Публикувана: 12 апр. 2007, 22:10 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2007, 21:24 ч.

Бихте ли дали на детето си играчка оръжие

3 461
58
1

# 15 13 апр. 2007, 07:31 ч.

Мнения: 805

Не съм против. У дома има цял арсенал. От компас и уоки-токи до Браунинг. Вече искат танк и двд с 'Кураж под огъня'.
Познавам и хора, които не купуват и забраняват. Бащата нарича майката ку*ва, а тя него изрод. Пред децата. Няма нищо.
Децата са много находчиви. У доми или навън, всяка една вещ бързо се превръща в оръжие. Закачалки за дрехи, пръчки, шишета и мн. др. Факт.
Кукли не се търсят, освен подарени, които скучаят.

# 16 13 апр. 2007, 08:00 ч.

Мнения: 9 903

аз не му давам, но той си взима от другите деца. Дори не съзнава, че е пистолет, за него е играчка, която може да се влачи по земята или в тръбичката да се пускат камъчета.
Със същото удоволствие влачи чуждите колички с кукли.
Страх ме е дали ще осъзнае сексуалността си....... #Crazy

# 17 13 апр. 2007, 08:06 ч.

Мнения: 150

Възпитаха ме в милитаризъм! Като малък играех с шпаги (заради руската телевизионна версия на "Тримата мускетари"), с пистолети, с пушки и автомати ("Они сражалис за родину"), с топове и други оръдия ("Война и мир", "Героите на Шипка")... Пораснах, тръгнах на училище, а там - военно обучение. Ха, де! Пушки флоберки, автомат "Калашников", учебни стрелби, по пет на нож... После казарма. Автомат "Калашников", лека картечница "Калашников", РПГ (популярно като базука), бронирани машини всякакви, хеликоптери, учебни стрелби, учения по турската граница ("Как си бе, манаф?" към онези отсреща, "Сиким бабаджан", или нещо подобно като отговор отсреща... "Ооо, така ли? На ти тази граната!" нашият отговор... ама му хвърляме камък де...). И след всичко това какво мислите? Превърнах се в сериен изнасилвач и убиец!

Изобщо трябва да ги забранят! Момченцата да се възпитават в носенето на женски дрехи и в ръкоделие (плетиво и подобни).

# 18 13 апр. 2007, 08:20 ч.

Мнения: 7 186

Аз съм за. Синът ми има пистолет, като стане по- голям и още оръжия ще има.
Не смятам, че оръжията правят агресията. Тя идва от възпитанието, отношението и моделът на поведение, според мен.
Освен това със забрани нищо не се постига.

# 19 13 апр. 2007, 08:23 ч.

Не

# 20 13 апр. 2007, 08:53 ч.

Мнения: 1 520

Давам му.
Не мога да скрия пистолета или меча. Нали ги гледа постоянно и по телевизията, най-вече в детските филмчета, даже.

Казвам, че това е лошо, оръжие е, с него трябва да се внимава.
Казвам си му както си е, истината. Играе, играе и спира.

# 21 13 апр. 2007, 09:06 ч.

София
Мнения: 13 206

Ще ме извините за дългия текст, но си струва да се прочете...
от "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Ф. Додсън

Много майки несъмнено се тревожат от изблиците на насилие в обществото ни и проявяват склонност да забраняват на децата си всяка симулация на насилие. Като например да си играят с детски пистолети, с пластмасови войничета, да гледат по телевизията или на кино филми с насилие. Някои дори не им позволяват да гледат рисувани филмчета, в които има „насилие" - когато, да кажем, животните се налагат по главите или се стрелят. Наскоро в едно детско училище поканили двеста семейства на куклен театър. След представлението две от майките се обадили по телефона на поразената директорка и се оплакали, че децата им са се „нагледали на насилие"!
Страхът от насилието в игрите бе насърчен напоследък от серия от статии в женските списания, критикуващи иг-рачките-оръжия и насилието по телевизията, включително в рисуваните филмчета. Тези статии не бяха писани от психолози и психиатри, които биха могли да бъдат помолени да се изкажат по въпроса, а от журналисти, изразяващи гледната точка на обикновените граждани.
Мисля, че те излишно разтревожиха много майки. Ужасът от насилието в игрите и представленията е неуместен. Този вид родители не предпазват истински децата си от насилието. Те просто ги държат в положение на изолация и свръхзакрила.
Откъде идва склонността към свръхзакрила? Майката изпитва страх от собствената си раздразнителност. Бои се, че ще загуби контрол над себе си и сама ще извърши акт на насилие. Всичко това е несъзнателно, но и най-малката проява на насилие по телевизията или на кино задейства страха й, че собственият й гняв ще избухне, че ще удари съпруга си и децата си. И този страх е толкова силен, че тя го проектира върху детето си и започва да смята, че и то го изпитва. Точно затова някои родители не дават на децата си да гледат сцени на насилие на екрана или да си играят с пластмасови войници.
Това е грешка. Детето се нуждае от такива фиктивни отдушници. Ако родителите не му ги осигурят, то ще си ги създаде само. Когато мама, е забранила пистолетите, детето стреля с парче дърво или дори с насочен пръст: „Бум! Убит си!" Децата от векове обичат да си играят с войниче-та. Ако прекалено ги предпазваме от тях и не им ги купуваме, те ще си ги измайсторят сами.
По чиста случайност в тази събота сутрин, когато пиша тези редове в гостната вкъщи, четиригодишният ми син си играе на килима с пластмасовите войничета, които му купихме от магазина за играчки.
Решил е, че сините войничета са „лошите", а зелените „добрите" и весело им е организирал схватка. Не е дете, склонно към насилие, и няма да стане такъв мъж. Погрижили сме се за това. Синът ми е кротко, нормално агресивно дете.
Важно е впрочем да се прави разлика между дете, склонно към насилие, и агресивно дете - понятия, които родителите често бъркат. Обратното на склонността към насилие е миролюбието. Обратното на агресивността е пасивността.
Не бива децата ни да развият склонност към насилие. Но е редно момчетата да притежават известна агресивност, защото не е желателно мъжът да бъде пасивен. Това би му попречило да изпълнява мъжката си роля. Майка, която болезнено предпазва момчето си от всички симулирани форми на насилие, не му прави услуга. Ако му забрани войниците, пистолетите, рисуваните филмчета и филмите с „насилие" по телевизията и в киното, Тя работи, за да направи от него пасивно „момиченце". Не му помага да придобие нормалната сила и агресивност, която му е нужна в контактите с момчетата на неговата възраст.
Виждал съм в кабинета си много пасивни момчета. Те се нуждаеха от психотерапия, защото другите момчета им се подиграваха, а те не можеха да се защитават сами. Парадоксално е, че в крайното си желание да предпазят момчетата си от насилието родителите, без да искат, ги превръщат в пасивни и неспособни да приемат своята мъжественост индивиди. А когато установят катастрофалните резултати от възпитанието си, те водят детето при психотера-певт и казват: „Моля ви, господин психолог, излекувайте детето ми от това, на което го научих!"
Но не ме разбирайте погрешно. Не изпадайте в другата крайност - да подарявате на момчето си всякакви играчки-оръжия. Ако случайно чуе телевизионната реклама за „пластмасова пушка за командосите на смъртта с хромирани части" или за „автомат за партизанска война с куршуми, от които блика изкуствена кръв, когато стреляте по елха-та!", не се смятайте за длъжни да му купувате тези чудо-вищни играчки.
Не бих купил на детето си никаква пушка или пистолет, които наистина изстрелват патрони, каквито и да са те. Един пластмасов куршум може да извади окото на друго. дете. Не бих му подарил и пистолет или друга играчка, в която има нещо жестоко, провокиращо или безвкусно. Като например «сглобяемо разпятие", тоест пластмасов кръст, на който детето само да разпъне Христос. Рекламата за тази „играчка" в един специализиран каталог съдържаше следните потресаващи думи: „За първи път модел на разпятие, което можете да сглобите сами". „Завладяваща, естетична, истинска играчка". „Това лесно сглобяемо разпятие е изтънчен подарък, подходящ за всеки християнски дом!" Майката трябва да проявява здрав разум и добър вкус, когато купува за детето си пистолети, пушки или войничета.
Но дори да оставим момчето да си играе с войници и пистолети-играчки, да гледа по телевизията рисувани филмчета „с насилие" и уестърни, в които често се вада! оръжие, ние пак няма да създадем от него момче без проблеми, приспособено към мъжката си роля. Родителите следва да уважават и инстинктивните прояви на темпераментното, буйно и динамично момченце. Когато мама гордо каже: „Ето това е истинско момче!", тя признава активната мъжка природа на сина си. Ако подкрепя неговата самостоятелност, напористост, способността му да се защитава от другите, то ще стане нормално и здравословно агресивен, но не и склонен към насилие мъж.
Да не смесваме враждебност и склонност към насилие с агресивност. Ние искаме, когато пораснат, момчетата ни да станат агресивни и динамични мъже. Но желаем и да бъдат достойни граждани, да използват разума си и мирните средства, за да разрешават конфликтите си, а не да прибягват до насилие.
Много бащи мислят, че съпругата им е прекалила, като е забранила на децата да си играят с пистолетчета и войни-
чета, но си мълчат. Това е жалко, защото жената иска съпругът й да бъде силен, надежден и уравновесен човек, на който да може да се опре. Свръхзакрилата на момченцета и забраната да проявяват симулирано насилие не спомагат да се възпита такъв силен и солиден мъж.
Възрастните си осигуряват безобидни отдушници за чувствата си на враждебност и желанието си за насилие - спорта и спектаклите например. Те ходят на футболни или хокейни мачове и крещят: „Убийте съдията!", четат криминални романи и гледат филми с насилие в киното и по телевизията.
Децата се нуждаят от такива изкуствени отдушници не по-малко от нас. Оставете детето си да играе с войници и пистолетчета, ако иска. Това няма да му навреди. Ако му забраните да го прави, ще създадете в съзнанието му зона-табу. Тогава тези игри ще придобият за него неустоима привлекателност и то ще им се отдава във ваше отсъствие.
Да се спрем сега на проблема с насилието в средствата за информация. Да си представим, че, общо взето, следвате съветите, давани в тази книга. Тоест правите необходимото, за да задоволите основните психологически потребности на детето си;
В такъв случай то няма особени причини да изпитва фрус-трация и да подхранва у себе си чувства на враждебност и желание за насилие. Осигурили сте му интересна и стимулираща среда, така че да има възможност да играе вкъщи и навън, да чете, да се отдава на артистични дейности и да прави куп интересни и поучителни неща, а не само да гледа телевизия. Детето ви не стои „залепено за телевизора" по четири-пет часа дневно. Вие разумно ограничавате времето, което прекарва пред малкия екран. Възнаграждавате го и го насърчавате да гледа хубавите детски предавания. Ако вършите това, не се безпокойте, когато попадне и на програми, в които се говори за насилие.
Според едно погрешно мнение, което искам да опровергая (и което намираме във вестникарски статии за децата и насилието по телевизията), децата се учат на насилие, като го виждат по телевизията. Няма никакво научно доказателство в подкрепа на тази теза. Децата стават склонни към насилие, когато родителите ги научават на това, действайки както посочих в тази глава. А именно:
- когато не задоволяват психологическите им потребности и пораждат у тях вътрешен гняв и враждебност;
- когато децата подражават на склонни към насилие родители;
- когато родителите ги насърчават да извършват актове на насилие и не проявяват достатъчно твърдост, ако те бият други деца или чупят предмети;
- когато не ги оставят да излеят враждебните си чувства. Ако избягвате тези грешки, няма за какво да се боите от
малкия екран.
Понякога родителите реагират, сякаш насилието по телевизията е някаква новост, сякаш никога в човешката история децата не са се сблъсквали с насилие. Това е явна грешка. Библията е пълна с престъпления, произведенията на Шекспир също, а в детските приказки ламите и чудовищата съществуват векове преди да се появят в телевизионните програми за деца.
Често между поразения от насилието възрастен и детето, което не се впечатлява от него, съществува истинска „поколенческа бездна". Децата нерядко са жадни за ужасяващи истории, защото за тях това е начин да овладеят вътрешните си чувства на враждебност и порива си към насилие. Приказка, която критиците осъждат заради съдържащата се в нея жестокост, ще се хареса на децата, защото отговаря на дълбоките им потребности и им помага да се освободят от неосъзнатия си свят на насилие и враждебност.
Вашето дете прекрасно прави разлика между насилието на екрана на телевизора или в киното и истинския акт на насилие, който извършва, когато бие друго дете, мъчи животно или похищава чуждо имущество.
Веднъж лекувах четиригодишно дете, което в един момент ми се ядоса. Преди да успея да му попреча, то ме удари с юмрук и каза: „Мразя те, идиот такъв!" Отговорих му твърдо: „Томи, можеш да ми съобщиш, че си бесен, да ме
наричаш идиот и каквото искаш, но няма да ти позволя да ме удряш." Малко по-късно, по време на съшия сеанс Томи започна да играе на война с войничета в пясъка, като войските му бомбардираха и унищожаваха врага. Ако не му бях поставил твърди граници, когато ме удари, щях да го насърча да извършва актове на насилие. А като му позволих да изрази чрез игра своите чувства, желанието си за насилие, аз му помагах да изпита облекчение, без да стига до действие.
Давах му шанс да приключи с поривите си към насилие, та после да развие у себе си топли и положителни чувства. Можете да приложите на практика същите принципи с вашето дете. Очертайте строги граници, но му оставете отдушник, съобразен със социалните ни навици.
Съгласен съм впрочем, че е добре да се намали количеството насилие и садйзъм по телевизията и в киното. Но излишъкът на садйзъм и насилие не е единственото слабо място на телевизията. Програмите й нямат никаква образователна стойност, никога не се обновяват и определено насърчават жаждата за печалби и продажността. („Този щастлив кандидат печели хладилник, един прекрасен буик и безплатна седмица в Бърбанк!") Потръпвам, като си помисля колко малко се използват огромните възпитателни възможности, които телевизията предлага и на децата, и на възрастните. Имайки предвид какво представлява тя понастоящем, ние, родителите, трябва да проявяваме здра-вомислие и да подбираме програмите, които децата ни гледат.
Но не бива да се поддаваме на изкушението да обвиняваме телевизията за цялото насилие, което виждаме около нас. Да не забравяме, че насилие има и в части на света, където никога не са виждали телевизор! Изобилието от статии в списанията излишно разтревожиха майките, които се отдадоха на прекалени и смешни опити да предпазват децата си от всичко, напомнящо за насилие в телевизионните предавания.
Изчаках, за да ви открия най-ефикасната възможна мярка срещу насилието. Тя се нарича обич.
Нека никога не забравяме, че враждебните и склонни към насилие възрастни са били деца, лишени от истинска нежност. Възрастните, които убиват и нараняват, са болни, и комплексирани хора, изпълнени с омраза, защото им е липсвала любов.
Най-добрата ваксина срещу вируса на насилието, която. можем да предложим на децата си, е нашата обич и родителската ни нежност. Вместо да прекарваме времето си в опити да попречим на вируса да зарази децата ни, по-добре да го посветим на създаването на здрави връзки на обич с тях. Не е достатъчно да не ги учим на садизъм - трябва и да ги възпитаме в дух на положителни ценности като нежност, топлина, съчувствие, искрено желание да помагат на другите и да ги уважават. Необходимо е да засилваме и насърчаваме идеализма на младостта им, да им покажем ужасите и драмите на войната, да ги завербуваме за онова, което психологът Уилям Джеймс нарича „моралната противотежест на войната", тоест енергичният поход срещу постоянните проблеми на човечеството - бедността, замърсяването на околната среда, расовата омраза и войната. Длъжни сме да ги научим да обичат другите, както обичат себе си.
Почвата, върху която искрената привързаност към човечеството може да избуи у децата ни, е нашата бащина и майчина обич. Ако упражняваме с любов родителския занаят, ще сме свършили най-важното, за да направим от децата си уверени в себе си и миролюбиви граждани, вместо враждебни и склонни към насилие индивиди.

Последна редакция: пт, 13 апр 2007, 09:12 от Vache

# 22 13 апр. 2007, 09:18 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

Давам, синът ми е въоръжен до зъби.
Но дотам- игрите са абсолютно забранени, филмите минават през моята цензура.
И винаги когато го видя да играе с оръжие/пистолет, пушка/, обяснявам, че срещу човек не се стреля, че това е игра и т.н.

# 23 13 апр. 2007, 09:30 ч.

София
Мнения: 10 825

Бих. Не смятам, че има връзка между агресивността и играчките оръжия.
Между другото на всички ни мъжете са играли с такива играчки... и какво? много ли са агресивни?

# 24 13 апр. 2007, 09:39 ч.

Мнения: 27 524

Тандури беше питала същото преди.
Аз бих дала, с това няма да го паравя убиец или агресивен. Това е просто играчка и с нея се играе. Има даже един автомат, стреля с него напосоки Laughing

# 25 13 апр. 2007, 09:39 ч.

Най-агресивното дете, което лично познавам, е едно съседче. Никога не съм го виждал обаче да играе с оръжия. Не! То просто пребиваше когото си иска, ей-така, за удоволствие. Без никакво значение дали жертвата е момче или момиче, по-голямо или съвсем малко дете. Някои от останалите деца се възползваха от това и го караха да бие по поръчка.
Сега бил станал футболист, разправят клюкарките на блока. Баш си е намерил призванието! Mr. Green

# 26 13 апр. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 920

А пък Мария Гроздева има две деца.

На мен също оръжията са ми любими играчки - пушки, пистолети. Много обичам да стрелям. Дори на панаирджийските стрелбища.
Дартс също ми е любимо. Дали спада към оръжията.

# 27 13 апр. 2007, 10:10 ч.

София
Мнения: 3 421

Сутринта на детска малчо си занесе един пистолет-играчка Grinning

.

По принцип не купувам такива играчки, но все се намира някой да им подари, та си имаме.

Смятам, че играчките няма да възпитат в децата агресия, както не са станали агресивни баща им, вуйчо им, чичо им, а са играли с пистолети, автомати, мечове и т.н.
Виж имам братовчеди, които разтягаха една котка за забаление или късаха краката на жабите и подобни - и това без да си играят с играчки-оръжия, че нямаше кой да им купи...

# 28 13 апр. 2007, 10:15 ч.

в Низината
Мнения: 705

Цитат на: Поци в чт, 12 апр 2007, 22:16

Щях да се тревожа ако синът ми си играе с кукли!

Е какво толкова - куклите са играчки като всички други. Да не си мислиш, че ще го направят "женчо"? Моят син като си играе с бебешки колички да не е по-малко момче от другите?Аз не забранявам играчки - той сам си избира и като му харесват момичешки колички, добре. Интересите се менят с времето.

# 29 13 апр. 2007, 10:18 ч.

Мнения: 920

Цитат на: gergi в пт, 13 апр 2007, 10:15

Цитат на: Поци в чт, 12 апр 2007, 22:16

Щях да се тревожа ако синът ми си играе с кукли!

Бях свидетел на такава драма. Момченцето само ходеше да бута количките на другите. Но баща му твърдо беше забранил да му се купи.То ревове, разправии.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: