Любители на котки - Тема 208

  • 29 968
  • 748
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 949
Доня, ама голям сладкиш Бобчо, леле, че е късметлия! 😻
И аз съм от тези дето припадах - буквално, ако голямо куче доближи на 2-3 метра, а малките заобикалях например като пресичах на отсрещния тротоар. Да пипна животно беше немислимо - мисълта, че нещо ще шава в ръцете ми ме ужасяваше. По силно беше от мен, без да съзнавам от къде идва този страх и така докато не станахме 9ти клас със систър и нашите решиха, че ще ни вземат куче да изкоренят страховете ни, защото систър същата като мен, даже тя си и пищеше (мен ме беше срам да пищя 😃) . Около 1 година се противяхме на идеята да има животинка в нас, но 10 клас поискахме от нашите да си имаме братче и... така се сдобихме с първото ни бебе куче, което се превърна в центъра на вселената и толкова много заобичахме, гледахме го като принц, братче да беше, нямаше да полагаме толкова грижи сигурно. Покрай него прибирахме всичко що е  на вън. Та от едната крайност в другата. Може би и аз като Ред само от птиците понастръхвам и не мога да се отпусна да ги пипам, но за кученце, котенце, душата си давам.
И да не е спам едно доволно Линче на терасата. ❤️

# 196
  • Мнения: 5 719
Наш'те ни взимаха папагали, канарчетата, за да мина през фобията си. Много ги обичам тия хора, опитаха всичко, ама когато тия птици се измъквага от клетката си, аз се затварях в първата  ми достъпна стая и не излизах лт там. За да ида на училище, майка ми е излизала от работа, да се прибвре и да примами птицата в клетка и.

# 197
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 303
Ние се разиграхме, въпреки страха .
Излязох и оставих Бобчето сам и като се върнах пак го беше страх, сори ми хъска. Докато не го взех и започнах да галя. Тогава се сети коя съм.
От обяд е вътре и не е ходило по голяма нужда, по малка веднъж след като го изкъпах и хапна.
Сега се разигра и прие ръката ми за плячка.



Спокойно слиза и се качва на спалнята.

# 198
  • Мнения: 5 601
Моят мъж пък е някак малко безчуствен към ПиратЯ. А то е толкова добро животно. Само когато се опитвахме безуспешно да задомим в нас котанката на наши приятели видях друга страна на характера му. Но май си беше просто ревност, страдание. Пък и самата котанка беше твърде необщителна.

Та мъжът ми така. Смята, че Риш е само мой, че обича само мен и не счита за нужно да го гушне, да го приласкае.То вярно, че котарачето обича видимо единствено мен. Но все пак и мъжът ми като се прибере го посреща на вратата и започва да му говори.

Милото ми котараче. Гледам го как по цял ден си предпочита да си спинка (като изключим разходките му из етажната площадка) и си мисля за това как започва да си поостарява. Бих искала да питам тези от вас, които имат животинки 10+ години енергични ли са много или така спинкат като Пиратчето?

# 199
  • Мнения: 949
Ооооо, Ред, и аз имам подобна случка и сега ще спамя, но не си сама.
Бях бременна в 8 месец и вече не ходих на работа. Стоя на компютъра и с периферното зрение улавям, че нещо в коридора прелетя. Затворих се в хола и през матираното стъкло на вратата се вижда че нещо лети и се блъска в стените. Голямото куче се разскимтя, малкия нищо не усети. Ами и беб разбирай кака като се разбунтува взе да скача в корема и то върху бойлерчето ми точно, ама как да ида до тоалетната като трябва да мина през коридора. Звъннах на мъж ми и ревнах, пък той ми се хили и ми вика вземи Рекси за кураж. Обаче след около 20тина минути се прибра и ме спаси 😂, беше малко прилепче, ама такъв страх брах не е истина.  Та разбирам какво ти е било.
Да сложа пак Линошка, че се оляхме със спама прави търкул - търкул когато е доволна.

Доня, на втората снимка ми се вижда, че е момченце. 😁

# 200
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 303
Чери в на 9 години и определено предпочита да си дреме. Пак обикаля територията си, но с мен. Като енергия е много по- различен от преди , улегнал е, тежкар!
Виж Лео си е дечко, дай му да скача, играе, дивее.
Бобчето се ориентира много добре и само си отиде в тоалетната, сега хапва. Игра с мен, гушка се с мъжа ми. След малко система ще си легне и ще спи. Бебешки му работи. Ей затова обичам котките, толкова са независими и самостоятелни и то от толкова малки!

# 201
  • София
  • Мнения: 15 766
И нашите обичат да си поспиват. Затова Турболината им разказва играта. Joy Голяма досада е! Тормози всички. Joy

Все пак 13-годишният Рижко е по-игрив от другите на 10, 9 и 5 години.

# 202
  • Мнения: 5 601
Ето го така си предпочита да си полягва Пиратчето. Кротушко. А цял следобяд спа  на кухнята.

Последна редакция: пт, 08 авг 2025, 08:22 от Защо ме търсиш?

# 203
  • Мнения: 6 597
А ето и един полегнал Сина

# 204
  • Мнения: 185
Големия си спи плътно по 18-20 часа Wink Стане, хапне, тоалетна, пооправи тоалета, евентуално малко погледа през прозореца и после пак:

Мърчо го притеснява често и май затова предпочита да е нависоко за да му е по-удобно да му перне една лапа като прекали.

# 205
  • София
  • Мнения: 3 988
И Блекича е спинкотко



И гледа лошо ако го закачаш като спинка 😅

# 206
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 303
Добро утро 😊
Бобчето започна снощи да обикаля къщата и да изследва. Открих го след това при сина ми.


Вече няколко пъти си използва тоалетната по предназначение. Заравя всичко и въобще не мирише.
Тази сутрин откри и кухнята и къде храним другите котки.
През нощта се разигра - врагът беше чаршафът който покрива бедните ми крака. Направи иглотерапия на мен и мъжа ми 😂 После дойде Лео и играха из къщата заедно. Заспах някъде към 4... Преди малко се събудих с Бобчето до рамото. Детето мина през тоалетна и сега закусва - в кухнята.
Как го приемат другите? Лео го прие като другар за игра още вчера. Памук е безразличен, той в момента се прибира колкото да яде. Бог знае къде ходи после. Чери - знае че е у дома, снощи го видя и толкова. Точка - тя си ръмжи и за добър ден, много крива жена е 😂
Бобчето се страхува все по малко и е умно и се адаптира бързо.
Днес между другото е денят на котките 😊
Честит празник ❤️❤️❤️
Преди 7 години намерихме Памук и сестричката му.
https://www.instagram.com/reel/DNFSWpAqDSP/?igsh=M3l5amo1eG1ydWs1

Последна редакция: пт, 08 авг 2025, 09:16 от Доня Дафина Черешова

# 207
  • Мнения: 9 933
Честит празник на котките!

Аз, честно казано, така и не мога да възприема насериозно тази фобия от котки специално. Имам две приятелки, които направо изпадат в истерия, ако сме на заведение и от някъде се появи котка. Котките  открай време са едни от най-типичните домашни любимци и такъв ирационален страх наистина не мога да го осмисля. Още повече, че ако не се касае за Мейн Куун, няма и реална опасност котка да ти направи кой знае какво.
Виж, с кучетата наистина може да е опасно. Макар че съм кучкар, има определени породи и/или ситуации, в които и аз бих се притеснила, защото е напълно възможно човек да пострада много сериозно от куче.
От птици и мен малко ме е страх или по-скоро .... противнички са ми, не искам да ме пипат!!! Нищо, че като деца сме имали двойка вълнисти папагалчета, които летяха из стаята по цял ден и ги държахме в ръце. С тях не съм имала проблем. Но гълъби, кокошки......

Най-много ме дразнят родители, които възпитават децата си в безрадличие или дори страх към домашните любимци.  За отношението на ММ към животните смятам, че точно такъв е бил случая. На него му е втълпявано, че животните вкъщи са мръсни, миришат, цапат, унищожават мебели и т.н и т.н. Аз пък винаги съм живяла с животни вкъщи и дълги години това ни беше основна тема за раздор.

# 208
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 303
Моята баба гонеше котките от двора сякаш са дяволи. Щели да ѝ ровят в градината. Вътре - абсурд! Щели да правят косми ... Такова е било възпитанието едно време. Да се чуди човек как нейната дъщеря - майка ми е такъв коткар. И въобще ме е учила да спра на улицата ако видя червей или охлюв и да го преместя в тревата. Като спряхме да живеем с баба ми, веднага осиновихме коте. А в годините съм гледала - рибки, птички ( включително сврака), морски свинчета, хамстери, таралежи, костенурка... Баща ми казваше - само динозаври не съм имала 😂 Но сега на село си имам 20 техни наследници - кокошките. Попаднах на луд като мен мъж и двете деца ги заразихме от същата лудост. Щом за едно птиче скочихме до Стара Загора, за китки до Ловеч и въобще не обсъждаме поредния любимец, а просто отваря вратата - моят човек е!
Вижте Памук и Биби колко малки бяха преди 8 години


# 209
  • Мнения: 854
Животните имат високи вибрации и съответно реагират по определен начин на различните хора. Чела съм, че птиците вибрират на много високи честоти.  Аз имам много интересни случки с птици. Бяхме в един парк в чужбина, където правиха шоу с най-големите представители на птиците. Не исках изобщо да присъствам, но ММ и детето много настояваха. Ето така изглеждаше арената.

Понеже ме е страх си сложих една жилетка на главата и почти легнах в скута на ММ. Реших да си медитирам и представям някакви приятни неща. Не знам какви вибрации съм излъчвала, но когато пуснаха белоглавия орел,  такова крило ми плесна по главата, че ми дойде като гръм. От невидима, станах по-голяма атракция от птиците.
Сега ми е смешно, но тогава - не беше.
Подобни катастрофи в главата ми, но в градски условия ми се случват и до ден днешен.
Знаете, че думите също носят енергия. Всички домни и бездомни животинки  ги "мамосвам". И вярвам, че тази дума е ключ към почти всяко животинче.

Общи условия

Активация на акаунт