Студенти в Нидерландия - 27

Някой може ли да ми помогне да намеря добър психолог, по възможност клиничен психолог в Айндховен?

Дъщеря ми ползваше български психолог, онлайн им бяха срещите.

И моята опря до психолог по едно време, също ползваше онлайн български психолог.
За матрака - имахме подобна дилема, за легло заедно с матрака. Леглото успя да го продаде, но матракът - не. Тя обаче много си го харесваше и си го взе в новата квартира. Сложи го върху наличния там матрак.
За жилищата-лодка - някой са си лодки, плаващите къщи са друго нещо. Живеят хора в лодките и наемите са високи.
За приетото във Фонтис дете - има доста мнения в темите назад, хубаво прочетете, повечето са негативни.

Здравейте, момичета!
Синът ми заминава по Еразъм в Техническия университет в Айндховен за 5 месеца от 01.02.2026 г. и съответно търсим квартира. Знам, че за толкова кратко време е много трудно да се намери. Отворена съм за всякаква помощ и съвети. Ако в този период друго дете, студент там, ще ходи също по Еразъм, сме готови да наемем квартирата и да я плащаме. Всички съвети ще ми бъдат от полза.
Хубав ден!

Ако става въпрос за студент/ка, всеки университет има психолог на разположение. В моя университет, имахме право на три безплатни сесии.

Ако искате външен психолог, проверете дали здравната застраховка го покрива. И отделно, дали практиката на психолога има договор конкретно с вашия застраховател.

За час се чака, освен ако не е спешен случай, по тяхната дефиниция за спешност, обаче.

Какво налага да се обърнат към психолог децата и как го разбирате. Мисълта ми е, че ако самия студент не сподели за проблем на родителите си става много трудно да се разбере че нещо ги тормози.
Разбираемо е нова среда, чужд език и държава, всичко това се отразява не добре на неукрепналата им психика, но кога усетихте първия срив. Първата година още по време на първата сесия или напротив вече втора, трета година.
Питам ви за да търся някакви сигнали в сина ми, защото също не му е лесно и не обича да споделя с мен. Притеснявам се като майка и искам да съм подготвена как да действам в такива ситуации.

Знам, че почти всички психолози работят онлайн и няма никакъв проблем, че детето е в чужда държава. Да, сигурно има в университета, но според мен лично мисля, че детето би се доверило и отпуснало повече пред български специалист.

Да дам и моите 5 стотинки по темата с психолозите и сривовете.
Първото разклащане синът ми преживя малко преди прибирането му по Коледа в първи курс. От август не се беше прибирал, стресът от първата сесия, свикване със средата, с условията и т.н.... Не стигна до психолог, но аз всеки ден говорех с него, давах му зор за елементарни неща, различни от учебието - ходи ли на фитнес, ходи ли на БГ партито, уговори ли се с Х за петък вечерта...? След средата на първата година и началото на втората година се справяше добре психически. В средата на втори курс усетих апатия в него, просто той винаги е активен социално и физически , а на мен взе да ми се струва, че все по-често и за все по-дълго стои в стаята си и прекарва времето си сам. Изнерви се от перипетиите с търсенето на нова квартира, искаше да работи, но за няколко седмици търсене не се получи, в последствие разбрах, че и с гаджето нещата не вървят както трябва...
Когато се прибра лятото, седнахме на сериозен разговор какво се случва, защото на мен интуицията ми подсказваше, че нещо не е наред. Тогава каза, че изведнъж му е станало трудно, не с ученето, а чисто със справянето с ежедневието. Още лятото насрочихме консултация с университетски психолог, който след два разговора каза, че всъщност има проблем с организацията и прокастинацията. Психологът го насочи към една от университетските групите за благосъстояние и подкрепа на студентите. И така...
Съветът ми е да се вслушвате в майчиния си инстинкт! И подкрепа му е майката! Понякога зад някой неуспех може да стои не мързел, нехайство, а трудност, която ние дори не можем да си представим, че може да им се опре!
И ако може, ако има опции, стимулирайте ги да водят социален живот! Затварянето в къщи с учението за някои деца може и да не е проблем, но за други може да е знак за психически срив!

При нас проблемът дойде във 2 курс. През първата година еуфория,  нови неща, беше ок. Сега започна да се чувства самотен, живее в самостоятелна стая и вечер е сам. Не му харесват тамошните купони и барове. Не липсва социална активност, спорт, но ние като семейството винаги сме били заедно и сме много близки, а и той е взел от мен тази отвратителна чувствителност,  която разплаква с повод и без. Та призна си ,че му е тежко и поиска да помогна да намерим психолог.  Смятам го за проява на зрялост. В България това все още е табу. Не знам помагат ли или не психолозите, на мен не ми помогна. Но ще потърсим подкрепа  в университета,  а и ще си говорим по-често. Успокоявам се,че и други деца са минали през това и са се справили. Значи е нещо често срещано и ще се справи и той. Предполагам,  че чужда страна, битовизмите и носталгията го притискат, но не си личи, нямаше да отгатна.  Той сам потърси помощ от мен.

Моята дъщеря също ходи на психолог. Тя имаше фикс идея, че всеки изпит трябва да бъде взет с 6.00. И страха от провал много и идваше. Споделяше с мен, но сама беше проучила за практика в България. Тя държеше да говори на български. Смяташе,че не знае добре езика и трудно би обяснила какво чуства . Мисля,че беше втората година. Когато си дойде за Коледа направи присъствена среща, след това онлайн. Допадна си с психоложката и може би имаха срещи поне 2 год. След това и сина ми реши да ходи, но много бързо каза, че това не е за него и прекрати. Сега всичко е наред.

Всички деца преживяват по един или друг начин промяната, съвсем сами, нови неща, а и гадното време и ранното стъмване също играят огромна роля. Моето момиче много мрънка за времето, но сама е избрала и се бори. Моя съвет към нея е да взима вит Д, изследва го и е много нисък, В момента, в който остане без ангажименти започва да пада духом, разговорите с чужд човек и то специалист е от огромна помощ, затова нека се възползват дори и онлайн, вече възможности всякакви.

Със сигурност им е трудно и не ни споделят всичко за да не ни тревожат.Милите душици,какво ли преживяват като стрес от самата адаптация?!?
Желая всичките ни студенти да са здрави ,те ще се справят,а ние ще ги подкрепяме!
Искам да се информирам относно притежаването на личен автомобил и шофирането в Нидерландия.Има ли някой ,който да е запознат ,какви са изискванията да притежаваш и използваш автомобил
Предполагам,че ще е свързано с високи разходи за данъци,но незнам...
Моля ,ако някой има информация да сподели!

Имаше по-назад мнение - една девойка карала автомобил в рамките на 1 година и по 250 евро на месец били разходите, отделно глоби около 1000 евро навъртяла за леко надвишена скорост. Скъпо удоволствие
Допълвам - ето го:
https://bg-mam.ma/p/1791683/50208322

Моето момче има кола, произведена 2000 г. и разхода му е 98 евро - 23 евро данък и 75 евро застраховка. До преди 2 месеца живееше в центъра и плащаше още 20 евро за паркиране в зона към община. За около 3 години не е имал глоба за скорост там.
Добавям линк за проверка по рег. номер колко е разхода https://www.kentekencheck.nl/

Да се включа и аз с тревогите ни за децата.
Преди няколко дни сутринта ми звъни щерката, рано-рано.
Аз съм в офиса, заобиколена от колеги, вдигам и ми се стори, че реве, ама яко. Казвам й: "Какво има, да идвам ли? Тръгвам към летището".
Не разбрах как съм си облякла якето в този момент. Оказа се, че тя тъкмо се събужда, всичко е наред, просто още не е говорила. Но колегите ме бъзикат, че в този момент съм "запалила" и не ми е бил нужен самолет, и така съм щяла да стигна до Нидерландия. Та, ей къде е!!!

Ние имаме задълбочен опит:-) Не препоръчвам, освен ако нямате сериозни излишни финанси. Иначе си е ценен опит. Може да ми пишете на лично за повече подробности.