Хайде на театър - 17

Отдавна не съм писала и искам да споделя впечатленията си от това, което съм гледала напоследък.
Първо разочарованието, че е по-малко:
"Няма да платим" - мисля, че Теди Москов се е изчерпал. Не мога да го позная. Само с какъв интерес съм гледала "Улицата" навремето... Но всичко с времето си.
Дотук с лошото.

Голямо откритие за мен е младият актьор Димитър Ангелов. "Докато смъртта ме раздели" - в 199. Страхотен моноспектакъл, много силен!  В 199 препоръчвам също и "Заешка дупка" - самобитната режисура на Ивайло Христов и коментираните тук, обичани от мен Елена Телбис, Кристина Янева, Валери Йорданов, а бе заслужава си!
В Армията препоръчвам "Стъпка по стъпка" - жестока Анастасия Ингилизова и чудесно откритие за мен - Гергана Плетньова. Много ми похвалиха "Глас", сигурно скоро ще отида да го гледам.
Абсолютен шедьовър за мен е "И все пак - Животът е прекрасен" в Театрото! Морфов е ненадминат, Камен Донев е удоволствие за сетивата, изобщо - силно препоръчително!

Тъй като моят син се дипломира тази година като драматичен актьор, прекарах последните няколко сезона в салоните на НАТФИЗ и да ви кажа за мен е откритие колко добри неща могат да се видят там. Младите играят с толкова хъс и мерак, че някои неща много добре им се получават.
Интересно преживяване там е традиционният за Академията 36-часов театрален маратон, който се провежда в края на април. Тази година беше даже 72 часа и вече включиха и други специалности - показват филми, изложби и е много интересно и забавно. Влизаш безплатно и избираш къде какво да гледаш, може и да не излезеш денонощно.

Дипломният им спектакъл "Опера за три гроша" по Бертолд Брехт спечели студентските награди Най-Най-Най- и може да се гледа и през целия следващ сезон на голямата сцена в НАТФИЗ. Наслада е да ги гледаш и слушаш, костюмите и гримът са страхотни, имат много песни и хореография, песните са дело на Дони и според мен някои от тях са хитове.

Бих препоръчала и някои не толкова известни независими театри с печеливши проекти, които си струва да се видят. Театър НОКС представя "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" в Топлоцентрала, много е добро. The Balkan Theatre Factory с много интересно "Всичко това е тя" в Сцена Дерида - това е представление, на което се смях и ревах (някой по-нагоре питаше за ревливи спектакли). В този спектакъл актрисата Диана Спасова  за мен е абсолютно откритие! Страхотна! Не е някакво младо момиче, чудя се как не съм я видяла досега.

Стига, да не стана досадна

"Заешка дупка", въпреки тежката тема не успя да ме докосне и разчувства, а "И все пак животът е прекрасен" направо си ме разочарова...

Никак не сте досадна даже! Обзорът ви е манна небесна, написан от зрител, чието сърце бие с театъра! И е любопитен към “нови форми“  по Чехов Някои от спектаклите, които изброихте като този в Дерида и Топлоцентрала, не съм гледала и ще потърся време за да отида. А за Александър Морфов и неговия “ Живота е прекрасен “ съм абсолютно единодушна с вас! Голям, велик режисьор и спектакъл! Поздрави и благодаря!

И за мен Дишай е едно от най-добрите представления, които съм гледала.
Плаках и аз.
Харесвам сериалът Вина и от там Елена Телбис.
Бойко Кръстанов гледах във Всички страхотни неща и също много ми хареса.

‘Опера за три гроша’ го гледах на Международния театрален фестивал ‘Варненско лято’ във Варна. Коя роля играе синът Ви?😊

Обещах да пиша за моите чуждоземни театрални приключения В Лондон посетих 7 постановки, но 2 от тях ми направиха силно впечатление! Може би е знак, че и двете бяха по Хенрик Ибсен.
„Дамата от морето“  е с участитето на Алиса Викандер и звездата от “Живите Мъртви“  - Андрю Линкълн и  е базирана на едноименната драма на Ибсен от 1888 г. и споделя основните сюжетни моменти, като същевременно променя смело голяма част от основните характеристики и мотиви. Гледах в The Bridge Theatre. Режисьор е Саймън Стоун, който заедно с екипа пренаписва пиесата на агресивно модерен английски, който се върти около дълги, безгрижни периоди, в които луксозни хора псуват забавно, подправят хапливо с малко сценични трикове, и накрая радикално  сменят  курса и ни засипват с трагедията, удряща жестоко в корема. След антракта, сценографията демонстративно се превръща в негатив на себе си – т.е. белият декор сега е черен. И всичко от стила на “Белия лотус“ (с басейн вместо океан в средата на сцената) се превръща в електричество. Викандер предлага великолепно сложно изследване на амбивалентността, докато дребната и фигура е изкривена от мускулен спомен за похот, съчетан с нарастващо отвращение относно последиците от това колко страшно и необратимо действат тайните от миналото, когато нахлуят в настоящето. Носителката на „Оскар“ шведка е отлична – вместо да ни представи шпионски фойерверки, тя е съвършенно олицетворение на вътрешен конфликт. И другите не и остават длъжни. Преминаването от черно към бяло на сцената е адски готино, а агресивното използване на машина за дъжд през втората половина е очевидно изпитание за издръжливостта на все по-подгизналия актьорски състав. Но пък толкова въздействащо и за нас зрителите и за емоциите на актьорите. Страхотен неочакван театър за който с две ръце давам 10!
Вторият забележителен спектакъл, който гледах е “Куклен дом“ от  Playhouse Theatre на извънредна прожекция  с участието на Джесика Частейн . В режисираната от режисьора Джейми Лойд версия на драмата на Хенрик Ибсен няма реквизит – няма декори, няма костюми (само обикновени съвременни дрехи в тъмносиньо), дори няма завеса. Няма рокля за кърпене, няма пощенска кутия, няма писмо за четене, няма пура за запалване, няма деца. Няма действия, въпреки че Ибсен е написал пиесата си от 1879 г. в три части. Всичко, което виждате, когато влезете в театъра, е огромна, празна черупка на  сцената, ярките светлини на залата разкриват индустриалните тухлени стени на сградата, чиято боя е избледняла от представление на представление, и няколко дървени стола, струпани отзад. О, и ето я Джесика Частейн , с червена коса, прибрана назад, седнала на дървен стол... В тази продукция Нора почти не стои права, въпреки че останалите герои се движат свободно по сцената. Седнала на стола си като безшумна кукла, тя понякога обикаля пространството, което е подходяща метафора за жена, която никога, никога не си е представяла да се освободи от гравитационното привличане на съпруга си, очакванията на брака, ограниченията на обществото. И така, какво остава в театъра, когато почти всичко, което публиката очаква - особено от класическа пиеса - е премахнато? Остава красива, просторна яснота за това за какво се разказва в тази гениална пиеса, кои са тези герои, какво означават един за друг и как могат (или не могат) да повлияят на днешната публика. А те мога, още как могат! Няма нищо друго освен диалози,  изиграни с виртуозно майсторство оо всички в спектакъла.Излязох разбита и толкова доволна! Оценка 10 !
Тъй като постът ми става дълъг, ще продължа след време за постановките, които гледах туко що в Париж... Следва Берлин и се прибирам в родината! Чудесно е, че имам възможност покрай работата си, която няма много общо с театъра, да му се наслаждавам в България, но и извън нея...
Поствам трейлъри, на двата спектакъла за да добиете представа 
https://www.youtube.com/watch?v=ohi7fn1UF3w&list=LL&index=2
https://www.youtube.com/watch?v=YYWinTY72NM&list=LL&index=1

Щастливка Тилда! И на Бродуей да отидеш скоро! Аз съм се размечтала сега за една Арена ди Верона …

Прекрасно.❤ Късметлийка.

Аз бих искала да гледам тази https://www.rsc.org.uk/born-with-teeth  те още малко ще я играят и после я спират. Нямам възможност да отива в Лондон,бих я гледала.
Дано да я качат онлайн.

Играеше се, но извън времето в което бях във Великобритания. Иначе исках и нея да видя, уви... Скоро такава възможност няма да ми се отвори, но я пожелавам на теб от все сърце
Благодаря ти saffron, желая ти същото на теб и да си прекараш щастливо! А за Арената - ей я къде е! Давай смело, вижда се и се чува  страхотно дори от горните балкони, където съм гледала преди години

"И все пак животът е прекрасен" не я разбрах ли, имаше ли нещо за разбиране - абсолютен тюрлюгювеч. Не ми хареса, ама хич. Заради безобразната цена останах и след антракта. Осъзнах нещо за себе се - не мога да гледам 3 часа каквото и да било. А това и не си заслужаваше! Интересно ще ми е хората, на които им е харесало да споделят какво ги е впечатлило.

Ами предполагам затова, че е на Морфов … Камен Д. веднъж съм го гледала в НДК с Народното творчество и имам чувството, че все такова си го играе … А за тая цена, бих останала в театъра с преспиване 😳

Отидох с голям ентусиазъм на Бележките под линия. Същият драматург стои и зад О, ти, която и да си (много, много харесвам това представление).

Разочарована съм. С една дума даже мога да го опиша – какофония.

Сигурна ли сте, че наистина сте гледала тази постановка сега в Лондон? Защото смея да кажа, че доста следя какво става на театралните сцени на Бродуей и Уест Енд и "Куклен дом" с Джесика Частейн в постановката, която описвате, се игра през 2023 г. само на Бродуей. Playhouse Theatre от 2021 г. е дом на последния revival на "Кабаре" и се играе досега там (аз самата гледах представлението миналата година). Факт е, че "Куклен дом" с Частейн трябваше да се играе в Playhouse Theatre в средата на 2020 г., но това не се случи заради Ковид-19 и представлението се игра през 2023 в Hudson Theatre в Ню Йорк. Оттогава постановката не е гостувала в Уест Енд.

Да не говорим, че отзивът ви силно...напомня на ревюто на Variety - https://variety.com/2023/legit/reviews/a-dolls-house-review-jess … adway-1235548661/

Не съм го гледала, но много харесвам оригинала - "Животът е прекрасен". Гледала съм го дори няколко пъти в Народния.

На мен пък ми е интересно, който е гледал него и "И все пак животът е прекрасен", да каже как се различават и кое е по-добро според него.

Подарявам билет за ‘Случаят Джем’ в Малък градски театър зад канала на 07.11 на първи ред. Билетът е електронен.