Няма начин.
- Публикувана: 2 септ. 2025, 00:06 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2025, 20:30 ч.
Децата и екранната зависимост
А какво би станало, ако изобщо не се купуват таблети и телефони на децата?
Ще писнат, че всички техни съученици имат и ще настане голяма олелия.
Сега им се взима. Да не останат назад.
Слушам ги на работа. Искало детето едни химикалки специални, защото ги имало друго дете. Те 30 кинта.
И не ще тати. Обаче онова почва да дудне, защо не може, не е ли заслужила, нали носи шестици и така не млъква.
И накрая купува.
Една позната им дава да имат таблети и телефони, но някак си блокира и определено време на ден може да се ползват. И хубаво да си преценяват за какво. После и да се тръшкат, няма телефон, няма таблет.
Това са деца, не са възрастни.
Аз дето като голяма като проимах компютър се зарибих и не станах бая дълго, та какво остава едно дете.
Трябва да му обясниш, че не е хубаво толкова много висене.
То дори от висене на компютър и телефон знаете ли как се изкривява врата.
Какви драми имах миналата година. Та не само ограничението е важно, но и правилна стойка дори като седят с телефона,таблета или на компютъра.
Не всички деца/ хора се сравняват с околните. Родителите са фактора, няма какво да се лъжем. В 5 клас като тръгнат да се прибират сами, няма как без телефон. Пък и в крайна сметка сме социални животни, децата имат нужда от връзка в приятелите си. Всички устройства могат да се ограничават, има си родителски контрол.
В някакъв момент да, не казвам до 18. Но дете на 3-4 години не му трябва, в повечето случаи дори няма от къде да е видяло; освен ако и родителите не седят нон стоп и им е по-лесно така, което е трагично и проблем в родителството, не в децата.
Виждам и на почивки и заведения, детето седнало в детско столче още, пред него таблет ...
Виждам и на почивки и заведения, детето седнало в детско столче още, пред него таблет ...
Като гледам майките как се сравняват една с друга, сигурно е 1% който не гледа в чуждото канче.
Аз не съм им купила таблети и телефони - те искат да играят на моя телефон, а аз съм инсталирала стария ми компютър в тяхната стая за да си играят на него майнкрафт вместо да се взират в телефонно екранче. А телевизора вече, аз бях против да имам ТВ но приятеля ми не можеше да живее без екран и ми го купи за да имало ТВ като ми е на гости… така се започна с гледането.
В баща им те си имат таблети и са нонстоп с таблетите, такаче аз далеч не съм най-любимата родителка, но ако взема и компютрите те ще искат да се изнесат у баща им за постоянно. Преди да ме съдите с насмешка, предположете че положението може да е и по-завързано отколкото вие си го представяте.
Аз не съм им купила таблети и телефони - те искат да играят на моя телефон, а аз съм инсталирала стария ми компютър в тяхната стая за да си играят на него майнкрафт вместо да се взират в телефонно екранче. А телевизора вече, аз бях против да имам ТВ но приятеля ми не можеше да живее без екран и ми го купи за да имало ТВ като ми е на гости… така се започна с гледането.
В баща им те си имат таблети и са нонстоп с таблетите, такаче аз далеч не съм най-любимата родителка, но ако взема и компютрите те ще искат да се изнесат у баща им за постоянно. Преди да ме съдите с насмешка, предположете че положението може да е и по-завързано отколкото вие си го представяте.
Все още нямам личен опит с тези неща. Но преполагам, че ако й връчите телефон с копчета или някой доста стар модел, който нищо не може да подържа. Ще има рев, сълзи пазарене. Па може и като ида да бъде направено, но трябва и да сте твърди. "Ще има телефон, ако си оправиш стаята" Трябва да сте твърди и да бъдете отбор. Ако започнете да се карате и да се чуе "Дай й го за да млъкне", до никъде няма да стигнете.
Понякога даваш за да млъкне, понякога даваш да свършиш някоя работа и ти, но никога НИКОГА не го признаваш на глас защото ще те надушат и после ще те тормозят. Най-лесно се разваля дисциплината.
Друга тактика която измислих преди 2 месеца беше - на задната седалка в колата сложих книги, които висяха у на и никой не им обръщаше внимание. Ние сме пълни с книги - кои с лепенки, кои са с игри и смятане, лабиринти, други са енциклопедични, обаче интереса към тях е 0.
Напълних двата джоба на седалките, от тогава никой не ми е искал телефон, като карам. Карах до морето 2 часа, през цялото време се игра Уно, чете се, беше рай.
Най-много за музика някой да прописка но това е.
Сега игреам една литературна игра всяка сутрин в колата по една от книгите и те се научиха какво е прилагателно, съществително, глагол...
Изобщо не ги споменах тези книги - оставих ги сами да се разровят, да не знаят че ги манипулирам.
Друга тактика която измислих преди 2 месеца беше - на задната седалка в колата сложих книги, които висяха у на и никой не им обръщаше внимание. Ние сме пълни с книги - кои с лепенки, кои са с игри и смятане, лабиринти, други са енциклопедични, обаче интереса към тях е 0.
Напълних двата джоба на седалките, от тогава никой не ми е искал телефон, като карам. Карах до морето 2 часа, през цялото време се игра Уно, чете се, беше рай.
Най-много за музика някой да прописка но това е.
Сега игреам една литературна игра всяка сутрин в колата по една от книгите и те се научиха какво е прилагателно, съществително, глагол...
Изобщо не ги споменах тези книги - оставих ги сами да се разровят, да не знаят че ги манипулирам.