Фотосесията е много хубава 
- Публикувана: 24 септ. 2025, 14:10 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2025, 13:41 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 441
Добро неделно утро!
Толкова много снимки на Енгин в "ЕЛЛЕ" - направо имаме компенсация за дългото време, когато нямахме нищичко с него.
Някоя от вас справи ли се с поръчка или да го изтегли онлайн, защото аз не успях по никакъв начин с поръчката.
То ще дойде време и за сериала по Нетфликс, а фотосесията и интервюто са прекрасна реклама за Аслъ и Енгин.
Виждала съм за други филми да правят Гала представяне - дали не ни очакват още изненади?
От известно време открих една група във ФБ, където качват разкошни снимки и пожелания за настроение. Направо са вълшебници, разказващи приказки за пораснали деца.
Докато чакаме превода на интервюто, може да го разгледаме виртуално тук: https://vk.com/club210963629?fbclid=IwAR1gVEHvjymoTC5K5lTLG4KeL5 … -210963629_112547
Интервюто е доста дълго, но търпение, ще го прочетем.
Ето интервюто за списание ELLE на български.
Превод Barisea, с благодарност и приятно четене.
Интервю за списание ELLE
Октомври, 2025
Енгин Акюрек и Аслъ Енвер
БОСФОРЪТ НОСИ СВОИТЕ ИСТОРИИ ОТ ЕДИНИЯ БРЯГ ДО ДРУГИЯ И ЕДНА ВЕЧЕР РАЗДЕЛНАТА ЛИНИЯ МЕЖДУ „СТАРИТЕ“ И „НОВИТЕ“ ПАРИ ПРЕКОСЯВА СЪРЦАТА НА ДВАМА МЛАДИ ХОРА. В НОВИЯ НЕВЕРОЯТЕН СЕРИАЛ НА НЕТФЛИКС ТУРЦИЯ „СТАРИ ПАРИ“ ТИХИЯТ ЛУКС НА НАСЛЕДСТВОТО ПРЕДАВАНО ОТ ПОКОЛЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЕ СЕ СБЛЪСКВА СЪС СКОРОСТТА, АМБИЦИИТЕ И НЕВИДИМИТЕ РАНИ НА СЕМЕЙСТВО ИЗДИГНАЛО СЕ СЪС СОБСТВЕН ТРУД. ТОВА НЕ СА САМО ДВЕ РАЗЛИЧНИ КЛАСИ С РАЗЛИЧНИ ВКУСОВЕ И РИТУАЛИ, ТОВА Е ИСТОРИЯ НАПИСАНА ОТ ВОДАТА ЗА ДВЕ „РАЗЛИЧНИ“ ДУШИ, КОИТО СЕ СБЛИЖАВАТ. ЗАД СВОЯТА СУРОВА ВЪНШНОСТ ОСМАН ОПИТВА ДА СЕ ПОМИРИ СЪС СВОЕТО ДЕТСТВО И С НИХАЛ, КОЯТО СЕ БОРИ С ЖИВОТА КАТО МУ СЕ НАДСМИВА. ЗАЕДНО С АСЛЪ ЕНВЕР И ЕНГИН АКЮРЕК ГЛЕДАМЕ МОРЕТО И РАЗБИРАМЕ – МОЖЕ ДА СМЕ РАЗЛИЧНИ КАТО ДВАТА БРЯГА НА БОСФОРА, НО НАЙ-БОЛЕЗНЕНАТА ИСТОРИЯ РАЗКАЗВАТ НАШИТЕ ВЗАИМНО ДОПЪЛВАЩИ СЕ НЕДОСТАТЪЦИ.
Навлизате в есента с чисто нов амбициозен сериал по Нетфликс – „Стари пари“. Каква е историята в него, с какво ви плени, с какво ви привлече най-много, когато го прочетохте за първи път?
Аслъ Енвер: Това, което ме привлече най-много в „Стари пари“, беше точно сблъсъкът между старите и новите пари. И двете понятия са натоварени със символика, разстоянието между тях е голямо, а същевременно има силно привличане. Нихал ме впечатли много. Исках да я изиграя, защото беше лека, сияйна някак. Тази лекота ми импонираше. Освен това, в исторята много ясно е предадено модерното понятие „токсична връзка“. Чудех се как би се чувствал и живял в такава връзка един уверен в себе си „лек“ човек. Така че, онова, което най-много ме привлече към проекта, беше персонажът на Нихал.
Енгин Акюрек: Не е само едно нещото, което ме привлече към проекта. Трудно ми е да обясня... Безспорно беше завладяваща история, но преди всичко за мен беше важно, че разглежда много актуална тема. „Стари пари“ може да е сравнително нова концепция, но вече всички имат мнение по нея. Привлекателността на този проект за мен беше в модерното представяне на конфликта между стари и нови пари, в предаването на борбите на героите много вълнуващо, а не скучно; освен това, имаше тръпка да играя герой, какъвто никога не бях играл. От решаващо значение беше режисьорът и сценаристът да са добри, продуцентът да е успешен.
Разкажете ни за своите герои Нихал и Осман, за техните характери, житейски пътешествия и за емоциите, които ви накараха да изпитате?
Енгин Акюрек: Те са с много различни характери, идват от различни светове, но все пак опитват да се впишат в един общ. За да ги разберете, трябва да положите усилие. Осман изглежда силен, опитва да избяга от травмите си, но вътре в него има дете, копнещо за помирение. Мога да кажа същото и за Нихал; тя винаги е трябвало да бъде силна и да стои здраво на краката си.
Аслъ Енвер: Нихал е уникална героиня. Упорита е, никога не приема да бъде третирана несправедливо или да я правят на глупачка. На пръв поглед може да изглежда, че се отнася лекомислено към живота, но това е нейният начин да се справя с трудностите. Мисля, че тя е права и всъщност съм съгласна с нея в много отношения. Успях да ѝ съчувствам, защото ми напомни за страна от мен, която бях забравила; наистина се насладих на ролята.
В много реплики на сериала се споменава фразата „стари пари“. Те са богатство, предавано от поколение на поколение, или култура, отношение и начин на живот? Къде се вижда тази разлика при Нихал и Осман? Погледнато през техните очи, коя е най-поразяващата разлика между „старите“ и „новите“ пари?
Аслъ Енвер: Този контраст е тема на сериала, но не става въпрос само за пари. Както казахте, става въпрос по-скоро за култура, отношение и начин на живот. На форма. „Новите пари“ обаче могат да се появят по различни начини. Например, Осман се е издигнал изцяло чрез собствен труд, „самосъздал“ се е, както се казва. Най-поразяващата разлика между двата свята е тяхното отношение към живота. Защото културата и произходът създават пропаст между гледните точки и тълкуването на събитията в него.
Енгин Акюрек: „Стари пари“ е просто една история. От решаващо значение е колко добре ще я пренесете и интерпретирате в живота си. Осман, като представител на новите пари, не иска да бъде поставян никъде; той и семейството му са преминали през сериозни изпитания, за да постигнат всичко. Предразсъдъците на двамата герои правят концепцията за „стари“ и „нови“ пари по-видима. „Стари пари“ следва историята, а „Нови пари“ се опитва да я напише.
В сериала Нихал и нейните приятели като представители на „старите пари“ са по-класни, по-изискани и по-амбициозни, но живеят в една рутина без изненади. Мислите ли, че са щастливи? Каква е вашата лична дефиниция за щастие?
Аслъ Енвер: Не мисля, че Нихал е „стари пари“ момиче. Защото мисли и действа различно от другите. Наложен ѝ е калъп, но тя отказва да се впише в него. Това, което най-много харесвам в нея, е нейният инат. Ако някой, който не я познава, я види или чуе, няма да каже: „Тази е от старите пари“. Защото винаги е малко дяволита, малко неконвенционална. Що се отнася до щастието... мисля, че е много индивидуално. Не е свързано със семейна история или настоящо положение, а по-скоро с това как гледаме на света. Има нещастни хора, има и щастливи. За мен синонимът на щастие е спокойствие. Ако съм спокойна, съм щастлива.
В сравнение с Нихал, Осман и семейството му, „новите пари“, изглеждат по-амбициозни, трудолюбиви и емпатични, споделят един общ вроден стремеж към удоволствия. Това семейство живее в имение, качва се на разхошна яхта и отива на почивка в Таормина. Облекчава ли притежаването на всички тези неща негодуванието към живота? Какво е определението за „успех“ и „удовлетворение“ във вашия живот?
Енгин Акюрек: Това всъщност е мотивацията за живот; създаването на себе си, преодоляването на травмите, забравянето на старото и изграждането на нов свят. Затова Осман никога не спира; чувства, че ако спре, ще се върне назад, ще преживее травмата си отново. Успехът и удовлетворението се подхранват взаимно, но мисля, че има един психологически аспект. Всички се борим за признание и помирение с детето вътре в нас. Мисля, че удовлетворението е нещо безкрайно и ненаситно. Аз също се стремя към него, но не знам колко съм постигнал. Тоест, трябва да продължа, да не бъда зависим от външни фактори, да не бъда роб на стремежа към професионално удовлетворение. Дори успехът да зависи от външни фактори, ние трябва да го преживеем, да продължим напред независимо от всичко.
Нихал и Осман се сближават, но се и конфронтират. Нихал дори казва: „Сблъсък... любимото ми нещо.“ Мислите ли, че трябва да има борба, конфликт и дори от време на време разправии в рамките на любовта и страстта? Дали точно конфликтите поддържат една връзка жива, или обратно – любовта се насърчава от истинския мир?
Аслъ Енвер: Мисля, че двама души се сблъскват, спорят, карат се и се наслаждават на взаимното си опознаване. Принципно това е начинът, по който се развива една връзка – чрез разговори и контактуване. Разбира се, не всичко казано се възприема еднакво от двете страни. Важното е да се стремим към общ език. Героите ни Нихал и Осман са твърде директни, което понякога води до недоразумения. Но за мен точно така се развива страстта. А когато тя вече се превърне в любов, мирът я подсилва.
Енгин Акюрек: Мирът може да се опише като кулминация, крайна цел на всяка връзка. Понякога не можем да обясним с приказни, идеалистични думи какво събира двама души. Аз вярвам в следното: дори двама души да са противоположни, дори да идват от различни светове, има сила, която ги привлича. Да опишеш това е равносилно да изиграеш сцена на влюбване. Конфликтите и разногласията (стига да не ескалират в скандали или токсична връзка) са реалност във взаимоотношенията.
„Стари пари“ е заснет в резиденции, вили, и луксозни офиси край Босфора. Какъв беше процесът за вас?
Енгин Акюрек: Истанбул е един от най-красивите градове в света. С всеки нов поглед към него виждате нов детайл. Това е вълшебен град... Да бъдем в морето, в Босфора, ни мотивираше силно за работата ни. В много филми, чието действие се развива край Босфора, морето се вижда от сушата и има една-единствена перспектива. Но различното в този проект беше, че гледахме именията и Истанбул откъм морето.
Аслъ Енвер: Разбира се, гледката беше много приятна, но условията понякога бяха наистина трудни. Започнахме да снимаме морските сцени, точно когато наближаваше зимата. На екипа му се наложи да осъмва в морето седем седмици подред. Искахме да снимаме през деня, когато светлината е по-мека и красива, затова работехме до зори. И всички тези нощи бяха на открито. Честно казано, не беше лесно; напротив – беше невероятно предизвикателство. Но от една страна мотивацията на екипа да работи заедно, от друга радостният дух и и от трета фактът, че отдавна не бяхме работили така изтощително, бяха невероятно възнаграждаващи.
Коя сцена ви беше особено трудна за снимане?
Аслъ Енвер: Не мога да посоча конкретна сцена, но най-трудно беше с времето. Опитвахме се да пресъздадем лятна атмосфера, но времето не беше на наша страна. Имаше дори моменти, в които не можех да издържа и увивах шал около врата си. Когато започнахме проекта, бяхме подготвени с лятна визия, но времето беше съвсем различно. Добавете дългите нощи, липсата на сън и става още по-предизвикателно. В някои сцени Зейнеп носи къси панталонки, а аз съм с шал около врата и дебело палто. Това неизбежно превръща сцената в иронична.
Енгин Акюрек: Бих казал, сцената с дъжда. Снимахме я посред зима, беше доста студено.
Глобалният обхват на Нетфликс и турските сериали в него имат положителен ефект върху туризма. В този сериал уникалната великолепна красота на Истанбул е щедро показана. Какво е мястото на Истанбул и най-вече на Босфора като отделен герой в сериала? Как бихте обяснили този град на чуждестранната публика?
Енгин Акюрек: Всъщност, Истанбул е господарят на този сериал. Без неговата красота сериал нямаше да има. Аз сравнявам двата бряга на Босфора с Осман и Нихал – изключително различни, но неразделни; едно цяло, в което съществуването на единия разкрива красотата на другия. Историята на самия Истанбул – това, че е мост между Азия и Европа – е нещо като описание на нашите двама герои.
Аслъ Енвер: Като човек, който живее в Истанбул, снимането на Босфора беше наистина специално преживяване. Понякога отварях прозореца на къщата си да подишам въздух или да погледам градината си, и попадах директно в сцена от филма. Понякога гледах градските стени срещу стаята си и потъвах в мисли. Гледката е наистина спираща дъха. Ако мен е накарала да се чувствам така, мисля, че ще бъде още по-впечатляващо за зрителите, които виждат Истанбул за първи път. С други думи, прави сте, Истанбул на практика е отделен герой.
В сериала Нихал и Осман работят за създаването на моторна яхта и двамата изпитват силна страст към морето. Какво означават за вас Босфорът, морето, вълните, гмуркането и разходките с лодка? Какво е чувството да си насред морето?
Аслъ Енвер: Всъщност, при мен ситуацията е малко парадоксална. Аз се притеснявам от морето, не обичам да влизам навътре, да стоя в него дълго време или да плувам много. По-скоро съм по гмуркането. Тоест, не се смятам за човек, който разбира много добре духа на морето. И все пак, то ми носи усещане за спокойствие и уединение.
Енгин Акюрек: За мен морето е откривателство. Гмуркам се отдавна и оприличавам чувството на откриване на нови звезди в небето.
„Брак с чужденец“, „Мръсни пари и любов“, „Казвам се Фара“ – зрителите ви гледат от много години и са ви виждали като най-различни герои. С различни характери и различни лица. Как ви промени този процес, в какъв човек ви превърна? Какво научихте от това пътешествие като мъж?
Енгин Акюрек: Всъщност, аз пораснах заедно с героите, които играх. Да, както казахте, това е пътешествие. От всеки герой, който изиграх, аз научих по нещо. Ако се занимавате с актьорство професионално, то става част от живота ви. Това пътешествие учи на емпатия, на човечност; помага да приемете личното си пътешествие и да усещате сила.
Аслъ, ти навлезе в тази индустрия на 18 години. Ако се върнеш назад и си спомниш първия ден, какво би казала? Как те е променило твоето пътешествие не само като актриса, но и като жена?
Аслъ Енвер: Ако можех да се върна назад във времето и да кажа нещо на 18-годишното си аз, щях да кажа като Нихал: „Не спирай да играеш“. Без значение какво ти поднася животът, никога не се отказвай от дисциплината, от уважението към работата си, от любовта и от вълненията си. Защото точно това те поддържа и мотивира всеки път. Стъпих на снимачната площадка много млада, само на 18 години, и реално пораснах на екрана. Детският ми дух е все още в мен и все още мога да се вълнувам много силно от всяка сцена. Това е най-щастливото място за мен – където съм най-много като себе си. През цялото това пътуване от дете до жена мога да кажа на себе си: „Ти си голяма късметлийка, че имаш място, където можеш да продължиш да играеш.“
За пръв път ли работите заедно? Как се оценявате един друг като партньори? С какво ви изненада най-много другият в първия ден на снимачната площадка?
Енгин Акюрек: Да, за пръв път работим заедно. Бях много щастлив да опозная Аслъ като човек и като актриса, да споделя време и работа с нея. Въпреки че сме много различни по характер, мога да кажа, че имаме еднакъв поглед и отношение към професията и снимането.
Аслъ Енвер: Въпреки че с Енгин сме в един и същи бинес от дълго време, сега се срещнахме за първи път в общ проект. Енгин е много работлив, много дисциплиниран актьор, обича да общува на снимачната площадка. Винаги ми е приятно да работя с актьори, които са активни. Той е много отдаден на героя си и винаги прави всичко възможно да осигури успех на проекта. С нищо не ме изненада в първия ден на снимачната площадка. Преди това бяхме направили няколко репетиции за четене заедно, репетирахме ролите си. Това ми даде възможност да го опозная добре. Така че нямаше никакви изненади на снимачната площадка; напротив, разбирахме се много добре. Енгин беше наистина прекрасен партньор.
Аслъ, ти си зодия Телец, а ти, Енгин, си Везни. И двамата се управлявате от Венера, планетата на любовта, красотата и естетиката. Повече внимание ли отдавахте на естетическите детайли и емоциите на снимачната площадка? Как внесохте тази енергия в проекта?
Аслъ Енвер: Този въпрос трябва да зададете на астролог.
Разбира се, в тази работа красотата и естетиката са от съществено значение. Радвам се, когато мога да допринеса с нещо в тази посока.Енгин Акюрек: Не знам много за астрологията. Като зададохте този въпрос, в главата ми възникна един куп други въпроси. Може би затова се разбирахме толкова добре на снимачната площадка? Благодаря, Венера.
Изглежда и двамата предпочитате тихата слава. Домошари ли сте? Какво обичате най-много извън работата си?
Енгин Акюрек: Обичам да съм вкъщи, но обичам да съм и по улиците. Усещането да съм в своя квартал или сред природата ми е приятно. След пандемията отношението ми към тези неща се промени. От няколко години прекарвам повече време у дома; всъщност вече ми е навик. Обичам да се гмуркам. За мен е много релаксиращо да имам история в главата си, да седя някъде без да правя нищо и да мисля за нея.
Аслъ Енвер: Аз съм голяма домошарка. Много обичам да си седя вкъщи заобиколена от близките си. Домът наистина е най-щастливото ми място; там се чувствам най-добре. Затова не изпитвам нужда да излизам много. Извън работата много обичам кратките пътувания. Предпочитам бягства през уикенда пред дълги ваканции. Например, често ходим в Асос за една нощ и се връщаме на следващия ден; и това ми носи голяма наслада. Обичам да шофирам, особено на дълги разстояния. Добре ми се отразява да бъда сред природата. Разбира се, обичам и светски събития, но тъй като съм най-щастлива у дома, времето с близките ми е повече от достатъчно за мен.
Когато стана майка, ти каза: „Посвещавам цялото си време на Елай. Животът ми се преобърна из основи.“ Ще разкажеш ли какво се промени в твоя емоционален свят, в ежедневието ти?
Аслъ Енвер: Обещах си докато Елай не навърши 2 години, да не работя в мейнстрийма. Защото той поглъща много време и изисква толкова грижи, колкото и едно бебе. Много се радвам, че си спазих обещанието. Разбира се, откакто станах майка, животът ми се промени коренно. Случи ми се на прекрасна възраст, на 40 години, и се наслаждавам на майчинството си пълноценно. Все още прекарвам всеки момент, в който не работя, с Елай. Сега, когато тя бавно се превръща в личност, можем да имаме отделни графици. Например, докато тя е на разходка в парка, аз върша свои работи, а след това се събираме у дома и продължаваме деня си заедно. Този здравословен процес на разделяне също е много приятен за мен. Най-голямата промяна в ежедневието ми са часовете за сън. Сега ставам в 7:30 сутринта с Елай и планирам деня си съобразно нейното време за лягане. Това е един напълно различен живот. Преди, ако не бях заета, ставах когато си поискам. Сега не е така; има едно мъничко човече и аз адаптирам графика си към неговите нужди. Отстрани може да изглежда, че рутината ми се е обърнала с главата надолу, но всъщност животът ми стана много по-организиран и по-предсказуем. Четиридесет години пътувах където ми видят очите, а сега живея по-структурирано и планирано; толкова е хубаво. Чувствата... не мисля, че бих могла да обичам нещо друго повече. Да бъдеш майка не подлежи на описание; говоря от опит.
Преди години прочетох твое интервю, в което говориш за копнежа си по празниците, искреността във връзките и чистата и топла атмосфера на махленската култура от миналото. Какво изпитваш към настоящия дигитализиран, екранно зависим и егоцентричен свят? Как героят ти в сериала отразява този спомен?
Енгин Акюрек: Аз всъщност не възхвалявам миналото, а призовавам към запазване на спомени и истории. Не можем да отхвърлим изискванията на днешното време, затова трябва да осмислим къде е нашето място в него. Мисля, че това е по-скоро тема за литературно или философско произведение. Каквото е на улицата, каквото е на екраните на телефоните ни, това играят и нашите герои.
„Стари пари“ показва скритото вътре в нас дете; колко е важно усещането за невинност. Какво означава това усещане за вас?
Енгин Акюрек: Ако нямаше опасност невинността да бъде изгубена, нямаше да имаме нужда от тази дума. Старанието да я опазим може да изглежда много човешко, много детинско, но всъщност изостря нашата тревожност и ни кара да продължим живота си с чувство за вина. Мисля, че тук има ключов въпрос: „Добре, може ли да изгубим невинността си, но да продължим да живеем в мир с детството и спомените си?“ Това е дори още по-важно според мен.
Ти си израснала в Лондон и си научила турски много късно. Като гледаме произношението и речника ти, се чудим как си се усъвършенствала толкова бързо. Беше ли ти трудно? Всичко, което си наумиш, ли постигаш по същия начин?
Аслъ Енвер: Семейството ми сме турци, така че аз вече разбирах езика. Можех да го говоря, макар и не много разбираемо. Когато дойдох тук на 12 години, езикът сам си дойде на мястото. Не мога да кажа, че съм полагала някакви специални усилия. Може би, тъй като съм човек, който обича да говори много, успях да постигна всичко чрез разговори. Не знам дали мога да постигна всичко, което си наумя, но знам едно: ще работя. Ако искам да постигна нещо, определено ще положа усилия, ще уча и ще дам най-доброто от себе си. Няма гаранция, че ще успея, но определено ще опитам.
Минаха няколко години от публикуването на сборника ти от 21 разказа „Безмълвие“. Мислил ли си да превърнеш някой от тези разкази в телевизионен сериал или филм? Имал ли си вдъхновение оттогава да напишеш още разкази? Задава ли се нова книга?
Енгин Акюрек: През 2023 г. Излезе втория ми сборник с разкази, „Безвремие“. Моето пътешествие в писането продължава и всъщност искам скоро да издам нова книга. Някои от разказите ми са написани като сюжетни линии за филм. Например в „Безмълвие“ такива са разказите „Здравей“ и „Една вечер“.
Емпатията е важен аспект в актьорството. Случвало ли се е тя да ви измори, изтощи твърде много в реалния живот?
Енгин Акюрек: Да, това чувство може да ни докара много проблеми, но и то е, което ни прави човеци. Опитвам се да го науча. Всъщност, ако я допуснете в себе си, емпатията няма край; никога не можеш да я разбереш или изпиташ докрай. Изведнъж почваш да усещаш болката на всички познати и дори непознати хора. Това е много изтощително. Намирам искрената емпатия за здравословна.
Аслъ Енвер: Честно казано, за мен тя е изтощителна. Понякога така се мъча да погледна нещата през очите на другите, че ставам несправедлива към себе си. Но не мисля, че това е недостатък. Бързо засичам кога съм нарушила баланса, тоест разпознавам го преди да ме заболи твърде много. Затова не го смятам за голям проблем. Напротив, две или повече гледни точки отварят нови хоризонти. Така осъзнаваш, че нещата не винаги са това, което мислиш, че са. Така че, обичам тази си черта и дори мисля, че е полезна за мен.
Нека се върнем на Нихал и Осман. Мислите ли, че тези двама млади хора, израснали в толкова различни житейски обстоятелства, могат да изпитват емпатия един към друг?
Аслъ Енвер: Мисля, че не могат. Защото всеки от двамата е силно привързан към своята гледна точка. Не мисля, че са ходили на терапия, честно казано. Затова съдят всичко от своята си гледна точка. Но това е нужно за разгръщането на историята.
Енгин Акюрек: Прекалено много неща пречат на взаимната им емпатия – историята, произходът и предразсъдъците на всеки от двамата. Не можем да очакваме емпатия от тях в началото, нереалистично е. Но наблюдаваме следното: Хора, способни на емпатия, могат страстно да се привържат един към друг.
В живота на Нихал и Осман, не всичко върви по план, може да се промени за един миг. Как реагирате, когато нещо не върви по вашия начин? Опитвате се да го контролирате или се оставяте на течението?
Енгин Акюрек: Аз все още се уча. Безсмислено е. Толкова малко неща са под нашия контрол; за мен това е болест. Ти го каза много добре – да се оставим на течението... Не казвам, че е лесно, но определено предпочитам да се пусна по течението.
Аслъ Енвер: Имам една любима поговорка: „Животът е това, което ти се случва, докато кроиш планове.“ Аз точно така гледам на живота. Няма такова нещо като сигурност; всичко е лично и всичко може да се случи по всяко време. Ето защо съм от тези, които се оставят малко повече на течението. Изпълнявам си задълженията и отговорностите, но в крайна сметка, това, което е писано да се случи, се случва, а това, което не е писано да се случи, не се случва. Не упорствам много. По-скоро се примирявам.
Как вземате решения – импулсивно или след внимателно обмисляне? Доверявате ли се на инстинкта си?
Аслъ Енвер: Всъщност зависи в какъв период съм. Понякога действам инстинктивно, понякога мисля прекалено много. Не мога да кажа, че съм много последователна, защото има моменти, когато усещам, че инстинктът ме подвежда. Друг път разсъждавам логично и се оказва, че греша. Тоест, зависи от ситуацията. И все пак, ако изпитам подтик да направя нещо, искам да го направя.
Енгин Акюрек: Не знам дали има еднозначен отговор на това. Решенията, които казвам, че вземам с интуиция, обикновено са повлияни от ума ми, а тези, които вземам с ума си, са повлияни от емоциите... Никога не съм успял да го разбера.
Нека погледнем живота в „Стари пари“ от гледна точка на модата. Осман, макар да е човек на новите пари, се облича в стил „тих лукс“. Нихал, от своя страна, е по-скоро със стил „небрежно елегантен“. Как бихте описали своя личен стил на обличане?
Енгин Акюрек: „Небрежен“ звучи добре; да кажем, че имам естествен и удобен стил.
Аслъ Енвер: Няма да се преструвам, че разбирам много от мода; имам си собствен вкус и се обличам според него. Но не се бъркам относно облеклото на героините си. Ако то не се превърне в бреме или не попречи на ролята ми, предпочитам да го оставя на колегите по костюми и стил. Всъщност костюмите наистина помагат за изграждането на персонажа. Душата на жена облечена перфектно е напълно различна от душата на жена, носеща каубойски ботуши. Костюмът ти придава определена стойка, определено отношение и аз обичам да го използвам.
Изразът „стари пари“ често е синоним на богатство, но всъщност не е точно така; по-скоро е култура и начин на живот. Кое смятате за „най-голямо удоволствие“ лично за себе си?
Аслъ Енвер: Нека кажа веднага, че не съм от профила на хора със „стари пари“. Най-голямото удоволствие за мен е вероятно да ям хубава храна. Не знам дали се дължи на зодията ми Телец или е чисто вътрешен порив, но наистина обичам да ям хубава храна на красиви места. Друга моя страст са красивите къщи. Обичам да разглеждам красиви къщи, да ги посещавам и дори да живея в тях. Вътрешната архитектура, декорацията и добре проектираните мебели винаги са ме интригували. Често в свободното си време разглеждам магазини за мебели. Когато са в чужбина, хората разглеждат най-вече пазари и търговски центрове, а аз предпочитам дизайнерски бутици. Не съм чак маниак по дизайна, но да кажем, че съм перфекционист по отношение на архитектурата и декорацията.
Енгин Акюрек: Да съм под водата...
Доколко е възможен „тихият“ живот на „старите пари“ в ерата на социалните медии, където показът и саморекламата са толкова важни?
Енгин Акюрек: Всъщност е възможно, стига да не е само маска. Трябва да е в хармония с душата, иначе каквото и да правите, ще изглежда като усилие.
Когато кажем „стари пари“, ние всъщност имаме предвид привързаност към корени и традиции. Доколко сте привързани към традициите в собствения си живот?
Аслъ Енвер: Аз не съм много по традициите. Но ти попита за привързаността към корените... Аз се чувствам малко без корени. Вероятно защото съм прекарала детството и част от зрелостта си в други страни. Може би затова съм толкова запленена от къщите. Може би е отражение на желанието ми за корени.
Казват, че най-големият лукс днес са „времето“ и „спокойствието“. Коя ценност губим днес най-много, в какво ставаме най-бедни? Кое е най-важното за вас?
Енгин Акюрек: Времето е нещо, което не можем да задържим. Досега не съм срещал човек, който да го използва мъдро и да не съжалява за нищо. Колкото повече се опитваме да го осмислим, толкова по-неспокойни ставаме. В него има толкова много неща – смърт, минало, безвъзвратно изгубени несвършени неща... Но без спокойствие всички приказки стават безсмислени.
Аслъ Енвер: Мисля, че за мен най-важно е спокойствието. Често се оплаквам от липса на време, но чувството на безпокойство ме изцежда. Има ли спокойствие, нещата някак си идват на мястото, потокът естествено си намира път. Тоест, за мен отговорът е един – спокойствие.
В сериала Нихал казва на Осман: „Кажи ми една истина, която не си казвал на никого.“ Аслъ и Енгин, можете ли да ми кажете една истина за себе си, която не сте казвали на никого преди?
Аслъ Енвер: Не една, а две ще ти кажа! Първо, рано сутрин, след безсънна нощ ми идват най-хубавите думи... и после ги забравям. И второ, не съм толкова мистериозна, колкото изглеждам.
Енгин Акюрек: Неща, които преди ме разстройваха, сега дори не ме интересуват.
Ето и цитати на Енгин и Аслъ сложени под някои снимки в списанието:
Ето интервюто за списание ELLE на български.
Превод Barisea, с благодарност и приятно четене.
Интервю за списание ELLE
Октомври, 2025
Енгин Акюрек и Аслъ Енвер
Енгин Акюрек: Неща, които преди ме разстройваха, сега дори не ме интересуват.
Мариянка, Барисеа
благодаря за интервюто и превода !Много качествено интервю, с добре подбрани въпроси и отговори,
които ни показват и двамата актьори отблизо и богатата им душевност.
Чудесно интервю !
Тези думи на Енгин ми харесаха, показват, че е човек постигнал мир със
себе си и света. Какво по- хубаво !
Препоръчани теми