Със слънце в сърцето и с пясък по краката за деветокласника нова учебна година се задава - 2025/2026

Преди година-две големият ми син ми каза "мамо, остави ме да направя грешките си - нека закъснея, нека не направя нещо в срок, за да си понеса последствията и да усетя сам негативите. Иначе човек няма да стане от мен". Добре, че се вслушах, поетапно се случват нещата де, но наистина е хубаво да отпуснем контрола лека-полека. Не съумявам винаги да не се бъркам, но ще се науча

Всички входни при нас ще са другата седмица. По разказвателните, които не са имали предната година няма да имат входни, поне не са заложени в темите в школо, та затова според мен и да им дадат няма да пишат оценките. Но днес ще ги изпитват по история върху Възраждането.
Моето дете е силно притеснено от немския, днес ще имат за първи път, ще видим отзивите.
Аз също понякога усещам, че  създавам излишно напрежение, много се старая да не го правя, ама не всеки път ми се получава. Изобщо това ми е много болна тема, малкият ми син / тоест набора/ постоянно се тревожи за нещо- от оценките до глобалното затопляне, сушата, природните бедствия и каквото се сетите. Бях същото тревожно дете, работим по въпроса, но не е лесно

Ще имат входни нашите. Днес ходи за 2 часа до училище,  като на разходка.
И аз се усещам, че и създавам излишно напрежение....опитвам се да не се меся много(не ми се получава)...твърде взискателена съм била винаги (вероятно прекалено и с времето го отчитам, като моя родителска грешка). За момента инфо само за госпожата по физика имам...ще изпитва устно и песмено на задачи.

Не мисля, че създавам излишно напрежение (освен в 7ми клас). За училище не й се меся много и ми се струва, че това е грешка. Миналата година доста се разхайти и се чудя как да я стегна, без напрежение. Моето дете не вирее добре под напрежение и определено за нея това не е правилният начин да постигне нещо. Ама явно и без натиск не се старае достатъчно.
Извън училище, обаче, съм точно от тези родители, които са винаги на разположение и тя ме търси за всичко - къде са ми ключовете? ще ми е студено ли без жилетка? имам ли планове за събота (тя дали има)? Да добавим и, че сме и приятелки и всеки ден иска мнението ми за аутфита или грима си, но пък това е нещо, към което умишлено съм се стремяла. От друга страна мъжът ми и родителите ми също все ме търсят за нещо. Даже имам 2 приятелки, които и те го правят, та явно аз съм си такава. Даже котката идва при мен за помощ, когато не може да хване някоя муха и аз я вдигам, за да я стигне.

Аз пък пазя кучето докато пие вода, че много се стряска

Деви - какво да ни правиш!

Buni, няма промяна в дните по семейни причини - 15 за годината, като новото, което споделиха е, че трябва предварително да попълниш бланка от сайта и да я изпратиш на класния в Школо, подписана и сканирана.

При нас нещата са разнородни, при едната стаята също е ужасна тази година, малка с дълги маси, не бюра, на които сядат по 4 човека и съответно се оплака, че няма отдолу рафт. Раници и други неща по земята слагат, направо...
За разлика от нея стаята на другата наборка е голяма, с нови чинове, но в нейния клас има дете на преподавател от гимназията и подозирам, защо в този клас нещата се случват.
Запазиха класните си ръководители от 8 клас (по езика), но почти всички други учители са нови, с малки изключения.
По История ще им дават напечатани листове с уроците на френски, като предварително им казват в час новите думи и ще ги изпитват на френски само.
С Физиката положението било трагично, никой нищо не помнел от 7 клас и госпожата се хванала за главата.
За сега входни нива само по изучаваните миналата година предмети.
Оплакаха се от ИТ преподавателката, която още 1 - я час им казала, че ще им дава всеки час домашни и че ще ги мъчи доста (групата, която е при нея).
Наистина ще е интересна година, предполагам и с доста негативни емоции и за нас родителите.

И не на последно място да ви честитя празника на София и разбира се именния ден на всички празнуващи - Вяра, Надежда, Любов и майка им София.
Едната наборка е именячка днес и беше доста въодушевена сутринта. Заедно с класната си са се черпили в първия блок, адашки са .

Малечка, честит празник на именячката! Да е здрава, щастлива, упорита, да преминава с лекота през препятствия!

Тя тази госпожа е голяма оптимистка щом изобщо си е помислила, че някой нещо ще помни
Да е жива и здрава именничката и всички, които празнуват днес !

Ох, по история и ние ще патим. Дали са им даже блок в един ден. За добре дошли не може дори вода да се внася.
Направили са ги на кбинетна система. В училище са забранили внасяне на храна. Много ми е интересно как ще се получи за 10 минути да се пренесат межди кабинетите, барабар с всичкия жагаж, да ползват тоалетна, да излязат да ядат, че и преди/след ФВС да се преобличат. Очаквам скоро да зазвъни школото с един куп закъснения.
В срята има 8 часа, но в четвъртък е от 3 час. Делят ги на 3 групи по втория ЧЕ и го "събират" с другите 9-ти класове. Наборката е избрала италиански.

Малечка, да ти е жива и здрава именичката!
Честит празник на всички Софиянци и на всички именици днес.

При нас са на кабинетна система още от 5 клас. Малката тъкмо сега е 5 и се нагажда. Справят се децата. Родителите се притесняват повече, но аз като се замисля в гимназията винаги съм била на кабинетна система и за мен това е нормалния начин.
Моята изобщо не споделя, с ченгел трябва да ѝ измъквам информация. Може да ме пита вън студено ли е, да си взема ли яке, но не ми чува отговора и си прави каквото си е наумила. Дори често прави нарочно обратното, на това което я посъветвам. Дори си го признава, че го прави, само за да не стане на моето. Пък аз спрях да хвърлям сили да я убеждавам вече, нека си троши главата сама. Както е казал на бебчо сина - нека си правят собствените грешки.

Аз не виждам драма с кабинетната система. Човек свиква и се справя според ситуацията.
По повод собствените грешки, навремето когато аз бях на възрастта на наборите един семеен приятел ми казваше: "акъл в главата през дупка се налива". Много време мина докато разбера какво ми говореше тогава. Ама прав е бил човекът.

Карам я и я взимам, само ако става дума за късен час - например от рожден ден, за който сме разрешили да стои до по-късно, или ако по някаква причина й се наложи да отиде на място с безумно неудобен транспорт (случват се такива гостита с преспиване). На училище си ходи сама от 5 клас, в началото се губи няколко пъти в транспорта, оправихме се с обяснения по телефона и с помощта на картата. Познава София добре вече, включително как да стигне до кварталите на по-близките си приятелки, гледа си пак през Гугъл мапс какви транспорти да смени.
На 15 години са вече, струва ми се, че е време да започнат да се опитват да се оправят сами.
Хем се смяхме, хем не толкова, на учудването на едно бивше гадже на голямата, когато им предстоеше първи курс, как така нямало в общежитието в университета (български университет при това) камериерки да сменят чаршафите. Такава безпомощност имах предвид че създава треперенето и прекомерното обгрижване на децата. В един момент е хубаво сами да се оправят с ежедневни предизвикателства. Затова се и чудих, при това месец преди началото на учебната година, как така майките ще купуват тетрадки на децата. Ами че те са на 15, не са първи клас.
Но всеки си знае, де. Моето мнение не е задължително да е правилното.

Ааа тетрадки купих аз, понеже ако ги пусна тях, ще си купят, но цената ще е двойна Едно е на намаление от Озон, друго е сами по книжарниците.