Как преодоляхте раздялата?

Според мен причината за раздялата има основно значение за това, как ще продължи животът нататък.
Ако е имало нараняване от страна на единия към другия - примерно обиди, изневяра, неуважение, в такъв случай обиденият и нараненият го чакат трудни дни.
Другият може би също ще страда, но не по същия начин.
Вие не споменавате защо се е стигнало до там. Не казвате в тази връзка била ли сте щастлива, била ли сте спокойна.
Ако е било толкова хубаво, защо сте се разделили. Явно не е било чак толкова хубаво, колкото сега го виждате в спомените.
Истината е, че се преодолява. Колкото и да е тежко минава. Времето лекува. Бавно и постепенно обаче.
Не мисля, че на света има човек, който да не е преминал през това.

Щом ти е тегаво и мислиш за него, значи все още имаш чувства и да причината е важна. Явно не ти си я искала

На мен ми трябваше една година, защото бях бременна  в 9ти месец, после с 1во новородено бебе и ми смислех, че не мога да дишам без него. Да си разваля семейството - амакак така? Дума лоша не ми е казал, не ми е изневерил, не ме е нагрубил. В момента сме в прекрасни отношения, обаче със сегашния си акъл ако бях нямаше да го изтрая повече от седмица! Не го идеализирай толкова, вместо това се огледай около себе си - сигурна съм, че имаш много нови възможности, които иначе не биха ти се случили. Радвай се и ги вземи!

Много е тежко да си с някой дълго време и да разбереш че човека не е за теб
Без да те е наранил да трябва да се разделите, това е нах-трудното

И според мен основно значние има причината за раздялата. Звучиш сякаш не е инициирана от теб и не си я желала. В тази ситуация е нормално да страдаш. Но и това минава, бавно но минава. Дори и да е желана от теб, пак има период на адаптация към новата ситуация. Но при теб изглежда първия вариант.

Има значение причината.
Ако е дошло "от нищото", има такива случаи при хора дори с деца, един ден им хрумва, че вече няма обич и си тръгват.
При други обич няма, но няма и разбирателство, тогава май по-трезво се гледа на нещата.
При трети има непростими постъпки, ако единият е бил жертва на физическа или психическа агресия, а му е трудно да изкорени споменът, това си е вече сериозен дефицит.

Но каквато и да е причината, щом е прекратена връзката, няма смисъл от съживяване на призраци, не сте били един за друг.
Направи някакви коренни промени, нещо, което ще ти изпълни съзнанието. Организирай пътуване на някаква мечтаната дестинация, проучи къде би могла да се занимаваш с благотворителност, запиши се на някакъв курс, на който да научиш нещо ново-сладкарство, фризьорство, нов език. Такива неща, нещо различно, което да те погълне, да засити емоциите.

Не мисли за нова връзка дали и кога, първо се развличай с други неща.

За раздяла, аз лично не съм се разделя ла, ако не броим някои детински "тръпки" и младежки харесвания, но не защото съм голяма късметлийка, напротив. Но вероятно имам усет да преценявам хората за месец два, понякога и едно кафе е достатъчно да разбереш, че това не е твоят човек. Но имам приятелки, които много зацикляха в изчерпани връзки, ами няма смисъл от такова вживяване. Затова мисли какво на теб ти харесва и какво не си правила досега и се наслаждавай на новите възможности.

Бях чувала правилото за раздялата - трябва да минат толкова месеца, колкото години сте били заедно, при теб излиза 7-8 месеца.

Първо, щом вече мислиш дали ще срещнеш друг, лечението е почнало.
Второ, намери си полезно занимание. Силно препоръчвам да станеш доброволец някъде.  Така хем ще имаш по-малко време да мислиш за миналото, хем ще направиш нещо полезно.
Също така може да си уплътниш времето на макс. Започни да учиш нов език, ново висше и т.н.
Успех

И аз преминах през нещо подобно. Мина малко повече от година от раздялата ми с дългогодишния ми приятел, с когото бяхме заедно 8г. Мога да ти кажа, че на този етап ми е минало напълно. За всеки е различно, аз ходя и на терапия, имам и много приятелки, които успяха да ме изтърпят първите 2-3 месеца. Много е рано още, нормално е да боли. От една страна навик, от друга неизвестност за бъдещето, аз не бях живяла сама до момента и получавах сърцебиене всяка сутрин като се събуждах, все едно съм на произвола на съдбата. Първите 6 месеца бяха най-тегави, после почна да става все по-леко. Само бих те посъветвала по възможност да не комуникираш с него. В началото е по-гадно, но в дългосрочен план ще помогне повече. Ако искаш ми пиши на лично, ще се радвам да си говорим и да ти помогна ако мога. Всичко ще е наред 🤗
Веждувременно излизах с различни мъже по срещи, с някои имахме отношения по три месеца някъде. Не знам дали ти го препоръчвам, но на мен лично ми помогна да се откъсна. Сега пък приключих някаква си двумесечна връзка, но бях много влюбена и ми е пак много гадно 😆 та, друг/и ще срещнеш, но се научи да преценяваш хората, аз явно още не съм се научила или просто генерално хората са кофти.

Абсолютно подкрепям мненията, че причината и чия е инициативата е важно.
Имала съм раздели в живота си, но всички са били инициирани от моя страна. Най-дългата връзка е била 4 години. Не ми е било трудно да продължа напред, защото аз съм взела решението за раздялата и знам, че не е този човека и не ми е там мястото. По това, което пишеш човек си мисли, че или сте се изчерпали или той е бил инициатора. Единственият съвет, който мога да ти дам е да оставиш миналото там, където му е мястото. Изживяла си каквото е трябвало да изживееш. Погледни на сегашния си самостоятелен живот като предизвикателство, като повод за промяна, като ново начало. Докато се ровиш в миналото няма как да виждаш новите неща, които изпълват живота ти. Постави си цели, намери си хоби, прави неща, за които преди не си имала време/желание/възможност. Наскоро ми попадна един цитат “Помолих вселената за цветя и тя ми даде дъжд.” Когато започнеш да разбираш това, животът започва да има смисъл.
Успех!

Този, който е инициирал раздялата вече я е преживял в главата си и осмислил. За другият е винаги по-тежко. Но минава. След време ще разбереш, че е по-добре, че е станало така.

Честно казано сега ми се струва,че така ще е завинаги.

Aз не съм човек, който страда. Някак така съм устроена, че много бързо се стягам и губя интерес, дори и нещо да съм вложила. За мен всяко тежко събитие в живота ми е било просто поука. И съм била доволна в някаква степен, че е преминало през мен. При теб станалото вече е станало. Да говориш за това постоянно е най-нормалното нещо на света. Да говориш, значи да се лекуваш по малко всеки ден. Стига да има кой да те слуша. Аз съм слушала хора, които съм обичала. Да, в един момент ставате досадни, но да говорите е етап от преминаването. Не знам как е устроен човек, но всичко минава. И всичко преболява. Кога? Това зависи от човека. Не всеки е като мен, но на всеки му минава. Сърцето може да понесе много болка, тъга и разочарование. Само едно не ми допада-отсега да се мисли, дали ще срещнеш някой друг. Чакай, този още не си е отишъл съвсем. Най-голямата глупост е веднага човек да започне да търси. Много по-полезно е да се обърне към себе си и хубавичко да направи дисекция на своите чувства и мисли. В крайна сметка, мъжете не свършват. А и аз мисля, че за всеки човек има предопределен човек. Ако бързаш, можеш да не забележиш своя човек.

Връзката е била седем-осем години и не се е развила за това дълго време.Няма брак,няма деца...тоест или той  ти е загубил  времето или ти си била несигурна.
Хубаво е ,че излизаш с приятелки,че пътуваш.
Ако си заета с работа-още по-добре.
Опитай се да не говориш за него.
Постави си цели и се старай да ги постигнеш.
Работи върху себе си-език ли да научиш,да се разкрасиш ли,на някакъв курс ли да отидеш,някакво хоби ли да си намериш-каквото те влече.Гледай да си заета с работа или учене,да не мислиш за глупости.
Не следи профилите му  в социалните мрежи.
Не говори за него.
Поогледай се,приятелки имаш-излизай.Не пропускай събирания.
Млада си.Ще срещнеш нов мъж.

Прочетох една мисъл и след време осъзнах колко е вярна:
"Преди години човек, когото безкрайно обичах, ми подари кутия пълна с мрак. Отне ми много време, за да разбера, че и това е подарък!"

Минали са 2 месеца. Време е да се събереш от разпльоканото, в което си се самосъжалително превърнала. Животът продължава. Най-неприемливото в живота е, че всъщност ние някак всичко приемаме по един или друг начин.
Стъпка първа - осъзнай, че се случват такива неща. СЛУЧВАТ СЕ! Хора умират, разделят се, забравят се и чувствата и обичта нямат значение. СЛУЧВА СЕ
Стъпка втора - контролирай малко мислите си. Не превръщай живота си в някаква лудо вманиачаване. Дори пак да се съберете никога повече няма да е същото. Ще е някаква мъка и загуба на време. Как се контролират мисли? Измисли 3 хубави неща - всеки път щом се сетиш за него осъзнато извикай образа на някое от тези хубави неща - разгледай ги, помисли за тях, усмихни се. Примерно всеки ден от 8 до 8,30 имаш разрешение да мислиш и плачеш за него. Полека лека сведи мислите за бившия в позволения диапазон. Даже е по-добре това да е по обед - по-малко депресивно е.
Стъпка трета - ритуали по прощаване - затвори очи, представи си бившия пред теб и му кажи всичко, което не може на живо. Нападай, упреквай, плачи.
Отвори входната врата и си представи как твоята любов си тръгва. Благодариш и, прегръщаш я и я изпращаш по света. Проветри къщата - очаквай следващата огнена и жива любов.
Запали свещ, намери течаща вода и им кажи как се чувстваш и от кои емоции би искала да те оттърват.
Стъпка четвърта - започни да градиш бъдеще. Стига минало - нека видим какво искаме в бъдеще. Съвсем осъзнато започни да се питаш  "Аз какво искам в живота?" И си го предтавяй - мъж, къща, деца, споделеност. Мисли КАКВО ИСКАШ!
Стъпка пета - ако желаеш пробвай методи като 3-6-9, Тайната, Ритуали, но е време да почнеш да мислиш напред.
Стъпка шеста - контактуваай с мъже. В началото ще е пълен провал. Търси в сайтове за запознанства, в чатове. Говори им за раздялата си, получи подкрепа и утеха от непознати
Стъпка седма - а бе ти си силен човек, що се оставяш на това. След като го преодолееш ще си дваж по-силна, самостоятелна, самодостатъчна и опознала себе си.
Стъпка осма - опознай себе си като сама голяма жена, намери хобита, нови приятели, сред, работи за тялото, визията и духовността и разума си.
Стъпка девета - започни връзка с друг - колкото и възвишени глупости да се пишат клин - клин избива!