- Публикувана: 14 апр. 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 15:50 ч.
Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?
...но за първото 
- над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло.
- над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. Как така две на легло?
Как се събирахте, бе? Това е ужас направо. За коя болница става дума? 
Нямам идея.
Аз не бях много в час, когато ми подадоха темето на детето да го целуна и го отнесоха. Общо взето за малко да пукна, както разбрах впоследствие.
И не, не й видях лицето. Идиотско е, знам. И не знам после дали щях да я разпозная, ако бебето в съседния кувьоз не беше китайче.
Иначе адски много прилича на бебешките снимки на баща си, но и да беше сменена, нея си искам и не отстъпвам на йота. И да е имало джиджи-биджи в родилното - кой превари, той завари, на мен се е паднало най-хубавото гардже.
Ето впрочем разказа в картинки, че ми допадна този жанр:
Аз не бях много в час, когато ми подадоха темето на детето да го целуна и го отнесоха. Общо взето за малко да пукна, както разбрах впоследствие.
И не, не й видях лицето. Идиотско е, знам. И не знам после дали щях да я разпозная, ако бебето в съседния кувьоз не беше китайче.
Иначе адски много прилича на бебешките снимки на баща си, но и да беше сменена, нея си искам и не отстъпвам на йота. И да е имало джиджи-биджи в родилното - кой превари, той завари, на мен се е паднало най-хубавото гардже.
Ето впрочем разказа в картинки, че ми допадна този жанр:
Ииии,не стига ,че само ме подпитват ехидно:'ама как така,вие със светли очи,а детето,не?"...ами и тема тук сега...няма начин да е станала грешка...видях го като се роди,целия екшън с измиване,повиване,си се разигра в стаята пред мен...не се е отделял от мен цели 12 часа след това...После го взеха за малко,да му направят една ваксина,но аз вече си го познавах,нямаше как да ме омотаят
А по темата,по добре да не разбирам...да са си нещата,както са.
А по темата,по добре да не разбирам...да са си нещата,както са.
Сигурни сме,4е гледаме нашето си дете.Запе4атахме го много добре,когато се роди,а и си беше при нас в стаята.
Оба4е една ве4ер на майтап ей така зададох съЩия този въпрос на мъжа ми и той ми отговори,4е е сигурен,4е няма да я дам за ниЩо на света,4е на вси4кото отгоре и другото Ще си прибера.
Гласувах с опция 2.
Оба4е една ве4ер на майтап ей така зададох съЩия този въпрос на мъжа ми и той ми отговори,4е е сигурен,4е няма да я дам за ниЩо на света,4е на вси4кото отгоре и другото Ще си прибера.
Гласувах с опция 2.
Моите като се родиха ми ги показаха и изрично ме попитаха дали виждам, че номера на моята ръка и номерчето на бебето са едни и същи. И без номера нямаше да ги сбъркам.
Мъжът ми обаче е по параноик от мен и постоянно ме питаше дали има вероятност да се случи такова нещо - да се объркат децата. Постоянно го успокоявах, че точно на нас - не, защото аз си ги видях и не мога да ги сбъркам.
Времето показа, че съм права - щерката точно копие на баща си, малкият - на мен.
По темата дори не искам да си мисля как бих постъпила в такава ситуация. Смятам, че за такива неща, човек не може да си придвиди реакциите. Не бих се отказала от децата си, дори да са "чужди".
Имаше такъв филм по действителен случай - около годинката едното бебе се разболя и така се разбра истината. Мисля, че майките си искаха техните си бебета. Размениха ги(след страхотни драми и размисли, много изстрадано решение). После доразказаха историята - болното бебе беше оздравяло и даваха двете семейства как на всички празници и рожденни дни бяха заедно, бяха се преместили да живеят близо едни до други и сутрин майките си ги изпращаха заедно - едната правеше сандвичи, другата ги караше..
Мъжът ми обаче е по параноик от мен и постоянно ме питаше дали има вероятност да се случи такова нещо - да се объркат децата. Постоянно го успокоявах, че точно на нас - не, защото аз си ги видях и не мога да ги сбъркам.
Времето показа, че съм права
- щерката точно копие на баща си, малкият - на мен.По темата дори не искам да си мисля как бих постъпила в такава ситуация. Смятам, че за такива неща, човек не може да си придвиди реакциите. Не бих се отказала от децата си, дори да са "чужди".
Имаше такъв филм по действителен случай - около годинката едното бебе се разболя и така се разбра истината. Мисля, че майките си искаха техните си бебета. Размениха ги(след страхотни драми и размисли, много изстрадано решение). После доразказаха историята - болното бебе беше оздравяло и даваха двете семейства как на всички празници и рожденни дни бяха заедно, бяха се преместили да живеят близо едни до други и сутрин майките си ги изпращаха заедно - едната правеше сандвичи, другата ги караше..
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос. 
За два дни обаче носът се сви,
За два дни обаче носът се сви,
когато дъщеря ми се роди, първата ми реплика към таткото беше "Грозничко ни е бебето, на тебе прилича". Грях си сложих с тая приказка, ей. Сега има най-малкото сладко носле.Иначе по темата си мисля... българите много обичаме да драматизираме, да фантазираме тъжнотии...
Истински случай. Моя позната (рускиня, високо образована и пр.) преразказва случая, който майка и поднася. Ражда се познатата ми в Съветската страна; майка и, намаана жена вижда едно тъмновато бебе, което представят за нейно. Тя се врътка, казва- това бебе не е моето, и... грабва едно бяло русо бебе от отделението, с убеждението, че само то може да е нейното бебе. Питам я моята позната- Какво се оказва впоследствие? - А тя, през смях- Ами не знам, не е ясно аз ли съм или не.... Значи независимо какъв е случая... нещата се приемат, при това от забавната им страна.
Гласувах с опцията, че ще задържа чуждото, но ще се виждам с моето и двете ще знаят , а аз ще осъдя персонала на болницата, в която съм раждала .... т.е. екипа, който ме е израждал
И аз.
Няма да казвам, че, ако това нашето дете не е мое, то със сигурност е на мъжа ми. Не е объркано. Или поне не много.
Добре, че е повторение на номер едно... Иначе още щях да се гърча и чудя. Препоръчани теми