Дългото чакане след трансфер – тема 119

Благодаря за подкрепата! ❤️
Наистина ми е много тежко и много си поплаквам. Съпругът ми и той прие със сълзи новината. Но ще се борим.
Момичета, моята история е много тежка.
Бях на 32 години, когато започнахме опитите по естествен път. Не се получаваше и така отидох на гинеколог. Откриха ми миома, беше 8 см. Последва отворена операция, като ми отстраниха едната тръба заради хидросалпингс, а на другата направиха някаква пластика. Дадоха ни 6 месеца време да опитаме естествено. Да, ама след няма и месец се появи нова миома, този път вътре в матката. Трябваше да бъде премахната чрез хистероскопия, но в последствие се оказа, че доктора не е направил нищо, само са ме приспали. Потвърдиха го в последствие в два различни града, че не е бутната изобщо. Последва нова хистероскопия при репродуктивен доктор. Той е моят ангел. Това е единственият доктор, който ми вдъхна вяра и надежда, не претупва прегледите и е много внимателен. Прекрасен доктор. Половин година се борихме с кисти на жълтото тяло. Установи се и хидросалпингс и на другата тръба. Последва лапароскопска операция за отстраняване. Доктора ми каза, че съм с миомна болест и гледаме да минем между капките. През това време подадохме документи до фонда. И така докато изчистим кистите минаха няколко месеца. На 6-ти август стартирахме процедура. Толкова бях щастлива и усмихната, че най-накрая дойде и този момент. Всичко вървеше добре. Извадиха ми 7 яйцеклетки, от които 3 се оплодиха. На втория ден останаха само тези двечки, които ми върнаха. Нямам замразени и ми е много тъжно. Мъжът ми е с диагноза тератозооспермия. Платихме допълнително лазерен хетчинг и другото не го помня много добре, понеже беше след пункцията, под въздействието на упойката. Спомням си думичката "ембриоскоп". Не знам какво следва от тук нататък...
Аз съм с много нисък АМХ заради операциите. Аз съм на 36г., а съпругът ми на 39 г. Вдъхва ми надежда, че и по-големи от нас са родили живи и здрави дечица и че и при нас ще се получи.
Бихте ли споделили нещо за подобряване качеството на яйцеклетките и сперматозоидите?
Благодаря на всички тук! Сили и кураж на всички нас, борбени мамчета! ❤️

Много съжалявам за неуспехите и много добре знам как се чувстваш. Аз бях със нормално AMH - почти 2 и с над 10 антрални фоликула при нашата първа процедура. На пункцията бяха извадени само 3 яйцеклетки, като 2 от тях не бяха годни и в крайна сметка останахме само с 1 годна яйцеклетка. Партньорът ми има ниска морфология и висока DNK фрагментация. Успяха да ни оплодят яйцеклетката със селекцията MACS. Ембриончето някак по чудо се задържа до 5 ден и направихме трансфер, който в последствие разбрахме, че не е успешен.
Добавки приемахме и двамата - стандартните от 'Всичко започва с яйцето' - над 2-3 месеца приемахме, но резултат от тях не видяхме имайки в предвид колко яйцеклетки изкараха и, че по-голяма част от тях не бяха годни. Въпреки това пак започнахме прием на същите добавки с надежда да видим някакъв резултат при следващото инвитро. Ние също започваме отначало през ноември/декември а може би и по-късно, не знам и аз все още. Откриха няколко проблема при мен, на които трябва да обърнем внимание преди това и спрямо резултатите ще преценим кога.

С уж лош материал в Турция стават нещата. Там не им се струва лош. Поне от моя опит.

Турция не е опция за всеки. При положение, че повечето от нас кандидатстваме по фонд и можем да се възползваме, не виждам защо да не се. Лечението в Турция не е евтино, а и ние не покриваме условията им - брак нямаме, а нямаме и намерение да подписваме. (А
а знам, че се изисква). Чела съм и не малко негативни отзиви. Според мен всичко е индивидуално. Може и ние някой ден да се запътим натам, но докато можем да използваме фонда бихме се възползвали (тъпо звучи, но така е).

Казах според моя опит как е. И ние не бяхме женени и не мислехме да се женим. Разбира се има шанс и тук, просто аз за себе си прецених, че там ще стане по-бързо.

Подкрепям! Турция не е панацея както се изтъква няколко пъти в различни групи и форуми, но Турция помага на много хора с големи надежди. То фонда хубаво дава пари, ама работата се върши колкото да се източат средствата в голяма част от случаите. Ние изтеглихме не малка сума пари, за да си покрием всички разходи по процедурите (ТЕСА за мъжът ми, хистероскопия за мен и всичко останало по цялата процедура). Пари се изкарват, но годините изгубени в лутане няма да си върнете. Това е мое мнение. Успех на всички ви. 🙏🏼
 

И аз да дам своите 50 Ст. по темата с Турция.
Не съм била там, няма да говоря от опит, но е нормално кой където е успял там да е доволен. С инвитрото в Турция малко историята ми наподобява с ринопластиките. Ако питаш някой - бягай в Турция, в Бг ще те съсипят. Не казвам, че си измислят, но пропускат фактите, да - има много съсипани носове в България, но има и много съсипани в Турция, само че за тях никой не говори.
И обратно - има много прилични носове, но се изтъкват само грешките.

При всички случаи всеки прави това, което живота и ситуацията му позволяват в момента и да, времето не се връща и няма пари с които да го върнеш, но често не опира само до парите. Ако жената има вече друго дете или пък болен роднина например, няма как да зареже работа и да хукне из Турция, все пак има ангажимент първо към семейството си и тогава всичко останало. Някои ще каже приоритети - да, точно така. Когато човек си е подредил правилно приоритетите, често това не позволява отсъствие от вкъщи, от работа, защото абсолютно всичко, било то по фонда или не, струва пари, а те не растат по дърветата.
От 8.01.25г. до сега имам две стимулации и един СЕТ. Два пъти сме одобрени по фонда и все пак сме изхарчили над 6к за изследвания, добавки, спермограми, хистероскопия и т.н. и т.н. - ако не работим от къде?
Според мен е важно да стане и да, ако животът и ситуацията го позволява - не пестете време и пари за нищо, защото в крайна сметка целта оправдава средствата 🫶

Да, определено по фонда не ти излиза безплатно. То така се тръби навсякъде и всеки казва, ама нали си по фонда, плаща ти се Инвитрото. Да, ама докато се стигне, до там си изхарчил поне още толкова. На мен тук в България ми правиха и вливки, които струваха към 1000 лв, поне преди 5 г. , беше толкова цената. Отделно хистероскопия, изследвания, лекарствата всеки месец. И като направиш равносметка си платил една не малка сума.

Всеки сам ще прецени какво да прави, при всички случаи, вие не стоите на едно място, правите всичко възможно за вашето чудо. С всеки изминал опит, изследване, преглед сте по-близо до вашата мечта.

Сега ще ви разкажа, как се бях отчаяла, и исках да ходя по гледачки, да ми кажат дали да продължа да се мъча или направо да започнем документи за осиновяване. Бях го решила, че искам да отида да ми гледат, и да ми кажат какво следва. Излизаме с мъжа ми от входа и една комшийка ме спира и ми казва, гледахме ти на кафе (аз, не знаех, не са ме питали дали искам). Бях като гръмната. Жената ми каза: скоро ще е. Както си отслабнала сега, така ще те чака скоро изненада. Казах само добре, ще видим! И изобщо не тръгнах по гледачки. Бях получила тази искрица надежда, която ми беше нужна за момента.
Всичко това се случи в един и същи ден. Това скоро беше точно след година, и за тази една година минах 4 опита в Турция, като бяхме решили, че 4-тия опит вече ще е последен, защото финансово не издържахме.
Само да кажа, че съм против това да се ходи на гледачка, но бях толкова се отчаяла, че щях да прескоча принципите си, само и само да знам. И знаете ли, бях изненадана, защото не вярвах, че последния опит ще е успешен.

Не ни е писано да знаем, за да може да не пречим на пътя си!

И ние сме дали не малко пари вече. Още повече, че сме с неясен фактор и трябваше да минем и през инсеминации. След 2-3 седмици съм на хистероскопия, но то тези пари дали си в България или Турция си вървят. Все са неща, които трябва да направиш. Не съм казала, че излиза безплатно, но при всички случаи излиза с не малко по-евтино отколкото в Турция, защото както казах същите неща дето правихме тук и давахме пари, дори да се лекуваме там щяхме да ги дадем. Не споря с никого, за който където е по-удобно там да ходи.

Здравейте, вчера ми беше официалния кръвен тест в клиниката, ден 14 след трансфер на 5 дневен Е от ДЯ, 1352 IU.
Все още не мога да повярвам и надявам се всичко да е наред, след 5 години неуспешни опити с мои Я, стана от първия път с ДЯ, а знам, че и ДЯ не е панацея..
Относно симптоми, защото знам, че всеки се вглежда за тях по време на чакането след трансфер - от моя опит знам, че най- добре е да няма симптоми. Естествено гърдите ме болят и корема ми е подут от лекарствата, спи ми се повече и имах леки ПМС крампи преди трансфера и след трансфера. Но все пак на конски дози прогестерон и естроген съм, няма как да няма такива усещания.
Сега чакам да ми се обадят от клиниката за първия УЗ, та дано всичко да е наред.
Успех на всички, стискам палци.

Момичета, някой използвал ли е имуногоглобулин или плазмафераза?Моля за мнения опасно ли е, има ли странични ефекти?

Честито, всичко ще е наред!

Тихичко честито
Какъв пакет сте ползвали за донорските яйцеклетки - свежи или замразени и в коя болница?

Процедурата беше с чешка клиника ISCARE, в Прага, с анонимен донор.
Синхронизираха ни циклите с донорката и направихме свеж трансфер на 19 авг. Изкараха 8Я, от които се получиха 4Е. 1Е трансферирахме и 3Е са замразени.
Всички изследвания бяха направени тук, в Ирландия, като тукашната клиника прати замразената сперма на мъжа ми там и пътувахме до Прага само веднъж, за трансфера.
Не знам дали цялата тази процедура я има като опция в БГ.

Момичета, с моето кървене ме приеха в Селена на вливания, кървенето намалява ама така и никой не казва от къде идва. Има сакче и си расте, жълтъчно тяло също имало, но аз се притеснявам много.. на някой случвало ли му се е подобно нещо и как се е развила бременноста му?