приятелката ми роди преди няколко години, майка й отиде да гледа детето
те живеят в къща някъде си, хубав квартал, уредено всичко, с кола само се излиза.
да, ама от това поколение на майките ни малко шофират, тя не можеше да излезе от къщи да отиде за един хляб. с детето в градината, шета из къщи, от телевизията нищо не разбира , езика не говори. чака да се върнат от работа да размени 2 думи с нея ( която е уморена традиционно и иска да си види детето, а не бабата), мъжа й американец. излиза от тях в уикендите и евентуално с дъщеря си някъде на пазар вечер.
тази чудовищна изолация продължи години на периоди от по 6-7 месеца ( в другите се прибира в София , за да гледа майка си). жената май понапредна малко в английския, но все така чака да дойдат да я изведат. да са живи и здрави сега имат и близнаци и бабатата е там, вече с нагласата, че там й е мястото. мисля, че жената свикна на този живот.
отстрани ми изглежда ужасно, но адаптацията й беше мнгоо трудна.