Епизодична пароксизмална тревожност

  • 984
  • 35
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 045
Успех! И помни, без много застояване сам у дома и с чашката.
Работи, ако трябва на някой курс се хвани, хобита, тренировки, вземи си домашен любимец,  бъди зает и не оставяй ума си да те води към само неприятни мисли.

Последна редакция: сб, 13 сеп 2025, 09:30 от MissBabyJane

# 31
  • Мнения: 7 021
Така е, има всякакви мозъци, затова е важно, чии съвети се следват 😆

# 32
  • Мнения: 67
Така....дано не отчаям никого, но след като завърших висше няколко месеца наред имах страшни паник атаки... Бях на 23, няколко месеца по-късно 24.
Всичко ми се струваше нереално и светлината ме дразнеше изключително, беше ме страх да влизам в магазини защото получавах паник атаки.
Самите паник атаки (две години след това на 26г. съм) не са изчезнали, но вече са доста по-малко и нямам чак такива симптоми. Не съм пила антидепресанти, работя си, макар и в доста стресираща среда, която ги поддържа. Като чета стари описания на паник атаките си се съмнявам, че изобщо аз съм ги писала. Да. Не е като да не получавам няколко пъти седмично, но вече не са почти постоянно.
Според мен понякога, в някои възрасти, се дължат на някакво съмнение дали ще се справиш с живота, изграждането на семейство, новата работа, дали ще я задържиш и т.н.

Това го пиша във връзка с въпроса дали няма да се влошиш...не е задължително да се влошиш. Аз не съм се влошила, но не съм се и възстановила съвсем. Въпреки което вярвам, че има и друг вариант да се справя, против медикаментите съм.

# 33
  • Мнения: 22
Така....дано не отчаям никого, но след като завърших висше няколко месеца наред имах страшни паник атаки... Бях на 23, няколко месеца по-късно 24.
Всичко ми се струваше нереално и светлината ме дразнеше изключително, беше ме страх да влизам в магазини защото получавах паник атаки.
Самите паник атаки (две години след това на 26г. съм) не са изчезнали, но вече са доста по-малко и нямам чак такива симптоми. Не съм пила антидепресанти, работя си, макар и в доста стресираща среда, която ги поддържа. Като чета стари описания на паник атаките си се съмнявам, че изобщо аз съм ги писала. Да. Не е като да не получавам няколко пъти седмично, но вече не са почти постоянно.
Според мен понякога, в някои възрасти, се дължат на някакво съмнение дали ще се справиш с живота, изграждането на семейство, новата работа, дали ще я задържиш и т.н.

Това го пиша във връзка с въпроса дали няма да се влошиш...не е задължително да се влошиш. Аз не съм се влошила, но не съм се и възстановила съвсем. Въпреки което вярвам, че има и друг вариант да се справя, против медикаментите съм.

Благодаря за включването, изключително полезно. Само се чудя това трудно преглъщане от какво идва толкова, преди това нямах такива оплаквания, понякога се храня  по-нормално, но понякога е доста трудно. Все си мисля за дисфагия и тн, но си правих рентген с каша, скенер на шия, на УНГ съм ходил 5 пъти поне, нищо за притеснение не откриват...

Последна редакция: нд, 14 сеп 2025, 10:05 от Svetlio1369

# 34
  • София
  • Мнения: 283
Скрит текст:
Така....дано не отчаям никого, но след като завърших висше няколко месеца наред имах страшни паник атаки... Бях на 23, няколко месеца по-късно 24.
Всичко ми се струваше нереално и светлината ме дразнеше изключително, беше ме страх да влизам в магазини защото получавах паник атаки.
Самите паник атаки (две години след това на 26г. съм) не са изчезнали, но вече са доста по-малко и нямам чак такива симптоми. Не съм пила антидепресанти, работя си, макар и в доста стресираща среда, която ги поддържа. Като чета стари описания на паник атаките си се съмнявам, че изобщо аз съм ги писала. Да. Не е като да не получавам няколко пъти седмично, но вече не са почти постоянно.
Според мен понякога, в някои възрасти, се дължат на някакво съмнение дали ще се справиш с живота, изграждането на семейство, новата работа, дали ще я задържиш и т.н.

Това го пиша във връзка с въпроса дали няма да се влошиш...не е задължително да се влошиш. Аз не съм се влошила, но не съм се и възстановила съвсем. Въпреки което вярвам, че има и друг вариант да се справя, против медикаментите съм.
Благодаря за включването, изключително полезно. Само се чудя това трудно преглъщане от какво идва толкова, преди това нямах такива оплаквания, понякога се храня  по-нормално, но понякога е доста трудно. Все си мисля за дисфагия и тн, но си правих рентген с каша, скенер на шия, на УНГ съм ходил 5 пъти поне, нищо за притеснение не откриват...
Причината може да е стрес и твърде много тревожни мисли. Прочетете за блуждаещия нерв и ролята му в преглъщането и храносмилането. Помислете как с начина ви на живот и това постоянно вглеждане в симптоми пренапрягате нервната си система. За да се успокоите, първо спрете да четете за болести, така наливате масло в огъня. Ходете на разходки, гледайте някоя комедия, правете дихателни упражнения (бавно, звучно издишане и всякакви хъмкания). Спете навреме и достатъчно.

Вие си мислите, че сте болен, и затова сте тревожен.

Понякога обратното е вярно - тревогите разболяват. Лекарите са ви казали, че не откриват проблем. Време е да им се доверите и да направите каквото е по силите ви да отпочинете и да се успокоите.

# 35
  • Мнения: 22
Скрит текст:
Така....дано не отчаям никого, но след като завърших висше няколко месеца наред имах страшни паник атаки... Бях на 23, няколко месеца по-късно 24.
Всичко ми се струваше нереално и светлината ме дразнеше изключително, беше ме страх да влизам в магазини защото получавах паник атаки.
Самите паник атаки (две години след това на 26г. съм) не са изчезнали, но вече са доста по-малко и нямам чак такива симптоми. Не съм пила антидепресанти, работя си, макар и в доста стресираща среда, която ги поддържа. Като чета стари описания на паник атаките си се съмнявам, че изобщо аз съм ги писала. Да. Не е като да не получавам няколко пъти седмично, но вече не са почти постоянно.
Според мен понякога, в някои възрасти, се дължат на някакво съмнение дали ще се справиш с живота, изграждането на семейство, новата работа, дали ще я задържиш и т.н.

Това го пиша във връзка с въпроса дали няма да се влошиш...не е задължително да се влошиш. Аз не съм се влошила, но не съм се и възстановила съвсем. Въпреки което вярвам, че има и друг вариант да се справя, против медикаментите съм.
Благодаря за включването, изключително полезно. Само се чудя това трудно преглъщане от какво идва толкова, преди това нямах такива оплаквания, понякога се храня  по-нормално, но понякога е доста трудно. Все си мисля за дисфагия и тн, но си правих рентген с каша, скенер на шия, на УНГ съм ходил 5 пъти поне, нищо за притеснение не откриват...
Причината може да е стрес и твърде много тревожни мисли. Прочетете за блуждаещия нерв и ролята му в преглъщането и храносмилането. Помислете как с начина ви на живот и това постоянно вглеждане в симптоми пренапрягате нервната си система. За да се успокоите, първо спрете да четете за болести, така наливате масло в огъня. Ходете на разходки, гледайте някоя комедия, правете дихателни упражнения (бавно, звучно издишане и всякакви хъмкания). Спете навреме и достатъчно.

Вие си мислите, че сте болен, и затова сте тревожен.

Понякога обратното е вярно - тревогите разболяват. Лекарите са ви казали, че не откриват проблем. Време е да им се доверите и да направите каквото е по силите ви да отпочинете и да се успокоите.

Така е абсолютно, това ми е живота последно време и е нужна промяна. Вглъбен съм в мислите си постоянно, затова съм и така.

Общи условия

Активация на акаунт