Здравейте, имам нужда от мнение, мъж на 24 г. съм, всичко започна преди около четири месеца, когато след една вечер, когато прекалих с алкохола (случваше ми се често последните месеци, когато нямах работа), получих паник атака на другия ден след прием на сода (да звучи странно, но за вмомента усетих странно чувство в гърдите). Оттогава това през следващите две-три седмици ми се случиха още на два-три пъти такива силни паник атаки. Реших да посетя психиатър, изписа ми Стимулотон, изпробвах го за три дни, дори по четвъртинка, въпреки че той ми изписа цяло, чувствах се много тревожен, гърлото ме стягаше много, нямах въздух и го спрях. Започнах да посещавам различни доктори кардиолог (имам прескачания от три години за които пия хапчета, но сърцето ми е здраво), УНГ, гастроентеролог, правих си рентгени и скенери на шия и бели дробове, рентген с бариева каша, кръвни изследвания и тн. - всичко ми е ок. Силните паник атаки изчезнаха, но тревожността си остава, гърлото ме стяга, трудно се и храня, което ме доведе до втори психиатър преди 3 седмици, той ми изписа Ципралекс 10мг и Флуанксол два пъти на ден, пробвах отново наполовин от предписания антидепресант за три дни - отново чувствах се много стресиран, устата ми беше много суха, едва се хранех, бях блед и тн, е отново си отказах, изминаха две седмици през които бях относително добре и по-позитивен, но последните дни отново не се чувствам ок. Основните ми оплаквания са стягането в гърлото и трудното преглъщане, все се притеснявам едва ли не да не се задуша и да се спомина, психиатъра ме убеждава,,че това е терапията за мен и че без антидепресант, едва ли не няма да се оправя, но на мен ми е трудно явно да пия каквото и да е такова. Вземам си отвреме на време деанксит, алора и така, за това време и три пъти съм ходил на психолог, който е на мнение, че мога и без такива хапчета да се оправя, но трябва да спра алкохола за период (който не е правилно да пия, но пък ме успокоява). Сега се притеснявам, ако продължа това с този омагьосан кръг, докъде щи стигна, от друга страна се притеснявам и антидепресанти да пия. Моля за съвет от хора с моите проблеми, как са успели да се справят
- Публикувана: 11 септ. 2025, 14:59 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2025, 15:44 ч.
Епизодична пароксизмална тревожност
АД се пият доста време за ''ефект'' въпреки че аз не вярвам в тях, и аз съм с тревожност, паник атаки и т.н., симптомите при всеки са различни, но съм забелязал поне 70 процента от хората имат стягане в гърдите или бучки в гърлото (глобус хистерикус), истината за да поддържате здрави, без хапчета е приятелска среда с правилни хора, никакви стимуланти като наркотици и алкохол, по приятна работна атмосфера, и подкрепа от близки приятели или роднини, въпреки че аз нямах и сам се справих със всичко, доста дълго бях зле, пил съм и хапчета не ми помогнаха, едвам ги и спрях, но когато ви изписват лекарства, трябва да ги пиете както ви е казал доктора не за по 1 седмица или дни. Бъдете здрави, и силна духовна воля!
АД се пият доста време за ''ефект'' въпреки че аз не вярвам в тях, и аз съм с тревожност, паник атаки и т.н., симптомите при всеки са различни, но съм забелязал поне 70 процента от хората имат стягане в гърдите или бучки в гърлото (глобус хистерикус), истината за да поддържате здрави, без хапчета е приятелска среда с правилни хора, никакви стимуланти като наркотици и алкохол, по приятна работна атмосфера, и подкрепа от близки приятели или роднини, въпреки че аз нямах и сам се справих със всичко, доста дълго бях зле, пил съм и хапчета не ми помогнаха, едвам ги и спрях, но когато ви изписват лекарства, трябва да ги пиете както ви е казал доктора не за по 1 седмица или дни. Бъдете здрави, и силна духовна воля!
Значи според вас, мога и без антидепресантите да се справя, това ме притеснява, да не би да стана по-зле без тях след четири месеца, ако продължа без тях или като цяло ми трябва промяна в начина на живот, благодарение на която ще се справя и без медикаменти
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Скрит текст:
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Аз лично съм минавала през паник атаки и за няколко месеца отшумяха. Не съм пила антидепресанти, не съм посещавала психиатър. Разбрах, че е било паник атака, като посетих ендрокринолог и й обясних какво ми се беше случило и защо отидохме до спешното предната вечер. При мен симптомите бяха задушаване, гадене и мислех, че умирам.. потъвах в дивана, не знам как да го обясня. Който е имал паник атаки, знае колко е неприятно.
Как ми отмина - почнах много да чета в интернет за състоянието. Разбрах, че по никакъв начин не застрашава живота ми, т.е. като получа атаката, няма нищо да стане, просто ще отмине за около 20тина минути. Спомням си, че прочетох някаква статия на кардиолог, който каза, че атаките са като кардио за сърцето, нищо страшно.
Случи се така да я получа на зъболекарски стол и на среща с едно гадже
, но вече бях свикнала с тях и ги бях приела и го изиграх, макар, че беше ужасно преживяване.
Та, колкото повече вярвах, че това просто е реакция на тялото ми, че нещо не е наред (емоционално), че ми е дошло в повече (емоционалните ситуации в семейството ми), толкова по-рядко ги получавах. И при всяка криза си казвах и това ще мине, няма страшно. Не е нищо особено. И така за няколко месеца отминаха. Имах няколко включвания през следващата година, примерно и вече сигурно 15 години не съм получавала.
Надявам се моята история да ви помогне. Не се тревожете и се успокойте. Явно ви няма нищо. Явно имате доста стрес по различни причини и тялото ви иска да си почине и ви дава сигнали. Отпуснете се и пийте повече чайчета, глезете се и се грижете за себе си, какво бихте се грижили за любим човек. Нямате нужда от алкохол, по никакъв начин не ви носи позитиви. Успех!
*относно прескачанията на сърцето - и аз го имам и пия ли няколко месеца магнезий изчезват за година поне
Как ми отмина - почнах много да чета в интернет за състоянието. Разбрах, че по никакъв начин не застрашава живота ми, т.е. като получа атаката, няма нищо да стане, просто ще отмине за около 20тина минути. Спомням си, че прочетох някаква статия на кардиолог, който каза, че атаките са като кардио за сърцето, нищо страшно.
Случи се така да я получа на зъболекарски стол и на среща с едно гадже
, но вече бях свикнала с тях и ги бях приела и го изиграх, макар, че беше ужасно преживяване. Та, колкото повече вярвах, че това просто е реакция на тялото ми, че нещо не е наред (емоционално), че ми е дошло в повече (емоционалните ситуации в семейството ми), толкова по-рядко ги получавах. И при всяка криза си казвах и това ще мине, няма страшно. Не е нищо особено. И така за няколко месеца отминаха. Имах няколко включвания през следващата година, примерно и вече сигурно 15 години не съм получавала.
Надявам се моята история да ви помогне. Не се тревожете и се успокойте. Явно ви няма нищо. Явно имате доста стрес по различни причини и тялото ви иска да си почине и ви дава сигнали. Отпуснете се и пийте повече чайчета, глезете се и се грижете за себе си, какво бихте се грижили за любим човек. Нямате нужда от алкохол, по никакъв начин не ви носи позитиви. Успех!
*относно прескачанията на сърцето - и аз го имам и пия ли няколко месеца магнезий изчезват за година поне
Аз ги получавах 3 години и пих Деанксит изписан от невролог. Касаеше се за невровегетативна дистония. Хапчето едва ли ми е помогнало но тогава си мислих,че без него съм свършена. Да уточня само,че Деанксита е много по-слаб от "тежката артилерия" на психиатрите. И пак го спирах цяла година. При мен паник атаките бяха жестоки,не казвам че на вас ви е леко,не ме разбирайте погрешно. Аз ги получавах в най-спокойното си състояние,но винаги предишния ден усещах стомаха си свит,сякаш съм под адреналин,все едно съм се качила на покрива на висока сграда и гледам надолу. Както и да е,не искам да си спомням дори,писах ви как ги преодолях. Тренирах здраво и това много ми помогна. Не мислете за това,ако ви е възможно иначе се развива една тревожност,която допълнително влошава нещата. И все пак ,ако не се справите-посетете невролог.Успех!
Скрит текст:
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Продължителността на паник атаката ли? Ами като почнеше вечер да се стъмва (не знам защо) стомаха ми се свиваше на топка, започваше да ми се гади и след това се паникьосвах защото знаех, че започва и задушаването и след товам повръщането. Понякога ме е държало по няколко часа, ходила съм няколко пъти и до спешно (а изпитвам ужас от болници) да ми бият деган, защото не можех да спра повръщането. Общо взето беше кошмар за мен.
Иначе този пик беше около 3 месеца, не всеки ден, но многократно през седмицата.
Моят съвет е наистина не започвай да пиеш лекарства, това е хлъзгав път, опитай се да ги овладееш с психолог и другите неща, които изредихме по коментарите.
Младежо, аз съм от хората, които пият хапчета. С тях съм ок. Точно стимултон и флуанксол. От флуанксола ти е сухотата в устата. Обаче хапчета с алкохол няма как да стане. Според мен изцяло трябва да спреш или крайно да намалиш алкохола.
Денанксит е равно на флуанксол плус антидепресант, за който не е наясно.
Някакъв редовен спорт и хоби много ще ти помогнат. И излизане с приятели сред природата.
Денанксит е равно на флуанксол плус антидепресант, за който не е наясно.
Някакъв редовен спорт и хоби много ще ти помогнат. И излизане с приятели сред природата.
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Продължителността на паник атаката ли? Ами като почнеше вечер да се стъмва (не знам защо) стомаха ми се свиваше на топка, започваше да ми се гади и след това се паникьосвах защото знаех, че започва и задушаването и след товам повръщането. Понякога ме е държало по няколко часа, ходила съм няколко пъти и до спешно (а изпитвам ужас от болници) да ми бият деган, защото не можех да спра повръщането. Общо взето беше кошмар за мен.
Иначе този пик беше около 3 месеца, не всеки ден, но многократно през седмицата.
Моят съвет е наистина не започвай да пиеш лекарства, това е хлъзгав път, опитай се да ги овладееш с психолог и другите неща, които изредихме по коментарите.
Не на единичната паник атака, а на цялостното тревожно състояние питам, защото моите четири месеца ме притесняват като период, дали може да се овладеят без медикаменти вече. Иначе нямам силни паник атаки от сигурно два месеца и повече, просто остана една обща тревожност, която може почти да отсъства с дни и да си връща пак за дни. Стяга ме гърлото всекидневно или като цяло усещам някакво напрежение в него, усещам го сухо, трудно преглъщам и си храня, свалих 10тина килограма... и така. Но вие ми давате надежда, че мога хапчета
Скрит текст:
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Продължителността на паник атаката ли? Ами като почнеше вечер да се стъмва (не знам защо) стомаха ми се свиваше на топка, започваше да ми се гади и след това се паникьосвах защото знаех, че започва и задушаването и след товам повръщането. Понякога ме е държало по няколко часа, ходила съм няколко пъти и до спешно (а изпитвам ужас от болници) да ми бият деган, защото не можех да спра повръщането. Общо взето беше кошмар за мен.
Иначе този пик беше около 3 месеца, не всеки ден, но многократно през седмицата.
Моят съвет е наистина не започвай да пиеш лекарства, това е хлъзгав път, опитай се да ги овладееш с психолог и другите неща, които изредихме по коментарите.
Не на единичната паник атака, а на цялостното тревожно състояние питам, защото моите четири месеца ме притесняват като период, дали може да се овладеят без медикаменти вече. Иначе нямам силни паник атаки от сигурно два месеца и повече, просто остана една обща тревожност, която може почти да отсъства с дни и да си връща пак за дни. Стяга ме гърлото всекидневно или като цяло усещам някакво напрежение в него, усещам го сухо, трудно преглъщам и си храня, свалих 10тина килограма... и така. Но вие ми давате надежда, че мога хапчета
Не пийте никакви хапчета! Не помагат,но за сметка на това много трудно се спират,а може и да си останете с тях завинаги. Спорт,фитнес,четене на книги,слушане на класическа музика,тинктура мента,глог,валериан,разходки сред природата,прекарване на повече време с приятели и семейство,разни хобита като риболов и др. И ако се задълбочат паник атаките,по-добре на невролог.
Съгласна на 100%!
Не продължавайте да посещавате психиатър, който мисли, че единственият изход са лекарствата.
Аз страдах от доста силни паник атаки, отключиха се при стресови ситуации у дома, при мен бяха придружени със задушаване и неспирно повръщане. Не съм пила никакви хапчета, посещавах само няколко пъти психолог и с времето + работа върху себе си паник атаките доста се разредиха.
(Според мен трябва да ограничите и алкохола)
Колко време бяхте в такъв период? Как постигнахте подобрението, някакви съвети? На мен основния проблем ми е стягането в гърлото, което стана хранично, трудно се и храня
Ами при мен се получаваха почти всяка вечер, около три месеца беше голям пик.
Аз се хранех, но когато дойдеше момента на паник атаката, започваше задушаването и повръщането и общо взето се чувствах като абсолютен парцал постоянно.
Както казах, имахме проблеми у дома, един от най-близките ми беше тежко болен и обикаляхме по болници, операции просто беше някакъв ад под небето и от там се отключиха нещата.
Иначе за съвет какво да ви кажа, посещенията при психоложката много ми помогнаха, ровихме доста надълбоко, защото паник атаките не се появяват просто така, за всяко нещо има причина. Но както Ви бяха писали и по-горе - на мен ми помогна спортуването (фитнес), четох книги (такива за самопомощ), гледах и да съм повече заета, да се разхождам. Вечер преди лягане (защото при мен бяха предимно вечер) пиех понякога от сиропа Алора или чай от мента (това доста ми помагаше и с гаденето).
С времето сами понамаляха, но не беше от раз със сигурност. Сега имам понякога, но доста по-рядко и определено не са толкова продължителни.
Питам за продължителността, за да знам за мен дали не е късно да се оправя без АД, които никак не ми се започват
Продължителността на паник атаката ли? Ами като почнеше вечер да се стъмва (не знам защо) стомаха ми се свиваше на топка, започваше да ми се гади и след това се паникьосвах защото знаех, че започва и задушаването и след товам повръщането. Понякога ме е държало по няколко часа, ходила съм няколко пъти и до спешно (а изпитвам ужас от болници) да ми бият деган, защото не можех да спра повръщането. Общо взето беше кошмар за мен.
Иначе този пик беше около 3 месеца, не всеки ден, но многократно през седмицата.
Моят съвет е наистина не започвай да пиеш лекарства, това е хлъзгав път, опитай се да ги овладееш с психолог и другите неща, които изредихме по коментарите.
Не на единичната паник атака, а на цялостното тревожно състояние питам, защото моите четири месеца ме притесняват като период, дали може да се овладеят без медикаменти вече. Иначе нямам силни паник атаки от сигурно два месеца и повече, просто остана една обща тревожност, която може почти да отсъства с дни и да си връща пак за дни. Стяга ме гърлото всекидневно или като цяло усещам някакво напрежение в него, усещам го сухо, трудно преглъщам и си храня, свалих 10тина килограма... и така. Но вие ми давате надежда, че мога хапчета
Ами цялостната ми тревожност продължи няколко месеца и след като разминаха паник атаките, защото много се страхувах да не се върнат отново. (Може би още 3-4 месеца) Но като цяло аз съм и доста тревожен човек като характер, притеснявам се и премислям почти всичко. Но според мен с времето отшумяват нещата. Сега определено не съм така.
И разбира се, че може да се оправите без хапчета! Кураж, спрете алкохола (или го намалете до минимум) и се дръжте зает - хобита, работа, действайте нещо, не оставяйте умът Ви да ви контролира, опитайте се да контролирате Вие него.
Препоръчани теми