Не, има си чисто практически причини, освен естетиката (малко повече дълбочина и пластичност). При рамка със стъкло или масло с лак, лекото навеждане надолу намалява бликовете. При платна и подрамки от дърво е хубаво да има малко циркулация на въздуха отзад, тъй като обикновено стената отзад е по-студена от въздуха в стаята.
При мен е на височина 3,50 и не ми е точно пред очите.
За мен по-ненатрапчив вариант е 1.
Но в моя случай нямах равен горен ъгъл между стена и таван. Сградата е много стара, стените са някакво стуко и имам съвсем ограничени възможности да дупча.
Недостатък на стоманеното въже е, че при голяма дължина, ако го натовариш с повече рамки, поне малко увисва и прави корем. При мен е 6 метра и съм го прихванала и в средата, иначе увисваше. Имам спуснати 7 неголеми картини, а две големи са окачени по друг начин.
Благодаря, Barbabeau. Може ли примерна снимка на т. 3: "тънко стоманено въже и кордите висят от него. Всичко е видимо." Ако най-накрая реша да правя нещо в тази посока, това ми звучи най-ненатрапчиво и универсално. Като имаща опит с различен вид, какви са твоите наблюдения върху неудобствата от подобно решение?
Скрит текст: 
Ето снимка на 3.При мен е на височина 3,50 и не ми е точно пред очите.
За мен по-ненатрапчив вариант е 1.
Но в моя случай нямах равен горен ъгъл между стена и таван. Сградата е много стара, стените са някакво стуко и имам съвсем ограничени възможности да дупча.
Недостатък на стоманеното въже е, че при голяма дължина, ако го натовариш с повече рамки, поне малко увисва и прави корем. При мен е 6 метра и съм го прихванала и в средата, иначе увисваше. Имам спуснати 7 неголеми картини, а две големи са окачени по друг начин.
(това изглежда тъмно-зелено на моя екран, но всъщност е сиво) 
Отивам да си почивам.
