Нищо не казах.Първите няколко пъти,когато ми я носеха,тя само спеше.Странно ми беше,че имам дъщеря,макар вече да бях приела факта.А майчинските чувства се почвиха постепенно.
- Публикувана: 8 апр. 2007, 22:04 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2007, 20:23 ч.
Първа среща с Бебо!
Много се радвах на първия ми син, такъв беличък, русичък и малък, само дето езикът ми не щеше да се обърне и да кажа "виж мама", "мама сега ще те нахрани" и прочие. Отначало му говорех безлично, защото не исках да се наричам по друг начин, ама пък и "мама" не ми се откъсваше от устата. След първите десетина дни обаче явно свикнах да съм мама и почнах да говоря по обичайния начин - "какво има, маме" и прочие. 
То си е, как да кажа, титла, с която трябва да свикнеш. Може би както се свиква и с това, да си "госпожа Еди-коя-си".
То си е, как да кажа, титла, с която трябва да свикнеш. Може би както се свиква и с това, да си "госпожа Еди-коя-си".
Като си видях за 1-ви път щерката си помислих:" Божеееееее, това ли е излязло от мен?! 
"
Много се чудех и се питах, дали не е сменена?
Не можах да я видя добре по време на секциото и все се съмнявах в смяна 
После ми стана много мила и хубава и добричка...
, но чак след около 10-15 дни някак я усетих като майка.
Със сина ми - от 1-вата минута бях неговата майка... даже от 1-вата секунда
"Много се чудех и се питах, дали не е сменена?
Не можах да я видя добре по време на секциото и все се съмнявах в смяна После ми стана много мила и хубава и добричка...
, но чак след около 10-15 дни някак я усетих като майка. Със сина ми - от 1-вата минута бях неговата майка... даже от 1-вата секунда
и аз нищо не казах. мъжът ми беше до мен в операционната и му шепнешком му казах, че нищо не усещам към бебето, за да не ме чуе операционния екип. той каза "аз също" 
след 2 дни това се промени. на него му отне мнооого повече време - може би 3-4 седмици.
сега не знам как ще е. имам чувството, че второто няма да ме развълува по никакъв начин. искрено се надявам да греша...
след 2 дни това се промени. на него му отне мнооого повече време - може би 3-4 седмици. сега не знам как ще е. имам чувството, че второто няма да ме развълува по никакъв начин. искрено се надявам да греша...
Големия си син родих в пълна упойка. Акушерката донесе две бебета в стаята чак на другия ден, а аз се чудех кое е моето. Тя пита "Номер....." и аз казвам "Не"...После си видях номерчето и гоних по коридора да си ми даде бебето 
Срам и позор!
Не знаех как да го пипна, как да го гушна - то милото рита, рита и хоп - някой гол крак из под пелената. Като се прибрахме в къщи нощем съм се будила и съм гледала как спи и съм си мислила "Боже, имам бебе на 5 дни...!" - сега е на почти 6 години.
Бебчо родих нормално и ми го сложиха веднага на корема, веднага го гушнах и целунах, дори снимчици имаме за спомен. Вече нямаше такъв стрес. Помня че плаках от радост, когато и той проплака за първи път.
Това са най вълшебните дни в живота ми!
Срам и позор!Не знаех как да го пипна, как да го гушна - то милото рита, рита и хоп - някой гол крак из под пелената. Като се прибрахме в къщи нощем съм се будила и съм гледала как спи и съм си мислила "Боже, имам бебе на 5 дни...!" - сега е на почти 6 години.
Бебчо родих нормално и ми го сложиха веднага на корема, веднага го гушнах и целунах, дори снимчици имаме за спомен. Вече нямаше такъв стрес. Помня че плаках от радост, когато и той проплака за първи път.
Това са най вълшебните дни в живота ми!
Моето бебе беше толкова чакано, че като забременях и започна да ми расте корема бях щастлива че ще стана майка. Всеки ден му говорих. Казвах, че е на мама принцесата, защото ми казаха, че ще е момиче. Проблема след като родих беше от принцесо, зайче или там всичките умалителни с които я наричахме, да преминем към галеното Али.
И аз я "какосвах" отначало без да искам, не ми излизаше "мамо" от устата някак. Даже се чудех на едно момиче в стаята, която от първия миг почна с "маменце" и т.н.
Но по-интересното е, че бях убедена, че майчинското ми чувство ще дойде по-късно, а ме обзе още като ми я донесоха.
Но по-интересното е, че бях убедена, че майчинското ми чувство ще дойде по-късно, а ме обзе още като ми я донесоха.
В самото начало - първите часове само го гледах и целувах, през пет минути звънях на мъжа ми да му докладвам всяко негово движение, после започнах да осъзнавам, че това малко безпомощно създание е моето дете и се разплаках от огромното щастие. Обичах го и тогава, но сега направо преливам от любов към него. Не знам как съм живяла без бебчо досега.
За майчинско чувство и дума не може да става в първите дни. Но си почнах:"Какво мамо..." да си му говоря като мама 
Страхотна темичка! 
Като се роди изобщо не можех да повярвам, че това бебе е МОЕ. Заех се с пълни сили да му помогна да оцелее, като си мислех, че ако не го нахраня на време или не го преобуя направо няма да го бъде
Понеже поседяхме повече в болницата, всеки път като ми го даваха в онея колички дрънчащите все едно за пръв път го виждах и се чудех как е възможно това детенце да си е на мен! А той изглеждаше толкова завършен като се роди, един сериозен си лежеше вътре...
Обаче направо не мога да повярвам, че има и други мамчета дета са какосвали бебчетата. Аз първите дни като му кажех "на кака" и после само се благодарях, че никой не ме е чул
Хо хо, добре че не съм само аз
Майчинското чувство дойде постепенно. Сега вече нещата са си на мястото, всеки ден все повече го обичам, като го погледна и ми си насълзяват очите от щастие
Като се роди изобщо не можех да повярвам, че това бебе е МОЕ. Заех се с пълни сили да му помогна да оцелее, като си мислех, че ако не го нахраня на време или не го преобуя направо няма да го бъде
Понеже поседяхме повече в болницата, всеки път като ми го даваха в онея колички дрънчащите все едно за пръв път го виждах и се чудех как е възможно това детенце да си е на мен! А той изглеждаше толкова завършен като се роди, един сериозен си лежеше вътре...Обаче направо не мога да повярвам, че има и други мамчета дета са какосвали бебчетата. Аз първите дни като му кажех "на кака" и после само се благодарях, че никой не ме е чул
Хо хо, добре че не съм само аз Майчинското чувство дойде постепенно. Сега вече нещата са си на мястото, всеки ден все повече го обичам, като го погледна и ми си насълзяват очите от щастие
