Кадърна маникюристка - мит или реалност?

Преди години си правех ноктите сама и смея да твърдя, че бяха идеални. Но с годините зрението ми се влоши, а и ме мързи. Започнах да пробвам салон след салон, ужас след ужас. По ковид времето спрях, после пак започнах и за бала на дъщеря ми просто търсех маникюрист, който да ми свали лака. Но както се очаква, всичко заето по това време, само в инстаграма на един салон в моя район видях един свободен час и то след 30 мин. Веднага звъннах и се изстрелях. Бяха 4 момичета, това, при което се паднах беше само на 17 г. и толкова мила, че сърце не ми даде да ѝ кажа, че искам само сваляне, затова се оставих в ръцете ѝ. Това, което направи ме срази! Тръгнах си с перфектен маникюр, какъвто дори не си бях представяла, че съществува. Около 2 г. живях в розов балон, маникюр, педикюр, никога не направи дори малка грешка, никога не съм имала отлепване или друг проблем. Изключително прецизност, бързина, хигиена. Обаче завърши училище, влезе студентка и спря да работи. Направо ми се ревеше... Продължих да ходя в този салон като пробвах при други две момичета. Не беше зле, но винаги имах забележка, например единия път дясната ръка беше супер, на лявата ноктите двойно по-дебели. Въпреки това сигурно още щях да ги правя там, ако не се бяха преместили на място, което не ми е удобно.
И пак започнах търсенето. До нас намерих маникюристка, която ми допадна като отношение и хигиена, но след първата седмица започваше отлепване. Дадох ѝ шанс няколко месеца, за да пробва различни варианти, не става и не става. После при друга - нокти на вълни и за капак, възпаление. Сега ходя при едно момиче, което като цяло се справя прилично, но някак си ми струпва базата на върха и странично като погледна не ми харесва формата. Поне издържат до другото ходене и ако не се заглеждаш много са ок. Педикюрът също е с компромис - няма специален стол и се правят едни гимнастики... и на палците линията в основата не може да я направи равна.