Това беше и нашата драма това лято. Миналата учебна година синът ми откри геймърството и се оказа и добър. Аз пък забременях и съответно между умора, гадене и изтощение, някак оставих нещата на самотек. А както някой преди мен беше написал, имах усещането, че детето си е "заслужило" екранното време, защото се справя прекрасно с училище и т.н.
Сега през лятото вече ми стана пределно ясно, че е време да се поставят граници, за негово добро. Той никога не би се противопоставил ако кажа - спри, остави телефона и тн. Казва окей или "да си приключа играта" и изпълнява. Но и виждам как става нервен и просто не знае какво да прави и как да си запълни времето. Мисля, че това е част от нормалния процес и ще отшуми след време...
През ваканцията съответно го оставих да играе на воля, но му и казах, че със започването на училище ще въведем правила и граници. Водихме много дълъг разговор или по-скоро монолог, в който се опитах да му обясня, че това ново ограничение не е наказание за нещо, което е направил, а е за негово добро. Казах също, че ми е трудно да му казвам "не", когато иска да играе и това е било моя грешка, защото е лошо за неговото развитие.
Също се разбрахме да добавим ново спорт хоби, което да запълва част от времето (защото едно хоби ни отпадна миналата година) и да потърсим нови приятели в квартала (той живее споделено половината от времето при мен и половината при баща си. Неговите приятели от училище са в квартала на бащата и съответно много повече време прекарва играейки навън когато е при баща си). Искам той да се научи сам да си запълва времето, а не ние да сме му entertainment managers. Последно му дадох 3 опции какво да прави до вечеря - или да чете комикс, или да ми помогне да бели картофи или да си сглобява лего. Избра да чете.
Аз се занимавам с медии и социални медии професионално та толкова ми се е отщяло да ги гледам тия екрани в свободното си време, че няма накъде. Мисля, че забраната за социални медии и тн, които вземат да се въвеждат по света са крачка в правилната посока. Но като цяло - ние родителите сме тези, които да поставим границите, защото децата не умеят и няма как да очакваме това от тях. Колкото и да са мили и добри...
Конкретно сме сложили лимит 2 часа през делничен ден - само ако всички домашни и задължения са изпълнени и не сме някъде навън или на някое хоби. Обмисляхме 1 час, но според моя мъж - също бивш геймър - това е нереалистично малко и ще доведе до нон-стоп пазарлъци за повече време и съответно за отстъпки от наша страна.
Ще следя темата с интерес за конкретни съвети от други родители.
Сега през лятото вече ми стана пределно ясно, че е време да се поставят граници, за негово добро. Той никога не би се противопоставил ако кажа - спри, остави телефона и тн. Казва окей или "да си приключа играта" и изпълнява. Но и виждам как става нервен и просто не знае какво да прави и как да си запълни времето. Мисля, че това е част от нормалния процес и ще отшуми след време...
През ваканцията съответно го оставих да играе на воля, но му и казах, че със започването на училище ще въведем правила и граници. Водихме много дълъг разговор или по-скоро монолог, в който се опитах да му обясня, че това ново ограничение не е наказание за нещо, което е направил, а е за негово добро. Казах също, че ми е трудно да му казвам "не", когато иска да играе и това е било моя грешка, защото е лошо за неговото развитие.
Също се разбрахме да добавим ново спорт хоби, което да запълва част от времето (защото едно хоби ни отпадна миналата година) и да потърсим нови приятели в квартала (той живее споделено половината от времето при мен и половината при баща си. Неговите приятели от училище са в квартала на бащата и съответно много повече време прекарва играейки навън когато е при баща си). Искам той да се научи сам да си запълва времето, а не ние да сме му entertainment managers. Последно му дадох 3 опции какво да прави до вечеря - или да чете комикс, или да ми помогне да бели картофи или да си сглобява лего. Избра да чете.
Аз се занимавам с медии и социални медии професионално та толкова ми се е отщяло да ги гледам тия екрани в свободното си време, че няма накъде. Мисля, че забраната за социални медии и тн, които вземат да се въвеждат по света са крачка в правилната посока. Но като цяло - ние родителите сме тези, които да поставим границите, защото децата не умеят и няма как да очакваме това от тях. Колкото и да са мили и добри...
Конкретно сме сложили лимит 2 часа през делничен ден - само ако всички домашни и задължения са изпълнени и не сме някъде навън или на някое хоби. Обмисляхме 1 час, но според моя мъж - също бивш геймър - това е нереалистично малко и ще доведе до нон-стоп пазарлъци за повече време и съответно за отстъпки от наша страна.
Ще следя темата с интерес за конкретни съвети от други родители.
