- Публикувана: 6 апр. 2007, 16:08 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 17:20 ч.
Сексуално насилие
Зарекох се да не се връщам в темата.., но пропуснах основното.
С риск да стане малко дълго , да кажа личната си статистика / въпреки , че вече съм я писала тук и отдавна, не е излишно, напротив, трябва да се говори за това . Четири приятелки сме от детинство.. с различни съдби, с детство без сътресения и общо взето една среда, добра . Две от нас са с опит за изнасилване и побой - и при двете , другите две - изнасилени. По съвсем различно време и място, едната дори беше бременна и семейна. Аз също бях семейна с дете.
Няма да казвам за колежките ми, с които станахме и приятелки. Или опит за изнасилване или направо..
Толкоз. 5 от 4 ./ едната на два пъти и изобщо не е атрактивна, /
Само СЪЖАЛЯВАМ, че тогава не направихме нещо. Това е периода - 84-89 г. Страх и недоверие към нещата . Съжалявам искрено, защото , ако го бяхме направили и имаше наказани, сега нямаше да има толкова...много и отново, и отново!!
Моля ви... поне вие бъдете силни.. нещата са различни. Не дай си Боже , ако сега ми посегнат, ще ги съдя до дупка! Ако ги оправдаят ще съдя държавата, че ги е оправдала/ в Страсбург / или където ме чуят/ ще ги разнищя в пресата... Сега знам как, НО съжалявам за страха си някога. Недоверие към институции има защо да има и сега... ,но е по- добре!
С риск да стане малко дълго , да кажа личната си статистика / въпреки , че вече съм я писала тук и отдавна, не е излишно, напротив, трябва да се говори за това . Четири приятелки сме от детинство.. с различни съдби, с детство без сътресения и общо взето една среда, добра . Две от нас са с опит за изнасилване и побой - и при двете , другите две - изнасилени. По съвсем различно време и място, едната дори беше бременна и семейна. Аз също бях семейна с дете.
Няма да казвам за колежките ми, с които станахме и приятелки. Или опит за изнасилване или направо..
Толкоз. 5 от 4 ./ едната на два пъти и изобщо не е атрактивна, /
Само СЪЖАЛЯВАМ, че тогава не направихме нещо. Това е периода - 84-89 г. Страх и недоверие към нещата . Съжалявам искрено, защото , ако го бяхме направили и имаше наказани, сега нямаше да има толкова...много и отново, и отново!!
Моля ви... поне вие бъдете силни.. нещата са различни. Не дай си Боже , ако сега ми посегнат, ще ги съдя до дупка! Ако ги оправдаят ще съдя държавата, че ги е оправдала/ в Страсбург / или където ме чуят/ ще ги разнищя в пресата... Сега знам как, НО съжалявам за страха си някога. Недоверие към институции има защо да има и сега... ,но е по- добре!
След като два пъти преди да побликувам разказа си не го публикувах,мислех да не пиша пове4е по темата....
lala,какво стана с онази парантия ли?...Ами,те след това си пиеха кафето?Тя дойде да свидетелства за него на делото......Още когато го гонеха по апартаментите,а мен ме бяха оставили в една патрулка и имаше един полицай на метри от мен,тя дойде и ме попита....X,какво стана?Такъв шамар и отвинтих и и казах 4е е буклук и да е благодарна на Бога,4е има мом4е,но дано да и се върне на нея същото,да го преживее,а аз ще ида да я питам какво стана.....Дебелооко същество,буклук неземен....
Ве4ерница,както казах бях дете....на 15.....Бях слабо,жоляво моми4енце,като скелет на батерии....и цици нямах като хората,то и сега си нямам....Бях си обле4ена както обикновенно-с тениска и къс панталон....беше лято все пак.....
Аз през живота си не съм обувала пола никога....
Александър,за Парламента си прав,но тя и самата държава ни е жалка.....
Честно казано след няколко дела,аз ве4е мислех,4е няма да направим нищо.Той имаше доста добър адвокат,с който бяха много гъсти.Но по незнайни за мен при4ини той го изостави и накрая идиота беше без адвокат.
Моят адвокат беше също добър и ще съм му благодарнаа винаги,защото аз найстина по едно време исках да спрем и не исках нищо.Толкова ми беше писнало,та копелето ме подиграваше и в съда пред полицай,а да не говоря,4е това го виждаха и родителите ми.Но адвоката каза,моля те не се излагай-той това и 4ака,откажеш ли се,вси4ки ще кажат,от тая не се интересува никой...Не се отказах,знам,4е преди последното дело,през ноща сънувах,като се събудих само казах на майка ми искам преди да отидем в съда да мина през 4ерквата,казах и днес е деня,днес ще го тикнат на топло,Майка ми се разрева и дума не обели.
Между другото знаех,4е ще бъде друг прокурор,за който адвоката ми каза,4е мрази такива изяви.....
Влязохме,но се оказа,4е няма свидетел и то познайте кой-оная па4авра.....Мислех,4е пак ще отложат делото,но не прокурорът каза,4е делото запо4ва.разпитаха ме мен,после разпитаха и него,не помня то4ните му думи,но знам,4е каза тя си го просеше.В този момент изпаднах във истерия и запо4нах да го обиждам и да си казвам какво ми е на устата/аз по принцип съм си цапната и не си поплювам/.Имаше още неови приятели свидетели,които изобщо нямаха работа там,а пък да не говира,4е нито знаеа какво що ...и т.н.
Казах присъдата,казаха,4е трябва да ми изплати еди каква си сума.
Какво да ми изплаща бе,то ми бе достатъ4но,4е бях прибита като ку4е,4е прихиката ми е разбита,4е бях под постоянен стрес да не го срещам,а да не говоря,4е сега все още внимавам къде съм ...
Моя мъж казва,4е не е правилно да му показвам сега страха си,защото той сега може пак да се възползва като ме види сама и най малкото да ме пребие пак.Уж съм силна ли4ност,но аз като го мерна имало е слу4ай да минаваме с мъжа ми някъде с колата и да го мерна,аз се свивам на топка и запо4вам да рева,изтръпвам и направо ми пре4ернява....Но рано или късно ще се наложи да го преживея,защото работата ми е свързана и в неговия квартал,а аз не винаги ще мога да карам мъжа ми да идва с мен.
Това е моята история....Аз бях на 15,а изрода на 36....
Съжалявам за вулгарните думи в разказа ми,но онази за мен е пачавра и долна курветина.Явно мъжа и разбра що за буклук е и я напусна,сега живее с едно моми4е на мойте години и 4есто го заси4ам.Поздравява ме 4овека и аз него.За мен той няма вина-той просто бе на работа човека,както обикновенно....
lala,какво стана с онази парантия ли?...Ами,те след това си пиеха кафето?Тя дойде да свидетелства за него на делото......Още когато го гонеха по апартаментите,а мен ме бяха оставили в една патрулка и имаше един полицай на метри от мен,тя дойде и ме попита....X,какво стана?Такъв шамар и отвинтих и и казах 4е е буклук и да е благодарна на Бога,4е има мом4е,но дано да и се върне на нея същото,да го преживее,а аз ще ида да я питам какво стана.....Дебелооко същество,буклук неземен....
Ве4ерница,както казах бях дете....на 15.....Бях слабо,жоляво моми4енце,като скелет на батерии....и цици нямах като хората,то и сега си нямам....Бях си обле4ена както обикновенно-с тениска и къс панталон....беше лято все пак.....
Аз през живота си не съм обувала пола никога....
Александър,за Парламента си прав,но тя и самата държава ни е жалка.....
Честно казано след няколко дела,аз ве4е мислех,4е няма да направим нищо.Той имаше доста добър адвокат,с който бяха много гъсти.Но по незнайни за мен при4ини той го изостави и накрая идиота беше без адвокат.
Моят адвокат беше също добър и ще съм му благодарнаа винаги,защото аз найстина по едно време исках да спрем и не исках нищо.Толкова ми беше писнало,та копелето ме подиграваше и в съда пред полицай,а да не говоря,4е това го виждаха и родителите ми.Но адвоката каза,моля те не се излагай-той това и 4ака,откажеш ли се,вси4ки ще кажат,от тая не се интересува никой...Не се отказах,знам,4е преди последното дело,през ноща сънувах,като се събудих само казах на майка ми искам преди да отидем в съда да мина през 4ерквата,казах и днес е деня,днес ще го тикнат на топло,Майка ми се разрева и дума не обели.
Между другото знаех,4е ще бъде друг прокурор,за който адвоката ми каза,4е мрази такива изяви.....
Влязохме,но се оказа,4е няма свидетел и то познайте кой-оная па4авра.....Мислех,4е пак ще отложат делото,но не прокурорът каза,4е делото запо4ва.разпитаха ме мен,после разпитаха и него,не помня то4ните му думи,но знам,4е каза тя си го просеше.В този момент изпаднах във истерия и запо4нах да го обиждам и да си казвам какво ми е на устата/аз по принцип съм си цапната и не си поплювам/.Имаше още неови приятели свидетели,които изобщо нямаха работа там,а пък да не говира,4е нито знаеа какво що ...и т.н.
Казах присъдата,казаха,4е трябва да ми изплати еди каква си сума.
Какво да ми изплаща бе,то ми бе достатъ4но,4е бях прибита като ку4е,4е прихиката ми е разбита,4е бях под постоянен стрес да не го срещам,а да не говоря,4е сега все още внимавам къде съм ...
Моя мъж казва,4е не е правилно да му показвам сега страха си,защото той сега може пак да се възползва като ме види сама и най малкото да ме пребие пак.Уж съм силна ли4ност,но аз като го мерна имало е слу4ай да минаваме с мъжа ми някъде с колата и да го мерна,аз се свивам на топка и запо4вам да рева,изтръпвам и направо ми пре4ернява....Но рано или късно ще се наложи да го преживея,защото работата ми е свързана и в неговия квартал,а аз не винаги ще мога да карам мъжа ми да идва с мен.
Това е моята история....Аз бях на 15,а изрода на 36....
Съжалявам за вулгарните думи в разказа ми,но онази за мен е пачавра и долна курветина.Явно мъжа и разбра що за буклук е и я напусна,сега живее с едно моми4е на мойте години и 4есто го заси4ам.Поздравява ме 4овека и аз него.За мен той няма вина-той просто бе на работа човека,както обикновенно....
Имаше май преди време тема, за това, как някои са били натискани от мъже, дори в градския транспорт. Уж невинно потъркване...
Това, пак е някакъв вид тормоз...
Това, пак е някакъв вид тормоз...
Да, това ми се е случвало, направо е отвратително, хич не го и видях кой беше, изстре;ях се на другия край на трамвая. Иначе гласувах отрицателно
За тези, които се търкаха в мен в някое превозно средство, си имах начин как да ги накарам да спрат. Майка ми ми беше казала да си нося игличка забодена някъде по дрехите, и когато усетех, че някой се допира до мен внимателно изваждах карфицата и го боцвах. Ела да видиш как набързо се дръпваше. Не ми се е случвало често, но все пак винаги съм била подготвена за евентуална похотливост от страна на чичковците. Гадост си беше. 
Не, не ми се е случвало и не познавам жени преживели изнасилване.
Имам една-две познати, при които е имало "лек" опит( т.е. понастояват малко по-грубо, но като виждат, че няма да стане работата се отказват).
Сестра ми е доста хубава, а като тинейджър всеки се обръщаше след нея по улицата. Направо се бях видяла в чудо с нея - с тениска и с дънки, и ще се прибие този народ да я гледа, закача, сваля, а с нищо не ги предизвикваше. Не й давах да излиза на дискотека с къса пола, не й давах да се прибира без мен, да ходи някъде без мен...абе лудница. Най-интересното е, че винаги ме е било страх за нея, а не за мен(аз уж все ги предвиждах нещата). Слава богу не е имала проблеми.
Но кое е странното, че аз неосъзнато съм опитвала да избегна провокативно поведение, т.е. съм си мислела, че жената провокира. Неизвестно от къде ми е било насадено това мислене - може би от приятелки, защото моите родители никога не са разсъждавали така.
Сега вече не е така, знам, но тогава...ясно ми е защо повечето жертви не споделят.
Имам една-две познати, при които е имало "лек" опит( т.е. понастояват малко по-грубо, но като виждат, че няма да стане работата се отказват).
Сестра ми е доста хубава, а като тинейджър всеки се обръщаше след нея по улицата. Направо се бях видяла в чудо с нея - с тениска и с дънки, и ще се прибие този народ да я гледа, закача, сваля, а с нищо не ги предизвикваше. Не й давах да излиза на дискотека с къса пола, не й давах да се прибира без мен, да ходи някъде без мен...абе лудница. Най-интересното е, че винаги ме е било страх за нея, а не за мен(аз уж все ги предвиждах нещата). Слава богу не е имала проблеми.
Но кое е странното, че аз неосъзнато съм опитвала да избегна провокативно поведение, т.е. съм си мислела, че жената провокира. Неизвестно от къде ми е било насадено това мислене - може би от приятелки, защото моите родители никога не са разсъждавали така.
Сега вече не е така, знам, но тогава...ясно ми е защо повечето жертви не споделят.
........Не считам, че вината е моя. Аз не нападам мъже, които се разхождат сами, колкото и привлекателни да изглеждат.
Много точно казано!
Да, познавам изнасилени жени. Моя много близка 
....от полицай във Варна. Нищо ме му се случи 
.
Да била съм жертва на сексуален тормоз.
Като малка 7ми клас, едно животно ни гони по стълбите на входа. Бях с приятелка. Баща ми си беше вкъщи, за щастие.
Като студентка – аз , сервитьорка в една пицария, един адвокат, ме преследваше с постоянни покани да му видя офиса ( с онзи гаден, мазен поглед, неприличните коментари и желанието да ме плесне по задника...)
Един колега от същата пицария - готвач, с 11 години по-голям от мен, се опита да ми „пуска ръце” против волята ми. Счупиха му ги. Аз не отидох повече на работа, това ми беше последната работа като сервитьорка.
Не съм била предизвикателно облечена, не съм давала повод.
В това число не слагам всички онези чичковци по парковете, които си развяваха атрибутите. Или колегата, който дори и с поло да съм, пак се кокори и ме гледа в циците, когато обсъждаме нещо.
Тъжно ми е, болно ми е. Мъжете са прасета.
Радвам се, че моят не е. Ако някога разбера, че е правил нещо подобно...не знам какво ще му се случи.
....от полицай във Варна. Нищо ме му се случи .Да била съм жертва на сексуален тормоз.
Като малка 7ми клас, едно животно ни гони по стълбите на входа. Бях с приятелка. Баща ми си беше вкъщи, за щастие.
Като студентка – аз , сервитьорка в една пицария, един адвокат, ме преследваше с постоянни покани да му видя офиса ( с онзи гаден, мазен поглед, неприличните коментари и желанието да ме плесне по задника...)
Един колега от същата пицария - готвач, с 11 години по-голям от мен, се опита да ми „пуска ръце” против волята ми. Счупиха му ги. Аз не отидох повече на работа, това ми беше последната работа като сервитьорка.
Не съм била предизвикателно облечена, не съм давала повод.
В това число не слагам всички онези чичковци по парковете, които си развяваха атрибутите. Или колегата, който дори и с поло да съм, пак се кокори и ме гледа в циците, когато обсъждаме нещо.
Тъжно ми е, болно ми е. Мъжете са прасета.
Радвам се, че моят не е. Ако някога разбера, че е правил нещо подобно...не знам какво ще му се случи.
Бях на 6 години и си играех във входа на блока (на затворени врати), мама си беше вкъщи, живеехме на първия етаж. По едно време влезе един човек и искаше да ме вдигне да взема някакви ключове от едно дървено табло, окачено във входа. И аз, будалата, се съгласих... Естествено, ключове нямаше. Помоли ме да се качим на втория етаж да видим (и там имаше такова табло). После ме питаше дали мога да правя шпагат и мост - на тази възраст точно това ми е билов главата и тръгнах да му показвам 
. Тогава ми бръкна в гащите и не знам какво ми говореше, но чак тогава се светнах, че не е много редно това, което става и се затичах към къщи. Майка ми беше полудяла направо... Не спирам да се чудя тази гад откъде е знаела и как е видяла, че си играя във входа!!
После, на около 9-10 години, се връщах от училище и се качих в асансьора с някакъв застаряващ тип. Няма как да е видял за кой етаж натиснах копчето, но той натисна 1 по-надолу. Когато слязох, вече чувах стъпки откъм стълбите и побързах да се прибера. И познайте - звънна на вратата
да му помогна да пипна тръбите на радиатора в коридора дали са топли, но по-нагоре,където не може да стигне. Уж вече не толкова будала, ама се вързах, макар че беше супер нелогично... После ми каза, че му паднало някакво винтче на часовника и искаше да ми бърка по дрехите, та пак търтих да бягам. Слава богу, и двамата не са били явно особено ... смели, да ме спрат или да тръгнат да ме гонят, иначе не ми се мисли 
Но откъде знаеше и този, който никога не съм виждала, къде живея За това вече не казах на нашите, защото мислех,че ще ми се карат, както са ме предупредили след първия път и аз пак да постъпвам толкова глупаво. Но си мислех, че са го пратили съседите под нас - много ни мразеха и все им бяхме трън в очите, тропали сме им били...
В университета вече в общежитието един съквартирант ми беше много навит явно и няколко пъти ме притискаше. Аз леко и с хилеж се опитвах да откланям "поканите" му, но последния път ме беше туширал и колкото и да ръчках, не можех да се измъкна - бая якичък беше. Тогава си казах - "това е, каквото ще да става вече", отпуснах се и почти щях да се разрева и той се усети, че наистина не желая да съм с него, остави ме и се извини. Първоначално като отидох в Германия, един българин ме нахока, че не съм била казвала на всички в общежитието Добър ден, но после точно това Добър ден с любезна усмивка (никакви чувства от моя страна) явно даваше надежди на всякакви навлеци (в голям процент негри и араби). След известно време спрях да поздравявам, само гледах лошо в стената.
Случките ми са от доста отдавна и не са били някакви брутални, та не ми се е отразило на психиката, рядко се сещам за тези неща, най-вече като чета такива теми...
Гласувах, че не познавам други насилвани девойки, но сега се сетих за другата българка-съквартирантка, на която налетял някакъв арабин и после й вадил нож, защото тя не му се дала. Все пак и на нея й се е разминало.
. Тогава ми бръкна в гащите и не знам какво ми говореше, но чак тогава се светнах, че не е много редно това, което става и се затичах към къщи. Майка ми беше полудяла направо... Не спирам да се чудя тази гад откъде е знаела и как е видяла, че си играя във входа!!После, на около 9-10 години, се връщах от училище и се качих в асансьора с някакъв застаряващ тип. Няма как да е видял за кой етаж натиснах копчето, но той натисна 1 по-надолу. Когато слязох, вече чувах стъпки откъм стълбите и побързах да се прибера. И познайте - звънна на вратата
да му помогна да пипна тръбите на радиатора в коридора дали са топли, но по-нагоре,където не може да стигне. Уж вече не толкова будала, ама се вързах, макар че беше супер нелогично... После ми каза, че му паднало някакво винтче на часовника и искаше да ми бърка по дрехите, та пак търтих да бягам. Слава богу, и двамата не са били явно особено ... смели, да ме спрат или да тръгнат да ме гонят, иначе не ми се мисли Но откъде знаеше и този, който никога не съм виждала, къде живея За това вече не казах на нашите, защото мислех,че ще ми се карат, както са ме предупредили след първия път и аз пак да постъпвам толкова глупаво. Но си мислех, че са го пратили съседите под нас - много ни мразеха и все им бяхме трън в очите, тропали сме им били...В университета вече в общежитието един съквартирант ми беше много навит явно и няколко пъти ме притискаше. Аз леко и с хилеж се опитвах да откланям "поканите" му, но последния път ме беше туширал и колкото и да ръчках, не можех да се измъкна - бая якичък беше. Тогава си казах - "това е, каквото ще да става вече", отпуснах се и почти щях да се разрева и той се усети, че наистина не желая да съм с него, остави ме и се извини. Първоначално като отидох в Германия, един българин ме нахока, че не съм била казвала на всички в общежитието Добър ден, но после точно това Добър ден с любезна усмивка (никакви чувства от моя страна) явно даваше надежди на всякакви навлеци (в голям процент негри и араби). След известно време спрях да поздравявам, само гледах лошо в стената.
Случките ми са от доста отдавна и не са били някакви брутални, та не ми се е отразило на психиката, рядко се сещам за тези неща, най-вече като чета такива теми...
Гласувах, че не познавам други насилвани девойки, но сега се сетих за другата българка-съквартирантка, на която налетял някакъв арабин и после й вадил нож, защото тя не му се дала. Все пак и на нея й се е разминало.
Здравейте,
Искам да ви разкажа моята история.
Бях на 13 години- една възраст много важна в развитието на една жена. Време, когато настъпват много промени както във физически, така и в психологически план. И така като всички останали аз започнах да осъзнавам моята женственост. Времето беше такова (става въпрос за 1994та), че майка ми беше решила, че все още е рано да ми обяснява за женските неща. Но аз вече си усещах промените. Както и да е, това е нормално. Все още нямах цикъл. Чувала съм, че ако нещо ти се случи в периода на пубертета, травмата може да преобърне целия ти живот напред.
Беше юни месец и отидохме с една приятелка в едно училище да караме кънки в двора. По едно време се появиха двама мъже, вървяха покрай оградата от външната страна и ни гледаха и ни махаха. Ние се изплашихме. Казах на приятелката ми да се махаме. Събухме кънките и тръгнахме. Но изведнъж единият се появи срещу нас. Къде беше останал другия не знам. Двора на училището е на няколко нива и за да излезеш минаваш покрай входа на самата сграда. Но пътят ни нъвън той го беше препречил. Така, че нямахме избор и избягахме в училището. Странно и до днес се чудя защо училището беше отварено а вътре нямаше никой. Май е имало някой на първия етаж, но ние хукнахме по стълбите и хоп на 5тия етаж. Кагато си в такава ситуация не можеш много да мислиш. Той ни догони. Приятелката ми успя да избяга, но мен ме хвана. За около 20ина минути той свърши това, което преобърна живота ми. Запуши ми устата и ме замъкна в тоалетната. С думи не може да се опише, но ще ви кажа какво пишеше в медицинското- дефлориране, разкъсвания, ожулвания, следи от побой, пукната ключица, натъртвания, рани по цялото тяло, загуба на кръв.
Приятелката ми успяла да извика полиция и родителите ми. Полицията дойде след като баща ми успя даго хване и да му шибне няколко крушета. Оказа се, че бил военен. Отказахме се от дело, защото там трябваше да дам името и адреса си. Следователно не го съди военен съд а обикновен, не знам какво се случи по нанатък с него, но знам какво се случи с мен.
7 години умирах от ужас даже когато се здрависвах с мъж. Преодолях всичко сама, без психолози. Майка ми беше решила, че ако не "човъркаме раната", както тя каза, ще заздравее по бързо.
Момичета, съвет от мен, пазете се много, но все пак ако имате нещастието като мен да преживеете нещо такова, говорете за него, не го заравяйте в съзнанието си. Кошмарите не свършват и до днес. 4 години след инцидента не можех да си спомня какво точно се беше случило. Просто съзнанието ми го беше отхвърлило. Постопенно си възстанових картинката. Аз нямах първа целувка, нямах "първи път" т.н.
Мислех си, че съм преодоляла всичко, но за нещастие последиците започнаха да се появяват една по една.
Първото момче, с което бях се оказа много добро и много внимателно. Тогава бях на 20. И все пак ни отне месеци докато той успя да проникне. Просто се стягах много, даже се бях притеснила, че никога няма да мога да го направя. Но той беше много търпелив.
Първото ми ходене на гинеколог- ами припаднах. Лекарката казала на майка ми, че толкова много съм се стискала че едвам могла да вкара спекулума, а аз се тресях цялата. Много трудно го преодолях.
Не мога да си слагам тампон, дори и да го сложа без да го усещам, т.е. както трябва, ми причернава и прилошава. Не мога да търпя никакви манипулации там доло. Като видя бременна жена също ми става лошо, не мога да си представя аз да съм бременна, ако съм ще се чувствам все едно нося тумор и след 9 месеца ще е края на света. Супер ужасно ми се струва да родя, да имам разкритие и някакъв доктор да ми бърка с цяла ръка отдоло, да се разкъсам отдолу, да ме шият. Явно е, че много съм превъзмогнала сама, но има и още много да се желае. Откровенно се чудя на жените, които искат да имат деца.
Усещам, че времето накъсява, защото съм вече на 26, на повечено от приятелките ми родиха.Но усещам и че това не е за мен.
От друга страна, мисля че и в психиката ми има останали следи, страх ме е някой да не ме нарани (по скоро вече в емоционално отношение, отколкото във физическо), изградила съм си такива солидни механизми за самосъхранение, които повече ми пречат да общувам с хората, отколкото да ми помагат. Въпреки всичко работя с хора и се разбирам чудесно с тях, даже казват за мен, че съм много приятен и отворен човек. Но когато стане въпрос за личен живот, а не за работа, сякаш поставям някаква стена пред себе си.
Изнасилване и побой е най ужасното нещо, което една жена може да преживее, особена в такава възраст и особено ако изгуби девстваността си при иднасилването.
А............................ дори и името му не разбрах.
Искам да ви разкажа моята история.
Бях на 13 години- една възраст много важна в развитието на една жена. Време, когато настъпват много промени както във физически, така и в психологически план. И така като всички останали аз започнах да осъзнавам моята женственост. Времето беше такова (става въпрос за 1994та), че майка ми беше решила, че все още е рано да ми обяснява за женските неща. Но аз вече си усещах промените. Както и да е, това е нормално. Все още нямах цикъл. Чувала съм, че ако нещо ти се случи в периода на пубертета, травмата може да преобърне целия ти живот напред.
Беше юни месец и отидохме с една приятелка в едно училище да караме кънки в двора. По едно време се появиха двама мъже, вървяха покрай оградата от външната страна и ни гледаха и ни махаха. Ние се изплашихме. Казах на приятелката ми да се махаме. Събухме кънките и тръгнахме. Но изведнъж единият се появи срещу нас. Къде беше останал другия не знам. Двора на училището е на няколко нива и за да излезеш минаваш покрай входа на самата сграда. Но пътят ни нъвън той го беше препречил. Така, че нямахме избор и избягахме в училището. Странно и до днес се чудя защо училището беше отварено а вътре нямаше никой. Май е имало някой на първия етаж, но ние хукнахме по стълбите и хоп на 5тия етаж. Кагато си в такава ситуация не можеш много да мислиш. Той ни догони. Приятелката ми успя да избяга, но мен ме хвана. За около 20ина минути той свърши това, което преобърна живота ми. Запуши ми устата и ме замъкна в тоалетната. С думи не може да се опише, но ще ви кажа какво пишеше в медицинското- дефлориране, разкъсвания, ожулвания, следи от побой, пукната ключица, натъртвания, рани по цялото тяло, загуба на кръв.
Приятелката ми успяла да извика полиция и родителите ми. Полицията дойде след като баща ми успя даго хване и да му шибне няколко крушета. Оказа се, че бил военен. Отказахме се от дело, защото там трябваше да дам името и адреса си. Следователно не го съди военен съд а обикновен, не знам какво се случи по нанатък с него, но знам какво се случи с мен.
7 години умирах от ужас даже когато се здрависвах с мъж. Преодолях всичко сама, без психолози. Майка ми беше решила, че ако не "човъркаме раната", както тя каза, ще заздравее по бързо.
Момичета, съвет от мен, пазете се много, но все пак ако имате нещастието като мен да преживеете нещо такова, говорете за него, не го заравяйте в съзнанието си. Кошмарите не свършват и до днес. 4 години след инцидента не можех да си спомня какво точно се беше случило. Просто съзнанието ми го беше отхвърлило. Постопенно си възстанових картинката. Аз нямах първа целувка, нямах "първи път" т.н.
Мислех си, че съм преодоляла всичко, но за нещастие последиците започнаха да се появяват една по една.
Първото момче, с което бях се оказа много добро и много внимателно. Тогава бях на 20. И все пак ни отне месеци докато той успя да проникне. Просто се стягах много, даже се бях притеснила, че никога няма да мога да го направя. Но той беше много търпелив.
Първото ми ходене на гинеколог- ами припаднах. Лекарката казала на майка ми, че толкова много съм се стискала че едвам могла да вкара спекулума, а аз се тресях цялата. Много трудно го преодолях.
Не мога да си слагам тампон, дори и да го сложа без да го усещам, т.е. както трябва, ми причернава и прилошава. Не мога да търпя никакви манипулации там доло. Като видя бременна жена също ми става лошо, не мога да си представя аз да съм бременна, ако съм ще се чувствам все едно нося тумор и след 9 месеца ще е края на света. Супер ужасно ми се струва да родя, да имам разкритие и някакъв доктор да ми бърка с цяла ръка отдоло, да се разкъсам отдолу, да ме шият. Явно е, че много съм превъзмогнала сама, но има и още много да се желае. Откровенно се чудя на жените, които искат да имат деца.
Усещам, че времето накъсява, защото съм вече на 26, на повечено от приятелките ми родиха.Но усещам и че това не е за мен.
От друга страна, мисля че и в психиката ми има останали следи, страх ме е някой да не ме нарани (по скоро вече в емоционално отношение, отколкото във физическо), изградила съм си такива солидни механизми за самосъхранение, които повече ми пречат да общувам с хората, отколкото да ми помагат. Въпреки всичко работя с хора и се разбирам чудесно с тях, даже казват за мен, че съм много приятен и отворен човек. Но когато стане въпрос за личен живот, а не за работа, сякаш поставям някаква стена пред себе си.
Изнасилване и побой е най ужасното нещо, което една жена може да преживее, особена в такава възраст и особено ако изгуби девстваността си при иднасилването.
А............................ дори и името му не разбрах.
Сега ще ви разкажа една случка.
Мъж, от ромски произход има дете(момче), на около 5-6 години.
Същият имал да свърши спешна работа вечерта и тъй като нямало кой да гледа детето(с майката са разведени), извикал най-добрия си приятел.
Връща се човека вкъщи, отваря вратата - приятеля му се гаври сексуално с детето му.
Следва бой, полиция, съд.
Осъждат го на 2 г. затвор. Добре, ама на таткото всичките му приятели лежат в съответния затвор.
Отива той при тях и казва онзи за какво влиза.
Познайте какво му се е случвало на изнасилвача за 2 години в затвора!!
Мъж, от ромски произход има дете(момче), на около 5-6 години.
Същият имал да свърши спешна работа вечерта и тъй като нямало кой да гледа детето(с майката са разведени), извикал най-добрия си приятел.
Връща се човека вкъщи, отваря вратата - приятеля му се гаври сексуално с детето му.
Следва бой, полиция, съд.
Осъждат го на 2 г. затвор. Добре, ама на таткото всичките му приятели лежат в съответния затвор.
Отива той при тях и казва онзи за какво влиза.
Познайте какво му се е случвало на изнасилвача за 2 години в затвора!!
.........................
Мисля, че имаш нужда от специализирана помощ. Лекувай се! Всъщност не си се справила...
Препоръчани теми