Рових из форума, но никъде не намерих тема за мами бегачки.
В седма г.с. съм. Бягането и планинарството са единствените ми хобита и така и не успях да си харесам друго.
От 3 седмици не съм бягала, понеже ме е страх да не навредя на грахчето. Нямам усложнения при забременяването и до момента. АГ обаче каза, че бягането не се препоръчва понеже има тръскане. Та преди три седмици спрях да бягам. Чувството на депресия не закъсня. Така ми липсват дългите бягания от порядъка на 15-20км.
Преди два дни се качих до хижа Рилски езера с лифта, после се изкачих на вр. Отовица. Това е най-високата точка над езерата. Около 2600м. Като изключим леко сърцебиене в началото на изкачването, нямах други симптоми. Отдавам го на адаптация към височината. Чувствах се страхотно, катерех се на почивки и гледах да не се задъхвам. Обходих 15км за 5 часа с 860м положителна денивелация. За сравнение, възможностите ми са много над това. Буквално се чувствах все едно съм на разходка около блока в горещ августовски ден. Потна, но много щастлива. Сега, два дни по-късно, ме гони параноя 🥲
Нямам зацапване, кървене или болки. Нито днес, нито по време на прехода в планината.
Какъв е опитът ви с планинарството и бягането по време на бременност? На 32 години съм и това ми е първо забременяване.
Благодаря на отзовалите се!