Професия учител - 23

За първи път чувам за такава практика- да наблюдаваш един месец, преди да почнеш да работиш! Пожелавам ти успех на новото място!

Безплатен помощник на учителя...
В училищата с роми обикновено са накупили доста техника. Ако има панел в стаята може да си помогнете с упражнения в wordwall. Ще им задържите вниманието и ще си помете глътка въздух

Както и LearningApps.
Имам идея и с ClassDojo.

Аз също.
Благодаря за пожеланието, надявам се всичко да бъде наред.

Мисля, че прекалено много се притеснявате. Влизате и започвате - все пак са 4-ти клас, събират и изваждат, умножават и делят. Няма синус и косинус, няма интеграли Отделно пък и ромско училище... Понеделник ще го избутате със запознаване и бързо решаване на домашните, вечерта ще имате време да огледате уроците и от вторник ги почвате. Според мен се съсредоточете върху овладяване на групата, защото по-скоро ще имате проблем там, отколкото с материала.

Идеята да подготвите материали на лист е много добра. 1 час няма да изпуснат кой знае колко, ако не карате по учебника. Хем на децата ще им бъде по-забавно, хем ще се ориентирате за нивото на децата. Правя това винаги, когато замествам колеги. Всички сме по различни учебници, казват ми от сутринта за следобед, че ще замествам. Нямам учебници, не знам докъде са. Това е чудесен вариант. Допълнителни материали и часът минава. Не се притеснявайте толкова. Трябва да изглеждате уверена, за да има и дисциплина. Успех!

Добре, Вие като следвахте за тази професия не се ли притеснявахте за това как ще се справяте с материала един ден? А ако сте основен учител (сутрин)? Това е начално образование, чета Ви като родител и ми се накъдря косата: от материала Ви е страх, от атмосферата в класа Ви е страх, как си я представяте изобщо цялата работа? Ще четете от предварително подготвени листи? Това е несериозно. Очаквате някой да Ви държи за ръка и да Ви дава готови решения, може би сте много млада още, но май при първата трудност и неяснота се отказвате. Няма как да натрупате опит и увереност, докато не скочите с главата надолу, образно казано. Когато трябваше да вляза за първи път да водя самостоятелно час по време на преддипломната ми практика, базовата учителка ми каза: "Забравяш всички готови модели, които са ти разказвали в университета, прекръстваш се и влизаш. Трябва да усетиш децата и да си намериш мястото сред тях." Бяха ме разпределили в техникум да преподавам френски втори чужд език на сборна група от 38 деца. Страшно ми се струваше тогава, най-вече къде да намеря границата в класната стая, но не съм си задавала въпроси дали знам френски или не, камо ли да си пиша думи, упражнения и пр. Според мен Вие самата нямате достатъчно вътрешна убеденост, че искате да работите това, затова и така лесно се предавате. И ако децата Ви усетят толкова уплашена и разколебана, вероятно ще Ви е много трудно, където и да отидете. Предполагам, че ще бъда изтрита, защото вероятно звуча грубо, но наистина никак, ама никак не прави добро впечатление това постоянно мрънкане относно страха от учебния материал.

P.S. ClassDojo използва учителката по английски на големия ми син миналата година в подготвителен клас, хареса ми.

Нещо не сте разбрала. Говорим за предварително подготвени материали, по които ще работят децата заедно с учителя. Ами не е приятно да влезе учител и да пита: Деца, докъде сте стигнали? Какво трябва да учим днес? Кой урок?
Друг е въпросът, че ако директор и учители отказват съдействие, аз бих си тръгнала. Много странни колеги има. Никаква помощ за новоназначени. И защо?

Не знам, вероятно конкуренция виждат в по-млад колега. Вероятно не съм разбрала някои неща, но страха от математиката много добре го разбрах и Ви казвам, че изобщо не звучи добре. Аз не искам да приема, че децата ми ги учат хора, които се страхуват от събиране и изваждане. В следващото училище ако пак са такива, колко пъти ще си тръгва на по няколко дни опит? Това са малки деца, стига, ще намери начин да си изкара първия ден, дори и в нещо игрално и опознавателно.

Хората сме различни. За мен не е въпросът да си изкарваме деня. Прекарвам в училище деня си и държа да ми е комфортно и приятно. Ако не се чувствам добре някъде, не ме вълнува заплатата. Усещането за полезност и добре свършена работа ми е водещо. Има обаче и хора, които работят каквото и където намерят, заплата да има.
Съгласна съм, че несигурността по материал за 3 и 4 клас е странна, но мисля, че тук роля играе не незнанието, а страхът от новото.

В ромските училища единственото, за което трябва да се притесняваш е дисциплината. Естествено като пораснат се оглеждай за ножове, цигари, секс в тоалетните и т.н.т, но тези са 4ти клас.

Не се шашкай, момиче, ще се справиш. Не обещавам да ти е лесно, но приеми работата със слят клас и ромчета не като наказание, а като предизвикателство, с което, ако се справиш, ще се чувстваш удовлетворена от себе си. Не можем вечно да живеем в зоната си на комфорт. Трябва да излизаме от нея, за да се развиваме.
Иди в понеделник рано на работа. Запознай се с учителката на класа. Тя ще ти каже каква е програмата им, до къде са стигнали с материала, какво изисква от тях при самоподготовката, на какво ниво са учениците. Помоли да не ги затрупва с домашни същия ден, за да се опознаете с децата.
Първия час раздай на децата разноцветни картончета, прегънати като картичка, на които да напишат името си и да сложат пред тях на чина. Дай им свободата да пишат с каквото пожелаят и да украсят картончето с името си както на тях им харесва. Децата обичат да рисуват и да украсяват, а така ще научиш и имената им по-бързо.
Подготви си кратък текст за диктовка и лист със задачи по математика от най-простите - събиране и изваждане, умножение и делене. Така ще разбереш на какво ниво са и при кого къде да натиснеш. Обикновено таблицата е препъни камъка и не я знаят. С диктовката ще установиш нивото им на грамотност. Някой предложи четене на верижка. Това също е много добър ориентир. Всеки прочита по малко, нека останалите да слушат и да питат, ако чуят непозната за тях дума. Можеш да използваш учебника по музика с текстове за песни и накрая да им пуснеш изучавана любима песен , която да изпеят заедно.
В часовете по занимания по интереси ги заведи на двора да събират листа и направете апликация на тема Есен. Докато сте на двора, упражнявате знания по човекът и природата.
Докато се усетиш и денят ще е свършил
Успех и не се отказвай!

От мои наблюдения, повечето учители не обичат и не искат да помагат на колеги... затова методическа помощ може да се получи от главния учител, ако има такъв в училището... той няма как да откаже или от председателя на методичното обединение.

Mishinkaa, работното ти време започва  може би два часа преди занималнята( при нас е в 11:30 ч.). Отиваш в понеделник  примерно в 9:30ч. и веднага питаш за имената на класните на 3. и 4. клас. Запознавате се, питаш ги за учебници,  помагала и за днешните уроци. После отговорникът за учебниците в училище ( при нас това е една колежка от начален етап) ще ти зачисли съответните учебници, ти пък ще си снимаш на ксерокс листовете от работните тетрадки, които са за понеделник  и за следващите няколко дни ( докато си купиш твои), сядаш в учителската стая и започваш да четеш уроците по БЕЛ и математика и да си попълваш  работните тетрадки( или помагалата, от които се дава домашната).  Докато свършиш това,  другите колеги от занималнята ще дойдат и ще ги помолиш за помощ. Моят съвет е наистина да отидеш по-рано в понеделник, ако е нужно - още сутринта. Аз даже бих помолила колегите да вляза и в един от часовете - първия час в трети клас, втория- в четвърти. Да, ще ти бъде тежко целия ден да си в училище, но ще ти даде някакво спокойствие. Желая ти успех, Мишинка!Всеки е тръгнал от някъде - щом всички хиляди учители в българските училища са все още там,  и ти ще успееш.  Ще чакаме в понеделник вечерта да пишеш тук, че дяволът не е бил толкова черен:wink:!  Кураж!

Аз не познавам някой, който да е влязъл в първите си часове без страх. Страшно си е. И като ви чета, осъзнавам, какъв невероятен късмет съм имала с ръководство и с колеги.

Кети В от сегашната ми възраст и опит мога да кажа, че на 23 изобщо не съм се притеснявала и изобщо всичко което тогава ми се случи съм приела наистина спокойно. Нито ръководство, нито главен учител ме прие още повече, че бях за две седмици по заместване, които станаха целия втори срок. Изобщо без помощ, напротив с непрекъснато напрежение ( ако си пропуснал да нанесеш материала в материалната книга, се слагаше кръст и се пишеше че не си работил, а ако не бързаш след последния час и изпуснеш автобуса следващия е вечерта. Та хем да пишеш материал хем да тичаш за автобус)  Може би вътрешната ми мотивация ми да беше достатъчна да се справя. След това имам дълъг период в който съм била извън училищната система и в сегашното ми училище видях точно обратното-  помощ, подкрепа и гледам така да постъпвам и с новите колеги, макар да ми показват, че не всички заслужават.