Здравейте. От няколко дни ме мъчи един въпрос, бях забравила за него, но уви пак се подсетих. Имаме дете, което направихме изключително скоро след започването на нашата връзка. Знам, че има доста такива истории и от моите познати, които имат същият опит знам че техните връзки не са продължили дълго след появата на детето. И се чудя има ли шанс изобщо такава връзка? Моето мнение е, че трябва да се полагат усилия за изграждането на връзка между двамата и поддържане на искрата, въпреки че вече са семейство, уви партньорът не е много досетлив за тези неща. Но аз усещам, че имам нужда и съм си го казала. Въпросът ми е какъв е вашият опит, ако имате такъв с бързият преход от връзка в семейство или опит на ваши познати, близки?Има ли наистина сполучливи такива ?
- Публикувана: 28 септ. 2025, 13:28 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2025, 22:49 ч.
Как поддържате връзката си след появата на дете?
По принцип за да се поддържа нещо първо трябва да го има и да е стъпило на здрави основи. Вие сте направили детето още докато пеперудките пърхат силно с крилца и всъщност не знаете какво ви свързва наистина. Сега трябват двойни усилия не само за поддържане, ами и за изграждане, но няма нищо невъзможно.
... И се чудя има ли шанс изобщо такава връзка? ...
Ако има химия между вас и двамата го желаете, ще се получи.
Това, че мислите за връзката си и осъзнавате, че тя трябва да се гради и поддържа е просто ЧУДЕСНО.
Много е важно да увлечете и убедите и партньора си, че трябва да се полагат усилия, а не да е пуснете по нанадолницето. Предимно двойките стават "мама и татко" и отбиват сексулния си живот набързо.
Старайте се! Правете си изненади. Търсете кой да поема децата и да сте само двамата - на вечеря, на спа, на дискотека, с приятели, за секс маратон, за романтична вечер на свещи.
Напомняйте му с любов, че трябва да се борите за връзката си, не с упрек. Дори и само вие да полагате усилия /да понякога другия просто не се сеща какво да измисли/ пак ще се радвате на хубави отношения.
Създайте си романтични навици - след работа по малко питие на терасата, сутрин кафе заедно, след вечеря по чаша вино и разговори за другия, за вас, а не за задачи, проблеми и децата.
Много е важно да увлечете и убедите и партньора си, че трябва да се полагат усилия, а не да е пуснете по нанадолницето. Предимно двойките стават "мама и татко" и отбиват сексулния си живот набързо.
Старайте се! Правете си изненади. Търсете кой да поема децата и да сте само двамата - на вечеря, на спа, на дискотека, с приятели, за секс маратон, за романтична вечер на свещи.
Напомняйте му с любов, че трябва да се борите за връзката си, не с упрек. Дори и само вие да полагате усилия /да понякога другия просто не се сеща какво да измисли/ пак ще се радвате на хубави отношения.
Създайте си романтични навици - след работа по малко питие на терасата, сутрин кафе заедно, след вечеря по чаша вино и разговори за другия, за вас, а не за задачи, проблеми и децата.
... И се чудя има ли шанс изобщо такава връзка? ...
Ако има химия между вас и двамата го желаете, ще се получи.
Моя съученичка имаше петгодишна връзка, която прекрати и скоро след това се хвана с неин добър приятел. Бързо забременя и беше доста шокирана от това и се чудеше дали изобщо ще се получи нещо от тези отношения. И аз бях бременна по същото време, с моя партньор живеехме заедно и имахме връзка от 6 години. Казах ѝ, че и аз имам същите опасения, не сме планирали бебето и не знам дали изобщо сме готови за тази крачка. Тя се засмя и каза, че ние сме си семейство, толкова години заедно, живеем заедно, нямало причина да не се получи. Е, към днешна дата децата ни са на по 11 години, аз не съм с този партньор, а тя е щастливо омъжена за бащата на нейното дете и са едно много хубаво семейство. Така че има примери всякакви...
Моите родители са се запознали и едва след 3 месеца майка ми се е оказала бременна с мен, оженили са се. :Д
Шест години по-късно се е появила и сестра ми, а родителите ми са щастливо женени вече 32 години. В началото са били много млади и е имало помощ от баби и дядовци - живеели са при тях 2 години, докато успеят да купят и ремонтират собственото си жилище.
От друга страна, родителите на мъжа ми са били заедно 4 години и след това са решили да се оженят и да имат дете. Развели са се на 5-тата година от брака, след като се е появил брат му. Така че всичко е индивидуално, не четете статистики. Няма невъзможни неща, ако има любов всичко се получава с достатъчно усилия от двете страни. Подкрепяйте се и се обичайте.
Шест години по-късно се е появила и сестра ми, а родителите ми са щастливо женени вече 32 години. В началото са били много млади и е имало помощ от баби и дядовци - живеели са при тях 2 години, докато успеят да купят и ремонтират собственото си жилище.
От друга страна, родителите на мъжа ми са били заедно 4 години и след това са решили да се оженят и да имат дете. Развели са се на 5-тата година от брака, след като се е появил брат му. Така че всичко е индивидуално, не четете статистики. Няма невъзможни неща, ако има любов всичко се получава с достатъчно усилия от двете страни. Подкрепяйте се и се обичайте.
Има, но трябва да си затваряте очите за много неща през годините, както и да правите ужасно много компромиси. Зависи и какъв тип хора сте по нервни и избухливи или много търпеливи. Също така най- голямо значение има, детето ви дали е ад под небето или пухкав еднорог дето си мълчи, спинка и яде всичко.
Мога да кажа ит личен опит 16 години и две деца, че се запазват някои отношения, едни прерастват в други, откриват се нови стимули, мислене и начини за да се съхраните.
Мога да кажа ит личен опит 16 години и две деца, че се запазват някои отношения, едни прерастват в други, откриват се нови стимули, мислене и начини за да се съхраните.
Сравненията с "едно време" не са приложими, защото тогава е било необходимо "младите" да се оженят, за да консумират връзката си, и затова са гледали бързо-бързо да се "вземат", за да не стане някоя "беля" (разбирай - бременност) 
И никак не е било приемливо да "ходят" години наред, или пък да съжителстват без брак.
Реално са се женили без изобщо да се познават, само на крилете на пърхащите пеперуди. За някои после е имало болезнено приземяване, за други - полетът е продължавал. Защо казвам, че сравненията не са удачни - защото в повечето случаи са се "вземали" под външен (семеен и обществен) натиск, а не толкова от вътрешна потребност.
В днешно време, когато е въпрос изцяло на личен избор - присъединявам се към мнението преди мен
Ако се харесвате достатъчно и има искра между вас - ще се получат нещата.
Появата на дете е изпитание за всяка двойка, леки скърцания при напасването са неизбежни. Най-важното е да не губите комуникация (двустранна) и да си припомняте какво сте си харесали взаимно първоначално.
И никак не е било приемливо да "ходят" години наред, или пък да съжителстват без брак. Реално са се женили без изобщо да се познават, само на крилете на пърхащите пеперуди. За някои после е имало болезнено приземяване, за други - полетът е продължавал. Защо казвам, че сравненията не са удачни - защото в повечето случаи са се "вземали" под външен (семеен и обществен) натиск, а не толкова от вътрешна потребност.
В днешно време, когато е въпрос изцяло на личен избор - присъединявам се към мнението преди мен
Ако се харесвате достатъчно и има искра между вас - ще се получат нещата.
Появата на дете е изпитание за всяка двойка, леки скърцания при напасването са неизбежни. Най-важното е да не губите комуникация (двустранна) и да си припомняте какво сте си харесали взаимно първоначално.
Бивша съученичка ми разказа историята си - тя сервитьорка в европейската чужбина, уреждаща си документи за работа на круизен кораб. Той българин и даже от нейния роден град, идва да види готвача в ресторанта, негов приятел, и така се запознава с нея в началото на лятото. През цялото време тя му казва, че септември заминава и това е само лятна авантюра. През септември в същия ден, когато разбира, че е бременна, й се обаждат за кораба, че е одобрена, да отива за задължителните курсове и да започва работа.
Пръв импулс бил да направи аборт.
Съдбата се намесила с идеята да поиска съвет от баща си, който й казал - ако мъжът не струва, ще го сменим. Но детето не можеш да смениш.
И така 22 години тя е щастлива с мъжа си, една бая дълга лятна авантюра
и й вярвам, че е щастлива, то си личи.
Аз не успях да поддържам връзката си след появата на децата. За съжаление в това се провалих.
Пръв импулс бил да направи аборт.
Съдбата се намесила с идеята да поиска съвет от баща си, който й казал - ако мъжът не струва, ще го сменим. Но детето не можеш да смениш.
И така 22 години тя е щастлива с мъжа си, една бая дълга лятна авантюра
и й вярвам, че е щастлива, то си личи.Аз не успях да поддържам връзката си след появата на децата. За съжаление в това се провалих.
Разбира се, че имат шанс такива връзки. В моето семейство са 3 такива. Родителите ми са били заедно 4м преди да се оженят, сега ще празнуват 40г брак. Брат ми и жена му бяха заедно 6м преди тя да забременее с първото им дете. А ние с ММ бяхме заедно 8м и аз забременях с голямото дете (познавахме се обаче от преди това). Всичко е до това да работим над отношенията си с половинката и след появата на детето/децата. Там няма “пускаме се по течението и квот такова”. Усилията обаче се полагат и от двете страни, което е ключово.
Покрай мен не 1 или 2 връзки на по 8-10г се разпаднаха. Колко време си с един човек не е от най-голяма важност дали след детето ще се разпаднат нещата. Какви сте вие самите като хора и двойка е водещото.
Покрай мен не 1 или 2 връзки на по 8-10г се разпаднаха. Колко време си с един човек не е от най-голяма важност дали след детето ще се разпаднат нещата. Какви сте вие самите като хора и двойка е водещото.
