- Публикувана: 28 авг. 2025, 10:17 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2026, 21:11 ч.
Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 82
Елора, края на ноември ми махнаха половината дебело черво + 15 см от тънкото. Не можаха да махнат тъпия полип колоноскопски и се наложи да режат. Операцията трябваше да е лапароскопска, пък заради брутални сраствания от предишни две операции се е наложило да стане отворена и имам разрез горе, в средата на корема с 10 шева. Отделно по-силни болки, отделно гастрит от обезболяващите заради силните болки, отделно колан, който променя позата и ме болят мускулите в долната част на гърба. И на всичко отгоре ме хвана някакъв стомашен вирус и ме очисти. Като капак отгоре на всичко - конец, който е трябвало да се абсорбира в тялото, не се е абсорбирал, ами излезе на повърхността на кожата и междувременно е раздразнил дълбоките тъкани, та ми докара още болки. Психиката ми е тотал щета, следващата седмица се връщам на работа, за да се разсейвам и да не мисля какви аа ми симптомите. Единствената ми утеха е, че когато и да се бях оперирала, резултатът щеше да е същият, така поне изпреварих карцинома.
, дано бързо да отмине и физическия и психическия дискомфорт 
Благодаря ви, момичета!:heart:
Елора, няма как, операцията е такава. Анатомично няма как да се махне само илеоцекалната клапа, заради кръвоносните съдове и Бог знае какво още. Тази ситуация е пример как човешката анатомия е несъвършена. Има известни неудобства заради съкратения транзит и неусвояването на жлъчните киселини (това е заради скъсено тънко черво), но нещата би трябвало да се регулират до няколко месеца. Прогнозата е, че ще водя нормален живот.
Елора, няма как, операцията е такава. Анатомично няма как да се махне само илеоцекалната клапа, заради кръвоносните съдове и Бог знае какво още. Тази ситуация е пример как човешката анатомия е несъвършена. Има известни неудобства заради съкратения транзит и неусвояването на жлъчните киселини (това е заради скъсено тънко черво), но нещата би трябвало да се регулират до няколко месеца. Прогнозата е, че ще водя нормален живот.
Леле, Acid_Burn, ужасно гадно ми стана за теб. Искрено ти пожелавам от сега наттък само подобрения да имаш. Много си преживяла.
Аз след упойката май съм бълнувала, анестезиолог ми беше Мирослав Ненков, като се събудих ме пита кой е еди-кой си.... Не беше мъжът ми
Хвана ме срам, кой знае какво съм казала. От тогава ме е страх от упойките, не от тях самите, ами какво може да бълнувам.
Ами да. В смисъл то за тези процедури е някаква малка доза, защото не заспиваш за два часа. Но да, заспах си като пич, събуждам се и викам - какво става, няма ли да почваме. Те се смеят и викат - ние приключихме 
Аз след упойката май съм бълнувала, анестезиолог ми беше Мирослав Ненков, като се събудих ме пита кой е еди-кой си.... Не беше мъжът ми
Хвана ме срам, кой знае какво съм казала. От тогава ме е страх от упойките, не от тях самите, ами какво може да бълнувам. 
Ох, и аз бълнувам. Ама рядко.
Но ми викат, че като бълнувам, нищо не ми се разбира.
И слава богу.
Като ми оперираха миомата обаче съм буйствала. И са ме вързали.
Май и са ме доупоявали, че от лапаро премина в 4 часово премахване на миома.
Моят страх беше към упойките от няколко неща.
Чела съм, че при упойка има хора усещат.
Беше ме страх и дали ще се събудя.
Този път на колоното, вече бях спокойна.
Но ми викат, че като бълнувам, нищо не ми се разбира.
И слава богу.
Като ми оперираха миомата обаче съм буйствала. И са ме вързали.
Май и са ме доупоявали, че от лапаро премина в 4 часово премахване на миома.
Моят страх беше към упойките от няколко неща.
Чела съм, че при упойка има хора усещат.
Беше ме страх и дали ще се събудя.
Този път на колоното, вече бях спокойна.