Защо всъщност кърмите?

кърмя, защото:
1. имам кърма
2. имам късмет, че попаднах на този форум навреме и че всъщност не съм имала никакви проблеми с кърменето/пу-пу/
3. съм фен на естествените неща и смятам, че природата си знае работата
4. съм мързелива и ми е по-лесно да не пия и да не пуша, отколкото да мия и изварявам шишета
5. и на двете ни харесва
и не на последно място имам подкрепата на таткото и двете баби - Ния е на 11 месеца и всички ме насърчават да си се кърмим докато тя си реши

Госта съм аз...малко съм разсеяна...още ми се спи

Защото:
1. Кърмата е естествената и най-полезна храна за детето;
2. Защото имам кърма (мисля, че ако нямах, щях да прибегна до услугите на Банката за майчина кърма);
3. Защото е удоволствие и за двете ни, създава страхотна емоционална връзка;
4. Защото е удобно;
5. Защото е полезно и за мен.

 

Кърмя защото според мен това е най естествения и прекрасен начин да задоволя всички нужди на моето бебе! Чувствам се чудесно и за мен е голямо удоволствие! За бебка то е ясно.... Обожавам начина по който ме гледа докато суче !Не може да се каже че съм манячка на тази тема ,но ще направя всичко възможно да я кърмя по дълго!Мога да пиша дълго по въпроса но в общи линии това е!

Отивам да храня че бебка напираааа......

Благодаря, че си го написала вместо мен, това е моят отговор

Ами... на първо място - защото така ми е най-лесно   , но далеч не само за това. Кърмата е безплатна, задоволява нуждите и от храна, и от вода, предпазва от болести... А нощем бебка като ревне, ми тежи даже да се надигна от леглото и да дам гърда, а камо ли да хукна да правя адаптирани млека и да ги затоплям... А през деня, ако не иска някое пюре, пак тикам гърда и нямам грижи!  
Е, разбира се, кърмя и заради всичките полезни свойства на кърмата. А като я имам... защо да спирам, а вместо това да давам адаптирано или кисело мляко? За мен по-големи героини са изкуствено хранещите майки, а кърменето ми е голямо улеснение...   Май наистина съм Practical Nursing Mom, както ми показа онзи тест.  

моля, пак заповядай!  

Кърмя от инат,или поне в началото беше така.Оказа се,че кърменето не е толкова лесно,колкото очаквах,но аз си бях навила на пръста,че ако не ми секне млякото ще я кърмя на всяка цена поне,докато и изникнат зъбките и се преборих и с неумението на бебка да засуче(и с моето собствено да я накарам),и с рагадите(още имам от време на време),и с мастита(Оттук и с настояванията на мамолога при който ходих да мина на антибиотици).Сега вече е удоволствие,признавам,но в началото само единия инат ме държеше.Даже вече си мисля,че ако не хапе много като се "озъби"( ),мога да я кърмя,докато сама се отбие,или поне до годинката.

След болницата (кувьоз, системи, виждане на детето по четирийсет минути на ден) имах голяма нужда от близост с бебето си. Мисля, че то също. Исках да е до мен и аз самата да му помогна да стане здраво и весело детенце. Бях си взела решението, бях си намерила още като бременна материали за кърменето, даже се бях оборудвала с люлеещ се стол за целта, и след като родих, това беше първото нещо, което потръгна леко и естествено.
Да, и след това наистина ми се виждаше като superpower, както писа една от предишните майки. Пухкаво, весело детенце, което се хранеше и наддаваше добре, много здраво и много общително, много спокойно - и всичко това от мен, от моето мляко.
Впрочем храних я още една седмица след изписването с изкуствено мляко - аз бях на антибиотици, - и не спирах да се тревожа (за стерилизация, за температурата на млякото, пък да не остане доза и да плъпнат бактерии, пък и просто не ми се виждаше достатъчна храна за бебчето това да смеся някакъв прах с гореща вода). Не бях спокойна, както след това - седнали в люлеещия се стол, тя си лежи на възглавницата и си суче, аз си чета и я галя с едната ръка - абе идилия.
След това се оказа и ужасно практично, и добре се отразяваше на детето, и изобщо беше лесно и естествено.
А, и освен това, понеже имах повод да бъда почти непрестанно с нея, бях се научила да разгадавам поведението й много добре, все едно си комуникирахме. Не съм гледала на нея като на "вързопче", а като на човек, който се опитва да ми каже нещо.

1-во-защото имам кърма    
 
  2-ро-така е по лесно          
  3-то-приятно ми е                
 
  4-то-много е полезно          

Защото:
1. много се надявам, че това ще я предпази от една много гадна болест към която за съжаление е генетично предразположена мисля че така и давам възможно най-добър старт в живота и дано успее да се бори по-успешно с вируси, алергии и т.н. гадости, които могат да я отключат.. останалото е божа работа разбира се      
2. съм голям инат т.е. напук на всички които казаха, че няма да успея да кърмя повече от седмица, понеже те не са могли, то не било проста работа и т.н. простотии от рода.. и напук на това, че когато ми беше най-трудно вместо подкрепата от която имах нужда, валяха предложения за изтичам до магазина и `да му купя мляко на това дете да се наяде като хората`
3. навреме открих този форум и съветите ви, иначе нямаше да стигна далеч въпреки мотивацията и ината  

Кърмих, защото ми се струва най-естествено майката да храни своето малко "бозайниче", защото си мисля, че така бебка получи възможно най-добрата храна и антитела, защото имах кърма, разбира се.

Буу, да не би и ти да се присъединиш към Туфи и Елфи?

Ой, не още!  Ама както е тръгнало, и това време ще дойде!

Кърмя, защото имам кърма, иначе и майка ми, и свекърва ми не са имали и бях настроена, че няма да кърмя