Идеи за заглавие на дипломна работа по психология.

Това с националността е трудно доказуемо.

За рекламите и децата и аз си мислех. Може да се проведе изследване и във форума. Ще обмисля предложенията, благодаря.
Продължавайте

Копнах тука една, разгледай я, може да я доработиш!


К У Р С О В А   Р А Б О Т А

На  ТЕМА:

Основни теоритични положения при психическото изучаване на човешкото развитие
УВОД


В историята темата за човека е разглеждана от различни страни и по различни начини, но с мащабите на настъпващите в Европа икономически и социални промени, бързото развитие на основата на знания, икономика и демографско напрежение, породено от застаряването на населението се изисква и нов подход, както и в общото човешко развитие, така и в личностната психология.

Както е известно, в основата на научната теория за човека като обществено същество, човешката личност се изгражда от Титаните на научното обществознание – Ерик Ериксон, Д. Левинсън, Х Айзенк, Е. Арнсън и други.

Потребността да се изследва цялостно и всестранно закономерностите на формиране и развитие на човешката личност се определя от потребностите на общественото развитие и от необходимостта да се ускорява процесът на изграждане и развитие на новия тип личност. Това е труден, сложен и продължителен процес, който е органически свързан с развитието на цялата психологическа система с утрърждаването й и развитието й като начин на живот. Този процес има своята относителна самостоятелност, следователно и свои специфични закономерности.

При условията на всестранното развитие и глобализацията изграждането на новата личност съответно се изменя и неимоверно се усложнява от необходимостта да се изследват цялостно закономерностите на формиране и развитие на личността, която се поражда от развитието на научното познание за човека.

За да може да се обясни психологията на човешкото развитие, първо трябва да се запознаем с възникването на човека, неговото личностно развитие, психиката му, а също така и с психологическите бариери, които ограничават развитието на личността.

2. Възникване на човека .

Проблемите за произхода на човека и за границата между него и животното са тясно и взаимно свързани – до толкова, че могат общо взето да бъдат разглеждани като модификации на един и същи въпрос, като формулировки на един и същ проблем.

Традиционната антропология разглежда в определена последователност процесите, довели до възникването на човека. Първо – преодоляването на горите; Второ – преминаването към наземен начин на живот; Трето – възприемането на изправената походка от страна на нашите предшественици.

   Друга важна стъпка и основен антропологичен фактор е трудът. Но само една от породите високо развити човекоподобни маймуни е започнала да се труди. Отговорът на въпросите  защо и как е била направена решителната крачка за прехода от маймуната към човека се съдържат в измененията в природната среда, в начина на хранене и придвижване , в популационния баланс и други, но те не са се извъшвали много рязко, а сравнително бавно и постепенно. Това е улеснявало и предразполагало функционирането на естествените адаптивни механизми.

Революционния скок, който е направен е бил от жизнена значимост за предшествениците ни.

Преминаването към наземен начин на живот не би могло да бъде фатално и едностранно причинено, нито от проредяването на горите, нито от увеличаването на населението и съответно – от изчерпването на традиционните източници на прехрана. Тук важно значение започва да има изправения вървеж, който има два пътя за промяна на типа Локомоция – развиване на различни способи за придвижване на четири крайника, или усвояване на нова и трудна за маймуните двунога походка. Прадедите на човека са усвоили втория начин на придвижване.

Благоприятните условия за възникваенто на човека са били както развитите стадийни инстинкти, така и достигането на хоминидната група в сравнително високо ниво церебрализация – свидетелстваща за психичното развите през този период.

За съжаление прародителят на човека се е оказал едно от най-слабо приспособимите и адаптиращи се към околната среда същества. Причините за това са все още неизвестни и недостатъчно изследвани. Състоянието на нашия пряк предшественик би могло да е резултата от сериозни функционални нарушения в съответните физиологични и морфологични еволюционно – адаптивни механизми. Тук решаващо влияниеимат както неговата безпомощност, така и липсата на всякакви алтернативни адаптивни потенции.

Също така внимание на тези възгледи обръща и Чарлз Дарвин – който смята, че “ Човекът е едно от най-безпомощните и беззащитни същества на света, и че в древността, при още по-малко развитото му състояние той е бил още по-безпомощен”.

Когато говорим за безпомощност, беззащитност, атипичност при единственият вид хоминиди, това не би трябвало да означава единствено и само липса на физическа сила, физическа издръжливост и други, но означава и липса на необходими за успешно адаптиране органи или приспособления.

Прачовекът очевидно е бил принуден да компенсира своята безпомощност чрез употреба на оръдия на труда – свързани както с изправената походка, така и с пълното развитие и усъвършенстване на ума.

Съществуват различни схващания за появата на човека, но едно от последните е възникваеното на рода Хомосапиенс, подкрепено с реално съществуващи антропологични фактори, за това е нужно да се проследи генезисът на някои различия, а следователно и механизмът на възникването на човека.

3. Личност, нейното формиране и развитие.

Преминавайки от най-простата форма на Хомосапиенс се развива и формира като хармонична личност, което е немислимо без знания за същността, закономерностите, факторите и движещите сили за развитието на човека.

Първата интересна концепция за структурата на личността предлага У. Джеймс. В тази структура човешката личност е представена с две глевни страни. Първата от тях  е “АЗ” и характеризира човека като активно, съзнателно и мислещо същество. Втората страна е “МЕНЕ” и представя човека като индивидуалност, сумираща всичко, което той притежава. В тази втора страна са обособени три компонента:

-   материалното АЗ – материалните и физическите притежания на личността;

-   Духовното АЗ – опита, знанията, уменията и нагласите на личността;


-   Социалното АЗ – онова, което личността разкрива пред различни социални еденици.

В “МЕНЕ” органически са свързани емоциите и действията, които обуславят проявата на личността като нещо цяло и интегрират трите различни вида “АЗ”.

Важна роля за развитието на възгледите на структурата на личността има Зигмунд Фройд и неговите ученици. Той разкрива дълбините на човешката психика, особено сферата на безсъзнателното, която безспорно влияе върху поведението на човека и издига идеята за различните равнища на човешкото съзнание, макар и неприемливо от днешните позиции, той търси реалните детерминанти за структурата и фрмирането на личността.

Един от бележитите ученици на Зигмунд Фройд разкриващ възгледите му е Карл Юнг, който разчленява безсъзвателното на лично и колективно. При определящата роля на последното. Той въвежда съвременните технологии на личността и характеризира различни типове хора:
-   Екстраверти ;

-   Интроверти;

-   Интуитивни;

-   Мисловни;

-   Емоционални.

За А. Адлер, който не приема пансексуализма на Фройд като определяща потребност предлага вместо нея “Чувството за общност”, което е изразено в стремежа на личността към превъзходство и самоутвърждаване във взъимодействието с другите хора.

К. Хорни пък не приема тезата на Зигмунд Фройд за природните инстинкти като основна потребностна човека. Тя издига друга – “Чувство за безспокойство”, което е основен мотив на личността за удовлетворяване на нейните желания да се избави от това безспокойство.

 За Ерик Ериксон развитието на човека се определя не от природните инстинкти, а от обществения живот с който личността се намира в антагонистични взаимоотношения. Обратното, ценностите на обществото се включват в структурите на личността без тя да е копие на обществото.

Структулата на личността, предложена от К. Левин се основава на неговата теория за “Психологичното поле”. В жизненото пространство на личността са разположени пластове, които включват в себе си подбудите, целите, идеите и други на личността. Тези пластове са разположени в дълбочина, като най-външния от тях включва перцептивните и моторните функции, които му служат за свързване със средата. Този пласт е най-разкрит за наблюдение и характеризиране. Следващият пласт включва по-малко видими белези и представя характера на личността. В центъра на пространството се намира ядрото на личността, което се разкрива изключително трудно и по-малко се влияе от околната среда.

Научното обяснение на психологическото развите е толкова трудно и сложно явление, каквото е и личността на човека, но те са основата за изучаването на психологическото човешко развитие.

4. Полета на психиката.

Съзнанието е висша форма на психичното отражение на действителността. То е функция на човешкия мозък и резултат от обществения начин на живот и трудовата дейност на човека.

Съществуват няколко особености, които отличават съзнанието от животинсака психика. Съществена особеност е творческият характер на човешкото съзнание – човекът променя природната и обществената среда чрез своя труд. Съзнанието се характеризира с висши психични процеси – мислене, въображение, воля. С помощта на езика и речта човек може предварително да обмисля и да планира своите действия, да си поставя цели, съответни на потребностите му, и да си представя мислено резултата от дейността си. Важна разлика на човешкото съзнание от психиката на животните е самосъзнанието, т.е. способността на човека да отличава себе си от другите хора, да опознава собствените външни и психични особености. Това му дава възможност да се самовъзпитава, самоконтролира и самоусъвършенства.

Още в древността психологията съществува като наука за “Душата”. По това време възникват двете основни направления в нея – материалистичното и идеологическото.

Според идеалистите Душата е безсмъртна и нематериална. При раждането тя се вселява в човешкото тяло, а в момента на смъртта го науска. Тялото умира, а душата продължава да живее и именно тя усеща, мисли, помни и преживява. Психиката е свръх естествено явление, което не може да бъде обяснено с никакви материални причини. Най-ярки представители на философския идеализъм в древна Гърция са Сократ и неговия ученик Платон.

Според материалистите материята е възникнала преди съзнанието, тя е първична, а съзнанието – вторично. Древно гръцките философи от Милетската школа VІ век пр. Хр. – Талес, Анаксимен, Анаксимандър подчертават естествената цялост и неделимост на света, чиято първооснова винаги е някакво мателиално вещество – въздухът, водата, огънят. По-късно Левкип и Демокрит, V век пр. Хр. развиват атомистичното учение. Те твърдят, че душата , както и тялото сесъстои от особен вид атоми – “Огнени” атоми на живота, и че тя не е безсмъртна.

През 19 век в резултат на бързото развитие на природните науки, психологията започва да използва природно научни методи на изследване и става самостоятелна наука. Чрез голям брой опити с животни учените изучават функциите на мозъка и нервната система. Експериментите доказват, че материалната основа на психиката е висшата нервна дейност. Така се стига до съвременното материалистическо схващане за човешката психика, като резултат от дейността на нервната система и мозъка, формиращи се под влиянието н аобществото, труда и езика.

5. Психология на личността.

Развитието на психичните процеси зависи както от индивидуалните особености на личността – хората се различават по своите възприятия, по особеността си за наблюдение, по своята памет, внимание и други, така и от общата й насоченост. Психичните процеси са прояви на личността, защото се превръщат в съзнателно регулирани действия, които тя овладява, и чрез които се насочва към решаване на стоящите пред нея задачи. Така например възприятието у човека се превръща в съзнателно регулиран процес на наблюдение, неволево запомняне, което се допълва от съзнателното заучаване, а неволевото спомняне може да премине в съзнателно припомняне. Вниманието също е съзнателно управляван процес. По този начин цялата психология на човека, в същност е психология на личността.

Психичните процеси и психичните свойства са неотделими едни от други. От една страна психичните процеси зависят от свойствата и особеностите на личността – например усещанията и възприятията зависят не само от дейността на един изолиран рецептор, а и от възприемчивостта и впечатлителността на индивида. От друга страна, всеки психичен процес изпълнявайки своята роля в живота на личността, в хода на дейността преминава в нейно свойство.

Психичните свойства не са първоначална даденост, те се формират и развиват в процеса на човешка дейност. Пътят от аналитичното изучаване на психичните процеси към изучаване на психичните свойства преминава през изучаването на човешката дейност – труда, ученето, играта, в която се формират и проявяват всички страни на психиката.

Изучаването на психичния облик на личността включва три основни въпроса :
-   Какво иска и към какво се стреми ?

-   Какво може ?

-   Какъв е той ?

Тези въпроси засягат значимото за човека, и в какво е според него смисъла на живота. Именно това е важно за индивида и става мотив и цел на неговата дейност.
   
6. Психологични бариери.

   В миналото беше възприета тезата, да разглеждаме психологичната бариера като специфично психично образувание, което се поражда у човека под въздействието на нова цел или нови условия, неадекватна оценка на обществената и личната й значимост и на възможностите му за нейното дотигане, което възпрепятства оптималната мобилиция и реализация на неговите сили.

Наред с определенията, които разглеждат психичната бариера като психичен феномен се появи и разбирането на П. Иванов, който я разглежда не като психичен процес, а като процес от живота и на дейността.

Според В. Бессоненко и В. Галкин съществуват следните причини за появата на психичните бариери:

1.   Биологически – новото не позволява да функционира организмът;

2.   Предметно психологически – човек, който не е обучен за новото, или в следствие на своите сензорни или моторни недостатци не може да манипулира с предметите на новото;


3.   Социалнопсихологически – новото оставя неудобни за личността социални условия;

4.   Вътрешно личностни – новото нарушава хармонията между отделните компоненти на психологическата структура на личността и на цялата личност като система.

Бариерите се появяват и при дейност за осъществяване на нови социални и други промени. Те са резултат на нови цели, на нови задачи, или на новите условия за тяхното достигане. За да се появи дадена бариера, са необходими не само съответни външни дразнители, но е необходимо и да участва отразителната способност на човека.

При извършващите се промени и при нововъведенията у човека възникват и различни психични състояния. Някои от тях се отразяват стимулиращо върху психичната готовност и социалната активност на личността. Други оказват дестимулиращо въздействие на необходимата активност.

Неизяснеността, а по някога и неизвестността на нововъведението или друг вид промяна предизвиква много колебания, несигурност, страх, безспокойство, разсеяност, аратия и други. Те се отразяват отрицателно върху мобилизацията на силите на личността за успешно участие в извършващите се промени.

Да се изчерпва понятието Бариера само с негативните психични състояния е неправилно. Следва да се вземат под внимание както ролята на бариерната позиция, така и тази на други временни образувания на психиката, които взети заедно образуват феномена Психична Бариера.

   7. Заключение

Още с възникването на човека и обособяването му като личност съществуват теории за неговото психично развитие. Психиката би могла да бъде разглеждана и като отражател на здравословно състояние, и като стимул за покоряване на нови хоризонти, и като стремеж за постигане на самосъвършенство, което всъщност само по себе си би могло да бъде разглеждано и като разделителна линия между Хомосапиенс и всички останали живи същества. Висшата форма на постигане на баланс между Психиката и общото състояние на материята може да бъде разглеждана като пътеводна светлина на човешкия стремеж за достигане на пълно съвършенство.

8. БИБЛИОГРАФИЯ

1.   Йохан Теенсен, ръководител на IIZDVK;
2.   Василка Вълкова – Личностни закономерности;
3.   П. Николов, Н. Александрова, Л. Кръстев – педагогичаска психология;
4.   Николай Василав – Портрет на човека;
5.   Анни Армянова – Обща психология;
6.   Филип Генов – Психичните бариери.

Ще се включа по късно, сега отстъпвам компа на сина си, да поиграе. Ама вие си давайте идеите 

Така ли ги пишете вече разработките?! Това в кой университет се случва?

Нямаш ли интереси, идеи, предпочитания?!?

На мен скоро ми разказваха за заглавие на дисертация: 'Психологическото състояние на резервния вратар по време на изпълнение на дузпа'  Мой познат случайно попаднал на това в библиотеката....

Тая копирана курсова работа
дали не я е копирал и някой проф?

Уви, това е масова практика...

Психологически портрет на осиновеното дете. Връзката с биологичната майка. Психика на детето през пубертета.

Защо питаш? Помолих за идеи за заглавие, не за цяла тема. Дали ще взема нещо предложено тук или не ще реша аз и аз ще си напиша темата. Нищо лошо няма в събирането на идеи, нали!

Моето предложение е за взаимовръзката между средния интелект на една нация и интелигентността на рекламите по телевизиите й. Не съм конкретизирала заглавието, но пък съм готова с формулата:

тъпа нация - тъпи реклами - тъпа нация прим

 

Психологическо състояние на родители на деца с увреждания и хронични заболявания. Инфо.

Тук са лаици, а ти искаш да бъдеш професионалист... Заглавието ще ти хрумне накрая, явно ти трябва тема. Мисли какво би могла да тестваш прецизно с ресурсите, които имаш и най-вече как ще мериш това или онова.  И най-лесно се работи по тема, която те вълнува. Най-любимата ми курсова работа беше посветена на връзка между външната изява на емоции при родителите и външна изява на емоции при деца от мъжки пол в няколко различни култури.

Като изключим този пост и още един-два, всичко, което се случва в тази тема, е подигравка с науката.

Истината ще излезе все някога
На всички, които искаха да помогнат - благодаря

Hear Again,  това правя от известно време, проблемът е, че няма да успея да проведа по-мащабно изследване за съжаление.