала нередовен цикъл и доста кисти и на двата яйчника. Дълго време пиех противозачатъчни, които го регулираха, но спрях, когато решихме да започнем с опитите – това беше през август миналата година. Живеем в Германия и тук лекарите не бързат с изписването на по-силни лекарства. Гинеколожката ми препоръча Myo-Inositol, който уж подпомагал овулацията, и каза да отида отново след шест месеца, ако няма резултат.
През това време следях овулацията, но за шест месеца имах само веднъж, като цикълът ми беше средно 45–50 дни. В края на януари отидох пак на лекар – повториха всички изследвания, но промяна нямаше, освен в щитовидните хормони (T4 беше 9,4). В Германия за такъв проблем не е практика да се ходи на ендокринолог, а за час се чака по 3–4 месеца и се иска направление, всичко се изписва от личния лекар и гинеколог. Лекарката директно ми изписа L-Thyroxin 25 за щитовидната жлеза и допълнително Metformin 1000 mg, който уж подпомага овулацията, но реално се изписва при инсулинова резистентност.
От метформина имах силни стомашни проблеми, колебания в теглото и дори менструация, която продължи почти месец. След няколко разговора гинеколожката най-накрая се съгласи да ми изпише Дуфастон, за да спре кръвотечението. След това минаха още 2–3 месеца с нередовен цикъл, докато през май месец най-накрая имах овулация (потвърдена с тестове), но за съжаление бебе така и не се получи.
Още в началото попитахме дали и съпругът ми трябва да си направи изследвания или спермограма, но отговорът беше: „Не, проблемът идва от поликистозните яйчници“. Въпреки това, през февруари записахме час за спермограма и получихме дата за юли (така за немската точност 🙄). Уви, резултатът показа олигоастенотератозооспермия. Уроложката беше изключително безчувствена и директно каза: „Ами няма как да имате деца“.
След доста разговори със съпруга ми взехме решение да се върнем за постоянно в България и ще правим опитите за инвитро там.
За момента планираме още тази есен да се приберем за допълнителни изследвания. Засега ни казаха само да направим спермограма по Крюгер и Мюлеров хормон (AMH), което честно казано ми се вижда доста малко. Не трябва ли да настоявам за цветна снимка на тръбите?
Честно казано, чувстваме се малко изгубени и разочаровани от подхода на лекарите тук, затова и решихме да продължим пътя си в България.
Благодаря на всички, които изчетоха дългия пост! Ще се радвам на съвети, препоръки и споделен опит. ❤️
За пръв път се осмелявам да пиша тук и искам първо да пожелая успех на всички, които вървят по този труден път! 🤍
Със съпруга ми също ни предстои инвитро, но сме още в началния, проучвателен етап и имаме нужда от съвети. Ще се опитам да разкажа нашата история накратко:
Винаги съм имала нередовен цикъл и доста кисти и на двата яйчника. Дълго време пиех противозачатъчни, които го регулираха, но спрях, когато решихме да започнем с опитите – това беше през август миналата година. Живеем в Германия и тук лекарите не бързат с изписването на по-силни лекарства. Гинеколожката ми препоръча Myo-Inositol, който уж подпомагал овулацията, и каза да отида отново след шест месеца, ако няма резултат.
През това време следях овулацията, но за шест месеца имах само веднъж, като цикълът ми беше средно 45–50 дни. В края на януари отидох пак на лекар – повториха всички изследвания, но промяна нямаше, освен в щитовидните хормони (T4 беше 9,4). В Германия за такъв проблем не е практика да се ходи на ендокринолог, а за час се чака по 3–4 месеца и се иска направление, всичко се изписва от личния лекар и гинеколог. Лекарката директно ми изписа L-Thyroxin 25 за щитовидната жлеза и допълнително Metformin 1000 mg, който уж подпомага овулацията, но реално се изписва при инсулинова резистентност.
От метформина имах силни стомашни проблеми, колебания в теглото и дори менструация, която продължи почти месец. След няколко разговора гинеколожката най-накрая се съгласи да ми изпише Дуфастон, за да спре кръвотечението. След това минаха още 2–3 месеца с нередовен цикъл, докато през май месец най-накрая имах овулация (потвърдена с тестове), но за съжаление бебе така и не се получи.
Още в началото попитахме дали и съпругът ми трябва да си направи изследвания или спермограма, но отговорът беше: „Не, проблемът идва от поликистозните яйчници“. Въпреки това, през февруари записахме час за спермограма и получихме дата за юли (така за немската точност 🙄). Уви, резултатът показа олигоастенотератозооспермия. Уроложката беше изключително безчувствена и директно каза: „Ами няма как да имате деца“.
След доста разговори със съпруга ми взехме решение да се върнем за постоянно в България и ще правим опитите за инвитро там.
За момента планираме още тази есен да се приберем за допълнителни изследвания. Засега ни казаха само да направим спермограма по Крюгер и Мюлеров хормон (AMH), което честно казано ми се вижда доста малко. Не трябва ли да настоявам за цветна снимка на тръбите?
Честно казано, чувстваме се малко изгубени и разочаровани от подхода на лекарите тук, затова и решихме да продължим пътя си в България.
Благодаря на всички, които изчетоха дългия пост! Ще се радвам на съвети, препоръки и споделен опит. ❤️
Здравейте, момичета!
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Здравейте, момичета!
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
При мен стимулациите са протичали без да има някакви осезателни промени, нито в килограмите, нито в настроението. Ако трябва да бъда честна сама си вкарвах излишно напрежение, но смятам, че е напълно нормално, все пак е нещо непознато, а и всеки мечтае да види двете чертички след процедурата.
Желая успех 🤗
Здравейте, момичета! 🌸
За пръв път се осмелявам да пиша тук и искам първо да пожелая успех на всички, които вървят по този труден път! 🤍
Със съпруга ми също ни предстои инвитро, но сме още в началния, проучвателен етап и имаме нужда от съвети. Ще се опитам да разкажа нашата история накратко:
Винаги съм имала нередовен цикъл и доста кисти и на двата яйчника. Дълго време пиех противозачатъчни, които го регулираха, но спрях, когато решихме да започнем с опитите – това беше през август миналата година. Живеем в Германия и тук лекарите не бързат с изписването на по-силни лекарства. Гинеколожката ми препоръча Myo-Inositol, който уж подпомагал овулацията, и каза да отида отново след шест месеца, ако няма резултат.
През това време следях овулацията, но за шест месеца имах само веднъж, като цикълът ми беше средно 45–50 дни. В края на януари отидох пак на лекар – повториха всички изследвания, но промяна нямаше, освен в щитовидните хормони (T4 беше 9,4). В Германия за такъв проблем не е практика да се ходи на ендокринолог, а за час се чака по 3–4 месеца и се иска направление, всичко се изписва от личния лекар и гинеколог. Лекарката директно ми изписа L-Thyroxin 25 за щитовидната жлеза и допълнително Metformin 1000 mg, който уж подпомага овулацията, но реално се изписва при инсулинова резистентност.
От метформина имах силни стомашни проблеми, колебания в теглото и дори менструация, която продължи почти месец. След няколко разговора гинеколожката най-накрая се съгласи да ми изпише Дуфастон, за да спре кръвотечението. След това минаха още 2–3 месеца с нередовен цикъл, докато през май месец най-накрая имах овулация (потвърдена с тестове), но за съжаление бебе така и не се получи.
Още в началото попитахме дали и съпругът ми трябва да си направи изследвания или спермограма, но отговорът беше: „Не, проблемът идва от поликистозните яйчници“. Въпреки това, през февруари записахме час за спермограма и получихме дата за юли (така за немската точност 🙄). Уви, резултатът показа олигоастенотератозооспермия. Уроложката беше изключително безчувствена и директно каза: „Ами няма как да имате деца“.
След доста разговори със съпруга ми взехме решение да се върнем за постоянно в България и ще правим опитите за инвитро там.
За момента планираме още тази есен да се приберем за допълнителни изследвания. Засега ни казаха само да направим спермограма по Крюгер и Мюлеров хормон (AMH), което честно казано ми се вижда доста малко. Не трябва ли да настоявам за цветна снимка на тръбите?
Честно казано, чувстваме се малко изгубени и разочаровани от подхода на лекарите тук, затова и решихме да продължим пътя си в България.
Благодаря на всички, които изчетоха дългия пост! Ще се радвам на съвети, препоръки и споделен опит. ❤
За пръв път се осмелявам да пиша тук и искам първо да пожелая успех на всички, които вървят по този труден път! 🤍
Със съпруга ми също ни предстои инвитро, но сме още в началния, проучвателен етап и имаме нужда от съвети. Ще се опитам да разкажа нашата история накратко:
Винаги съм имала нередовен цикъл и доста кисти и на двата яйчника. Дълго време пиех противозачатъчни, които го регулираха, но спрях, когато решихме да започнем с опитите – това беше през август миналата година. Живеем в Германия и тук лекарите не бързат с изписването на по-силни лекарства. Гинеколожката ми препоръча Myo-Inositol, който уж подпомагал овулацията, и каза да отида отново след шест месеца, ако няма резултат.
През това време следях овулацията, но за шест месеца имах само веднъж, като цикълът ми беше средно 45–50 дни. В края на януари отидох пак на лекар – повториха всички изследвания, но промяна нямаше, освен в щитовидните хормони (T4 беше 9,4). В Германия за такъв проблем не е практика да се ходи на ендокринолог, а за час се чака по 3–4 месеца и се иска направление, всичко се изписва от личния лекар и гинеколог. Лекарката директно ми изписа L-Thyroxin 25 за щитовидната жлеза и допълнително Metformin 1000 mg, който уж подпомага овулацията, но реално се изписва при инсулинова резистентност.
От метформина имах силни стомашни проблеми, колебания в теглото и дори менструация, която продължи почти месец. След няколко разговора гинеколожката най-накрая се съгласи да ми изпише Дуфастон, за да спре кръвотечението. След това минаха още 2–3 месеца с нередовен цикъл, докато през май месец най-накрая имах овулация (потвърдена с тестове), но за съжаление бебе така и не се получи.
Още в началото попитахме дали и съпругът ми трябва да си направи изследвания или спермограма, но отговорът беше: „Не, проблемът идва от поликистозните яйчници“. Въпреки това, през февруари записахме час за спермограма и получихме дата за юли (така за немската точност 🙄). Уви, резултатът показа олигоастенотератозооспермия. Уроложката беше изключително безчувствена и директно каза: „Ами няма как да имате деца“.
След доста разговори със съпруга ми взехме решение да се върнем за постоянно в България и ще правим опитите за инвитро там.
За момента планираме още тази есен да се приберем за допълнителни изследвания. Засега ни казаха само да направим спермограма по Крюгер и Мюлеров хормон (AMH), което честно казано ми се вижда доста малко. Не трябва ли да настоявам за цветна снимка на тръбите?
Честно казано, чувстваме се малко изгубени и разочаровани от подхода на лекарите тук, затова и решихме да продължим пътя си в България.
Благодаря на всички, които изчетоха дългия пост! Ще се радвам на съвети, препоръки и споделен опит. ❤
Има доста неща за проследяване - трябва ви подход и план. Не е казано и че ще стигнете веднага до инвитро, сякаш първо има неща за регулиране. Изберете репродуктивен, започнете редовни посещения и той ще начертае план. Преди прицедури със сигурност ще назначи цветна снимка. Успоредно посещавайте ендокринолог - препоръчвам Начев, всяка сутрин в Майчин дом без записване на час. Не се чака много. Успоредно и андролог за мъжа ви, за да се види какъв е проблемът и дали е поправим. Нека той бъде проследен отсега, за да има време за добавки/лекарства/процедури при него докато успоредно се регулират хормоните при вас.
Няма такова нещо няма да имате деца - хубави сперматозоиди се вадят и директно от тестисите при нужда - важно е да се види какъв е проблемът при него. Аз за в Бг не мога да дам препоръка за андролог, ние действахме в Турция.
Моята стимулация беше през Май. Пътувам от Бургас до София главно с влака. През стимулацията си взех 10 дни отпуск и останах в софия в квартира с пералня и кухня за удобство.
По време на стимулацията се чувствах много зле. Надали можех да работя (работя на крак 8 часа, по 12хил крачки на ден) корема ми беше огромен, болеше ме, задъхвах се лесно. Ходих до клиниката да ми бият инжекциите, прегледите ми бяха през ден. Имам поликистоза, фоликулите ми бяха много и огромни. Имах чувството че е едно грешно движение щеше да ми спука корема. След пункцията ми беше сложно възстановяването, все още не се чувствам окей а мина вече първия трансфер. Нямах официална хиперстимулация (смисъл никой не ме е диагнозирал с такава) но ми беше зле. Благодарна съм че скоро няма да я повтарям защото имам още замразени ембриони. За момента това е най отвратителното нещо през което минах.
И за сметка на това една жена с която ходихме заедно да ни бият кнжекциите (бяхме по една и съща рецепта с еднакви днк) беше като млад кон, нито ѝ беше подут корема нито нищо, на работа си е ходила без проблем нямаше никакви странични ефекти. Така че много зависи от организма ти. Пожелавам ти успех и да не минеш през това което минах аз.
По време на стимулацията се чувствах много зле. Надали можех да работя (работя на крак 8 часа, по 12хил крачки на ден) корема ми беше огромен, болеше ме, задъхвах се лесно. Ходих до клиниката да ми бият инжекциите, прегледите ми бяха през ден. Имам поликистоза, фоликулите ми бяха много и огромни. Имах чувството че е едно грешно движение щеше да ми спука корема. След пункцията ми беше сложно възстановяването, все още не се чувствам окей а мина вече първия трансфер. Нямах официална хиперстимулация (смисъл никой не ме е диагнозирал с такава) но ми беше зле. Благодарна съм че скоро няма да я повтарям защото имам още замразени ембриони. За момента това е най отвратителното нещо през което минах.
И за сметка на това една жена с която ходихме заедно да ни бият кнжекциите (бяхме по една и съща рецепта с еднакви днк) беше като млад кон, нито ѝ беше подут корема нито нищо, на работа си е ходила без проблем нямаше никакви странични ефекти. Така че много зависи от организма ти. Пожелавам ти успех и да не минеш през това което минах аз.
Здравейте, момичета!
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Здравейте, момичета!
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Предстой ми преглед и стартиране на процедура инвитро, та въпроса ми как протича стимулацията (как сте се чувствали), странични ефекти, колко често трябва да отсъствам от работа понеже съм от провинцията? Ще съм благодарна на отзовалите се.
Защо не сте стигна до пункция?
В началото на месеца имах инвитро със стимулация, не се захвана ембриона. Сега ще го караме на инвитро при естествен цикъл, уж днес щях да разбера датата за пункция, но след хормоналните резултати, лекарската не звучеше обнадеждено и нищо не ми каза.
Имам два фоликула в единия яйчник с размери 16 и 19мм, но естрадиолът е нисък. Утре пак ще го изследвам.
Просто се чудех, каква е била причината при вас.
Здравейте момичета.
Предстои ми инвитро и съм начинаеща в групата. Желая успех на всички!
Започнах с прием на жанги контрацептиви по схема. Казаха ми че е нормално цикъла да ми се удължи от него. Имам гадене и се чувствам отпаднала понякога.
А за съжаление миналия ден на работа си натоварих кръста( тъй като съм с Дикова херния) не можех да вървя и имах силна болка в крака.и невролога ми каза че трябва да съм на инжекции дексаметазон и мелбек.
Споделих с репродуктивния специалист,каза че няма проблем. Важното е да се оправя. Но ми е едно притеснено дали всичко ще се отложи .
Предстои ми инвитро и съм начинаеща в групата. Желая успех на всички!
Започнах с прием на жанги контрацептиви по схема. Казаха ми че е нормално цикъла да ми се удължи от него. Имам гадене и се чувствам отпаднала понякога.
А за съжаление миналия ден на работа си натоварих кръста( тъй като съм с Дикова херния) не можех да вървя и имах силна болка в крака.и невролога ми каза че трябва да съм на инжекции дексаметазон и мелбек.
Споделих с репродуктивния специалист,каза че няма проблем. Важното е да се оправя. Но ми е едно притеснено дали всичко ще се отложи .
Здравейте момичета.
Предстои ми инвитро и съм начинаеща в групата. Желая успех на всички!
Започнах с прием на жанги контрацептиви по схема. Казаха ми че е нормално цикъла да ми се удължи от него. Имам гадене и се чувствам отпаднала понякога.
А за съжаление миналия ден на работа си натоварих кръста( тъй като съм с Дикова херния) не можех да вървя и имах силна болка в крака.и невролога ми каза че трябва да съм на инжекции дексаметазон и мелбек.
Споделих с репродуктивния специалист,каза че няма проблем. Важното е да се оправя. Но ми е едно притеснено дали всичко ще се отложи .
Предстои ми инвитро и съм начинаеща в групата. Желая успех на всички!
Започнах с прием на жанги контрацептиви по схема. Казаха ми че е нормално цикъла да ми се удължи от него. Имам гадене и се чувствам отпаднала понякога.
А за съжаление миналия ден на работа си натоварих кръста( тъй като съм с Дикова херния) не можех да вървя и имах силна болка в крака.и невролога ми каза че трябва да съм на инжекции дексаметазон и мелбек.
Споделих с репродуктивния специалист,каза че няма проблем. Важното е да се оправя. Но ми е едно притеснено дали всичко ще се отложи .
Здравей, успех и на теб.
Както ти е казал репродуктивният - няма проблеми, наистина е важното ти да се оправиш за да можеш да понесеш процесът и да ти е по-лесно на теб след това, ако се получат нещата. Дори и да се отложи в момента твоето здраве е от голямо значение. Направи каквото са ти казали пък дори да се отложи за следващият месец - голяма работа. Във същото положение съм, мислехме да стартираме процедура през края на септември - октомври, но ми откриха автоиимунно заболяване и евентуално ще се наложи да чакаме до поне ноември или декември да видим лечението дали ще подейства и дали ще падне възпалението от заболяването. Не ми се искаше да чакаме и отлагаме, но пък колкото по-добре се чувстваш преди перодът на инвитро - толкова по-лесно и добре ще понесеш процедурата и евентуално има по-голяма вероятност резултата да е положителен. Вътрешните възпаления пречат на имплантацията, така че действай с инжекцийте щом се налагат.
Здравейте и от мен момичетеа,
имам огромна дилема - да продължа ли с доктора, с който съм била до сега - д-р Владимиров, или да го сменя?
Колебая се между д-р Станулов и д-р Македонова.
Моята история започна 2020 г. и е следната:
С мъжки фактор сме - азооспермия обструктивна/мъжът ми изобщо няма канали през който да излиза материал и за да се вземе такъв му се прави биопсия/. Към момента има две направени.
Имам две стимулации и общо 7 или 8 трансфера.
От първата стимулация нямах успех и се наложи да правим втора. След нея на свеж трансфер забременях и родих живо и здраво дете, за което съм много благодарна на д-ра и на клиниката.
Миналата година правих нов трансфер, след който забременях, но в 15та седмица трябваше да се прекъсне бременността по мед. причини... и направихме аборт.
Сега юни пак правих трансфер, но беше без успех.
Имам две останали ембриончета, които за 4CC и шанса за успех клони към 0... Все пак ще ги върна по настояване на д-р Владимиров и д-р Станулов, с който правих консултация, но за мен там надежда няма.
Със сигурност искам още едно детенце, въпреки че ме е страх...
Та моля за съвет.. Ако сте на мое място ще прдължите ли с д-ра или ще го смените?
Хем искам да остана, защото познавам всички и всичко там, а и не съм човек, който обича промените, но ме притесняват тежките стимулации, които прави.
Успех на всички в пътя, който сме поели!!!
имам огромна дилема - да продължа ли с доктора, с който съм била до сега - д-р Владимиров, или да го сменя?
Колебая се между д-р Станулов и д-р Македонова.
Моята история започна 2020 г. и е следната:
С мъжки фактор сме - азооспермия обструктивна/мъжът ми изобщо няма канали през който да излиза материал и за да се вземе такъв му се прави биопсия/. Към момента има две направени.
Имам две стимулации и общо 7 или 8 трансфера.
От първата стимулация нямах успех и се наложи да правим втора. След нея на свеж трансфер забременях и родих живо и здраво дете, за което съм много благодарна на д-ра и на клиниката.
Миналата година правих нов трансфер, след който забременях, но в 15та седмица трябваше да се прекъсне бременността по мед. причини... и направихме аборт.
Сега юни пак правих трансфер, но беше без успех.
Имам две останали ембриончета, които за 4CC и шанса за успех клони към 0... Все пак ще ги върна по настояване на д-р Владимиров и д-р Станулов, с който правих консултация, но за мен там надежда няма.
Със сигурност искам още едно детенце, въпреки че ме е страх...
Та моля за съвет.. Ако сте на мое място ще прдължите ли с д-ра или ще го смените?
Хем искам да остана, защото познавам всички и всичко там, а и не съм човек, който обича промените, но ме притесняват тежките стимулации, които прави.
Успех на всички в пътя, който сме поели!!!
li92, никой не може да ти отговори как да постъпиш, направи първо трансферът, вижте резултатът и преценете след това. Напави както го усещаш. Стимулациите може да не са тежки, просто ти да реагираш добре на тях. Да не би случайно да имаш поликистоза и да се събират повече фоликули? Това предразполага към хиперстимулация. За Македонова (ако става въпрос за Адела клиниката) съм чувала позитивни мнения от позната, но тя също разви хиперстимулация там и не се чувстваше особено добре, но пък е доволна от лекарката.