Публикувана: 14 апр. 2007, 23:37 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:14 ч.

Родители, дали болните си деца за отглеждане

110 925
1 184
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума обхващат теми, свързани с родителството, детските заболявания и решенията, пред които са изправени родителите в трудни ситуации. Форумът предоставя възможност за споделяне на лични преживявания, търсене на съвети и подкрепа, както и изразяване на емоции и мнения по въпроси относно отглеждането на болни деца.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват родителството на болни деца, грижите за тях, вземането на трудни решения и нуждата от подкрепа. Родителите споделят лични преживявания, изразяват безпокойство и търсят съвети за справяне със сложни ситуации.
- Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
  
  Участниците във форума имат различни мнения относно предложението да се създаде подфорум за родители, които са оставили децата си. Някои подкрепят идеята, тъй като смятат, че има нужда от място за споделяне на подобни преживявания и търсене на подкрепа. Други изразяват съмнения относно полезността на подобен подфорум, като посочват, че темата може да бъде трудна и че не всички родители, които са оставили децата си за отглеждане, са склонни да говорят за това.
- Какви са основните предложения за заглавие на подфорума?
- Каква е историята на една майка, която реши да даде детето си за отглеждане в дом за медико-социално подпомагане?

# 120 31 май 2007, 18:17 ч.

Мнения: 869

Искам да споделя с вас огромното си съжаление,за това ,че в дома в който е моето мъниче в отдел малоформации има още нови деца и още две семейства,които да плачат заедно с нас.
Толкова ми беше мъчно при последното свиждане,че виждам нови лица.Моля се това никога повече да не се случва.Знам,че е невъзможно,но.... Praynig

# 121 31 май 2007, 20:11 ч.

Мнения: 8 573

Мейз,толкова е хубава твоята Вяра,радвай и се!
Всеки път я гледам и и се радвам и после плача.
Не знам какво да кажа-трудно е ,тежко е.
Аз съм тук,ако ти потрябвам.

# 122 31 май 2007, 23:21 ч.

Мнения: 4 380

Много ми е болно за вас, момичета. Бъдете силни! Praynig

Целият проблем както го виждам аз, е от факта, че гледащите на видеозон всъщност нищо не разбират от това. Дефакто с няколкомесечен курс всеки лекар може да си получи тапия за видеозон, но практически нищо не разбира. Това е една съвсем отделна специалност на запад с минимум 3-годишно обучение. Могат ли да бъдат сравнявани 3 мес. с 3 години? Дали е по-добре да бъдеш гледан всяка седмица, но този който те гледа да не вижда и да не разбира нищо, отколкото при ограничения макар ресурс и специалисти в западна страна, но 2-3 пъти за цялата бременност при което специалистът да бъде точен в диагностиката и да му имаш доверие за това какво е видял...
Мисля си, че ако поемате борба такива неща да не се повтарят, трябва да се концентрират усилията не само в кампания за прием на фолиева киселина, но преди всичко борба за компетентност на преглеждащия специалист. При настоящата система на прегледи на видеозон от самите гинеколози, не може да става въпрос за такава.

# 123 1 юни 2007, 07:48 ч.

Мнения: 569

чак снощи писнах до министъра на здравеопазването жалба за това което се случи, едва ли ще получа отговор но се надявам поне малко или много някои да се замисли защо седи и получава заплата.
Ще ви уведомя веднага ако има развитие!
Искам да поздравя децата с 1 юни и да им пожелая да са здрави и силни, по силни от нас!

# 124 1 юни 2007, 08:31 ч.

Мнения: 569

Вчерашния ден ми беше като буря в пустинята! още от сутринта започнаха проблемите на работното място, те са абсолютно никакви ама ме натоварват и не успях да се сдържа, плаках и в крайна сметка изпаднах в истерия! Сега вече съм по добре но само като си помисля че още 20 дни до последния ден на работа там, и направо настръхвам!Сега други мисли ме крепят. По кои член да напусна работа? Да се запиша ли на борсата или не, имали прецедент като моя? Какво да правя? Вчера ме попитаха какво искам и какво би ме зарадвало! Да напиша на един лист какво ми дразни и какво ми харесва и днес да го прочета! Дори да пиша сега ми е пак зле.
Чакам да стане време да изляза и да видим какво ще стане пред парламента, чувствам се заангажирана с идеята 1 ЮНИ, 10 ч., в градинката до Парламента
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=187186.0
Ето още една цел за живот. Въпроса е дали ще ми стигне валериана?

# 125 1 юни 2007, 12:13 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

Аз толкова се каних каних и не успях да отида пред парламента, - надявам се да успея утре в 16 часа на празника на ФМ радио за борбата за помощни средства в училищата за децата нуждаещи се от помощ.

# 126 1 юни 2007, 12:14 ч.

Мнения: 215

Мила meyz , когато през 2005 загубих живота, който носех в себе си след 1/2 месец се върнах на работа! И целият свят ми беше крив, всеки беше за нещо виновен, а толкова много неща зависеха от мен, и персоналът донякъде "ми сърбаше попарата", но това не ме караше да се чувствам по-добре! Просто не виждах смисъл да живея, не се интересувах от нищо, а само да излея болката от себе си... Плаках месеци на ред ( и все още плача понякога), но болката остава и мисля , че не се притъпява, а просто свикваме да е с нас, с присъствието й! Та общо взето повече неща ще те дразнят, дори такива, които преди са те радвали... Но може би ако ходиш на работа, макар че е трудно , ще се разсейваш малко или много.
Ако решиш да предприемаш някакви мерки с министри и т.н. знай, че имаш моята подкрепа!
Прегръщав те горещо!
(Всещки ден мисля за Вяра - ако искаш ми вярвай, но това е истина! Целувам я!)

# 127 1 юни 2007, 13:03 ч.

Мнения: 200

Меиз, чета за твоята история отдавна и истински ти съчувствам , знам какво означава тази диагноза и съм виждала дете с такава диагноза. Дано да не ти се иска да ме застреляш, но може би трябва да помислиш за второ дете , само това е нещото което ще ти даде душевен покои. Искам да ти кажа че ни ги говоря ей така нещата в смисъл да ти давам съвети с лека ръка , дъщеря ми се роди със вродено заболяване и сега мисълта да имам второ дете и на ново да изживея целия ужас отново, ме плаши определено , но мисля че в твоя случаи е задължително поне да се консултираш със специалисти.
Още веднъж се извинявам за вмешателството в личният ти живот и то по- най болезнената тема, но от сърце и душа ти желая много сили и кураж да продължиш напред, и надежда много надежда да има в сърцето ти.

# 128 1 юни 2007, 16:04 ч.

Мнения: 869

Parvo da se izvinia 4e pi6a na latinica,no ne6to mi se skapa komputara.Iskam da ti kaza mila MEYZ,4e si strahotna i da prodaljava6 da se bori6,dano niakoi vse pak obarne vnimanie na ogromnia problem s kompetentnosta na lekarite na koito nie se doveriavame sliapo.
Iskam da spodelia s vas dne6noto si prejiviavane v doma kadato e moeto mani4e.Tragnah kam otdelenieto v koeto se namira i vidiah edna ot lelite s edno malko mom4ence na okolo 2 godinki.Be6e tolkova sladka malkata du6i4ka.Ne se sdarjah i otidoh pri tiah.Pozaka4ahme se malko,no jenata koiato be6e s nego kaza 4e triabva ve4e da se pribirat.Togava polu4ih edna ogromna pregradka ot mom4enceto.Taka me pritiska6e do sebe si i takava bolka vidiah v o4ite mu kogato jenata pone4i da go otdeli ot men.Pla4e6e i protiaga6e ra4i4ki kam men.V tozi moment v liceto na tova sladko mom4ence vidiah svoeto dete.Mole6to me da ostana ,da ne si otivam.Syr4eto mi 6te6e da se prasne.Znam,4e Andi ne me vijda i ne me 4uva,a dali me use6ta.Za6to voob6te ne reagira na ni6to?Tolkova vaprosi bez otgovori.Iavno nikoga niama da moga da se dokosna do negovia sviat,a move bi tam mu e po-dobre.Dano da e edin 6aren i vesel sviat i toj po svoemu da e 6tasliv v nego.Dano s tezi prekrasni nesaznatelni usmivki iska da mi kave "Mamo tuk mi e dobre"

# 129 1 юни 2007, 16:39 ч.

Мнения: 3 111

Мили майчета, искам да честитя празника на вашите прекрасни дечица Heart Eyes

Не мога да си представя колко ви е трудно, но знам едно вашите деца са едни от най-щастливите деца на света, защото до тях има родители които ги обичат, независимо че сте далеч един от друг !

# 130 2 юни 2007, 09:20 ч.

Мнения: 569

Вчера, в градинката пред парламента бях половин час по рано и гледах хората, забързани в своя ден, някои подминава с наведени глави а други се спираха и се подписваха за каузата Аз съм, за всяко дете семейство!
когато седях и гледах идващите майки ми стана много мило макар да ми се викаше от болка, че не съм с детето си, Когато всичко приключи бях гушнала момченцето на моя приятелка която дойде с мен, и кум нас се приближи репортер от някаква ТВ, попитаме какво пожелавам на детето си, и какво мислите и казах? - Пожелавам здраве и това не е моето дете а мое приятелче, моето дете е в дом....
И още един куп неща ама тя си загуби думите и не посмя да ме попита нищо повече!
Пожела ми сили и успех, а може би искаше много неща да каже?
Привечер на работа се появи една жена с малкото си пеленаче да и направя снимки, заговорихме се и аз пак си питам за Фолиевата киселина, и да, тази жена каза че не е знаела, и не са и казали лекарите, а прочела някъде случайно, Пожелавам и да са щастливи и здрави, Както на всички вас!

# 131 2 юни 2007, 14:10 ч.

Мнения: 215

ela79 , разбира се , че твоето съкровище усеща, когато си при него!!! Та то 9 месеца е живяло в теб, а сега да не те усеща - просто е невъзможно! Но не винаги е способно да отговори на погледа ти! Между майката и плода се създава толкова силна връзка, че няма друга като нея! Бъди сигурна - детето знае, че си там и това му харесва, дори и да няма видими признаци за това. А на теб не ти ли се е случвало някой да те буди с галене по главата, но ти да не отваряш очи и да не помръдваш, защото ти е приятно и ти се иска този момент да продължи?

# 132 2 юни 2007, 19:44 ч.

Мнения: 869

Надявам се да е така.Да се радва на присъствието ми,но се моля да не страда от липсата ми.
Искам само да споделя ,че Анди е отново болен.Тъкмо беше се посъвзел от тежка плевмония и сега пак на системи и инхалации.Днес е ужасен ден.Не ме пуснаха да го видя.В отдела "Малоформации" в който се намира са забранили да влиза дори персонала ,който не е от същия отдел.Прибрахме се с мъжа ми без да го видим.ПРАЗНИ.Когато звънне телефона направо настръхвам и се моля да не ми се обаждат от дома.

# 133 4 юни 2007, 11:31 ч.

Мнения: 160

мили майки,
вие сте много силни.може би сега аз щях да съм една от вас,но господ се смили над мен.преди две години в осми месец,след прееклампсия,родих момиченце,което тежеше само 800 грама.бях убеждавана от гинеколога си,че всичко е наред,че бременността ми се развива нормално,но уви.малката живя три дена и почина.ако беше оживяла,представяте си какви увреждания може да има в последствие бебе родено с такова тегло и толкова дълго страдало в утробата.сега и аз щях да съм изправена пред избора дали да си я гледам или да я оставя в дом може би бих избрала второто.аз едва ли бих и дала адекватни грижи,а понякога само майчината любо не е достатъчна.
не се предавайте.сега аз съм майка на прекрасен син на три месеца,но винаги ще помня и ще ме боли.никога няма да съм същата,но ние сме създадени,за да даряваме живот,затова бъдете силни заради това,което ви предстои.прегръщам ви и ще се моля за вас и милите ви дечица. Praynig

# 134 5 юни 2007, 10:43 ч.

Мнения: 1 297

Здравейте,
нямам още деца и дай Боже, когато дойдат да са живи и здрави Praynig

Исках само да ви кажа, че ви подкрепям в избора ви да оставите детето си на специализирани грижи. Вие няма да можете да му дадете необходимата лекарска помощ. Попаднах на пост, където ставаше дума за "изроди" - това е нелепо. Момичета, бъдете силни, не се предавайте, бъдете близо до децата си и дано лекарите им помогнат Praynig

Препоръчани теми

Деца с диабет - тема 13

Гастроезофагеален рефлукс

Права на децата ни с ТЕЛК - 5

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: