Професия учител - 23

Mia1, в кой клас си?

Здравейте. Завършил съм специалност "Археология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски - бакалавър, а  след това и магистратура. Сега обмислям да запиша СДК "Учител по история" и направих запитване към СУ, но доколкото разбирам ще се посещават лекции заедно със студентите по "История" задочно. Аз съм от провинцията и за мен е проблем, че няма къде да пребивавам. В тема № 19 видях мнение (№  159), че във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" има възможност за СДК "Учител по история" онлайн. Искам да попитам към днешна дата актуално ли е?

В първи. Проблемът е конкретното дете. Днес имах чувството, че се намирам в лудница. Аз проверявах домашни. Написах задачи на дъската и то просто ги изтри. Вчера имаше сериозен разговор на баща му с него пред мен. Не знам какво съм очаквала, но го видях да си се разхожда в часа при класната. При мен беше вече пълна анархия. Родителите твърдят и се оправдават с адаптация, пък то очевидно е с диагноза.

fearbless92, https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?zid=92&page=4240 - от сайта на ВТУ.
Срокът за записване е бил до 10 октомври.

Здравейте. Успях да намеря в сайта информация:

I. ПРИЕМ НА ДОКУМЕНТИ:

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ:

ПЪРВИ (ЕСЕНЕН) ПРИЕМ НА ДОКУМЕНТИ: от 25.08.2025 г. до 10.10.2025 г.
ВТОРИ (ПРОЛЕТЕН) ПРИЕМ НА ДОКУМЕНТИ: от 05.01.2026 г. до 13.02.2026 г.

Това което не намерих като информация е продължителността на курса и таксите за семестрите. Вие имате ли някаква представа?

Аз намерих това - https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?page=6577 - 800 лв пише за семестър, два семестъра, т.е. една година.
На предишния линк има контакти - обадете се, пишете имейл.

Таблицата за таксите за дистанционно обучение не я намерих.  Утре ще им изпратя и имейл.  Благодаря за насоките и лека вечер.

В линка от предишния ми пост е таблицата с таксите за задочно и дистанционно обучение.
Най-накрая е таксата за учителска правоспособност дистанционно обучение.

Имах предвид, че когато намерих информация за подаване на документи и датите за кандидатстване не намерих периода на обучение и таксите. След като ми изпратихте линка всичко е наред. Благодаря!

Днес едното дете ми е настъпило химикалката. Прибирайки се вкъщи видях, че чадърът ми е счупен. Стоеше плътно до стената, към бюрото. Наистина ли това е нормално?

mia1, не би трябвало да е нормално, но е често срещано.

На учебна година ми изчезват по около 100 химикала. Винаги давам химикали в часа на тези, които нямат и искам в края на часа да ми ги върнат...

Миналата учебна година в стаята ми имаше "инцидент" с химикали, моливи, мокри кърпи и пр.  Съответните извършители си получиха административно наказание,  направих и извънредна родителска среща.

Да, някои неща може да се случат случайно по стечение на обстоятелствата, но неведнъж се случват и нарочно...

Давам си сметка, че с голям наивитет съм започнала. Усещам враждебност в родителите, едно чувство да оправдават децата си, защото за първи път някой споделя дадено поведение. Може би трябва повече да премълчавам, не знам какво да правя.

Не мога да дам съвет за първолаците, там работата е деликатна. Но аз за 6 години стаж съм научила, че "желязото се кове, докато е горещо".
Някои деца са такива манипулатори, че и родителите им не си ги познават.

mia1, реагирам според ситуацията.

При по-сериозни провинения карам учениците да пишат писмени обяснения и ги прибирам в папката на класа.

За някои уведомявам родителите веднага.

За други поставям условие на ученика, че сега ще премълча, но случи ли се още веднъж, ще информирам родителите.

Важно е да успееш "да приобщиш" родителите, как разчиташ на тяхната подкрепа, как заедно работите за доброто на детето и т.н. Ако започнеш с упрек, нещата не се случват...

Ние, учителите, често допускаме една и съща елементарна грешка при общуване с родител и това е да започнем да "ковем" провинилото се дете и очакваме, че родителя ще се засрами, ще наведе глава, ще заплете пръсти и у дома ще вкара в пътя хайманата. Ами не, не се случва така. Естествена реакция на всеки родител е да защити детето си, когато бъде нападано, обвинявано, дори да знае, че е виновно. Чист биологичен инстинкт, за който забравяме. Родителят автоматично влиза в отбранителна позиция. Така не печелим нищо. Той вижда в наше лице враг, който е нарочил детето му  и край - комуникацията се къса. А ние всъщност сме тръгнали с добри намерения да предпазим детето от по-нататъшни неправилни постъпки и действия.
Другото, което забравяме или просто е професионално изкривяване - не говорим с родителя като с равен възрастен, а с императивния даскалски тон, който не търпи възражение. И, ако при учениците номерът минава, при родителите няма как да сработи. Те не са в нашата йерархична структура и ние не стоим по-високо от тях.
Търсете връзката. Убедете родителя, че има прекрасно дете, изтъкнете неговите добри качества (винаги има такива, няма абсолютно зли деца), уверете го че сте притеснен за определени действия на детето му, които могат да го тласнат в недобра посока, а вие искате най-доброто за детето му. Абе, приласкайте го този родител, станете му съюзник и търсете заедно решения на проблема. Когато родителят ви се довери, заедно можете много. Защото само с информацията за неприемливото действие на детето към родителя и финалното "вземете мерки" нещата зациклят.
Това са мои наблюдения не само като учител, а и като родител на дете с труден пубертет и "челен сблъсък" с обратната страна на медала.