Публикувана: 14 апр. 2007, 23:37 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:14 ч.

Родители, дали болните си деца за отглеждане

110 923
1 184
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума обхващат теми, свързани с родителството, детските заболявания и решенията, пред които са изправени родителите в трудни ситуации. Форумът предоставя възможност за споделяне на лични преживявания, търсене на съвети и подкрепа, както и изразяване на емоции и мнения по въпроси относно отглеждането на болни деца.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват родителството на болни деца, грижите за тях, вземането на трудни решения и нуждата от подкрепа. Родителите споделят лични преживявания, изразяват безпокойство и търсят съвети за справяне със сложни ситуации.
- Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
  
  Участниците във форума имат различни мнения относно предложението да се създаде подфорум за родители, които са оставили децата си. Някои подкрепят идеята, тъй като смятат, че има нужда от място за споделяне на подобни преживявания и търсене на подкрепа. Други изразяват съмнения относно полезността на подобен подфорум, като посочват, че темата може да бъде трудна и че не всички родители, които са оставили децата си за отглеждане, са склонни да говорят за това.
- Какви са основните предложения за заглавие на подфорума?
- Каква е историята на една майка, която реши да даде детето си за отглеждане в дом за медико-социално подпомагане?

# 825 25 окт. 2007, 08:47 ч.

Мнения: 569

Сега се занимавам с разни неща и се опитвам да съм в добро настроение! Плета шапки за Благотворителния базар на ДМБ! Вече от няколко дни Ивана е на Детска та не съм при нея!
Успешен ден на всички!

# 826 25 окт. 2007, 11:31 ч.

Мнения: 355

Много се радвам че се занимавате с нешто и аз сега ще излазам с моето палавниче да използваме хубавото време че после не ми се мисли по-цял ден вътре smile3511

и ви пожелевам един прекрасен слънчев ден. newsm51

# 827 25 окт. 2007, 16:51 ч.

Мнения: 30

Здравейте момичета!
Отдавна не съм влизала ,не стигам до компютъра,мъжа ми си тегли разни работи а аз с малката...
МЕЙЗ,МНОГО СЕ РАДВАМ ЗА ТЕБ МИЛА,СИГУРНА СЪМ ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД newsm51

,Ела ми каза.когато ходихме да видим нашите малки мъже Simple Smile

ЕЛА е следващата сигурна съм ... Simple Smile

Нашите мъжлета ни подариха най-хубавите усмивки,Анди беше много спокоен,усмихнат,моят Ангел също,те са нашите слънца.Искам и аз да споделя нещо ...аз много не го правя.....ходихме в дома с мъжа ми и близначката,гушках си ги заедно......невероятно усещане е smile3518

,едното близначе е в къщи ,да ,но никога едното не може да замести другото...ужасно ми липсва...съжалявам,за тъжното изказване...няма повече!
Много хубава среща беше на моите малчовци и Анди Simple Smile

Когато Ела гушнеше Анди и той такава страхотна усмивка и подаряваше,че.....И ВСЕ ПАК АЗ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА
ВСИЧКО НАЙ- НАЙ- НАЙ-ХУБАВО НА ВСИЧКИ ВАС smile3525

# 828 26 окт. 2007, 09:46 ч.

Мнения: 1 163

Е днеска ми остана малко време да вляза и да прочета. Колко много неща съм изтървала.
ЕЛИНЦЕ, твоето слънчице Анди е пораснал много и е станал още по красив. Седя и го гледам и немога да му се нарадвам толкова е прекрасен. Да ти е жив и здрав.

# 829 28 окт. 2007, 19:29 ч.

Мнения: 869

Цитат на: vase kostadinova в чт, 25 окт 2007, 00:12

Ехо къдесте всички какво правите сега неможем да излизаме че е лошо времето но да се надяваме че ште се оправи и пак ште сме навън. 1stroller

Васе виждам ,че си тук.Как сте вие?

Последна редакция: нд, 28 окт 2007, 19:44 от ela79

# 830 28 окт. 2007, 20:19 ч.

Мнения: 569

ЗДравейте!
Запитвам се и сама си отговарям на един въпрос!

Защо така се случва!
Ето и отговора!
Защото, винаги в природата празно няма, от едно нещо се превръша в друго!

Пиша го по случая с Криско!

# 831 29 окт. 2007, 08:21 ч.

здравейте.никога не съм си мислила че ще се включа към този форум.незнам как да започна нито как да продължа.точно преди 1 месец и 2 дена ми се случи най хубавото нещо -родих своята дъщеря Ася и точно от 1 секунда започна моя ад.Тя неизплака .обдишваха я 5 минути и тогава се появи слаб болезнен плач.сложиха я в кувьоз и след 8 часа я откараха спешно в пловдив.там остана 22 дена без да мога да я видя или камоли да я докосна.даваха ни сведения по телефона и имах надежди че всичко ще се оправи но не ни било писано. казаха ни да отидем за да я прехвърлят в друга болница защото те повече нищо немогли да направят.връчиха ми я като ненужна и непотребна вещ -за тях тя просто била тежък случай.бяхме заедно в болницата 5 дена и след всички изследвания диагнозата се потвърждаваше а и ставаше все по лошо-нямаше никакъв гълтателен и смукателен рефлекс и се нуждае от кислород-храних я чрез сонда -а преди 3 дена и откриха и респираторна бронхотпневмония.множественно кистозна енцефаломалация това е диагнозата-обаждахме се на специалисти в цяла българия и в германия -просто нямало смисъл мозакът и е бил прояден като от молци -това е .Колкото и да се измъчваме няма спасение за моето ангелче дори ни казаха че след 3 месец нещата стават още по лоши.подписах документи за настаняване в дом.от 3 дена съм си в къщи и постоянно се обвинявам че я зарязох -но какво мога да направя -тя се нуждае от специални медецински грижи .виждам че не само аз съм била в това положение-това не ми е утеха -това което преживяваме аз и моето семейство не го пожелавам и на най големия ми враг.

# 832 29 окт. 2007, 08:27 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 148

Поля, след като има нужда от специални грижи, ти друг избор нямаш. Дано стане чудо и малката се оправи. Поне близко ли е до теб.
Желая ти много сили.

# 833 29 окт. 2007, 08:43 ч.

Мнения: 51 616

poliaa, много ми е мъчно че още едно майче се включва в темата по такъв повод Cry

домът близо ли е до теб, можеш ли да виждаш малката поне често?

# 834 29 окт. 2007, 09:41 ч.

Мнения: 569

Потресена съм!
Когато започнахме да пишем в тази тема исках само да помагаме да няма такива случаи като нас!
poliaa , ти не си я зарязала!
Знам че няма да мога да те накарам да си промених мнението и да ти казвам каквото и да било! Грешно (за някой)или вярно това е твоето решение!
Наистина ме заболя от това което чета. Пред мен е едно малко момиче което видях в дома когато за първи път прегърнах и Вяра, тя имаше същата диагноза!
тук ще чуеш много и различно мнения, ти обаче искам да не се разконцетрираш и да знаеш че това е твое решение и никои по добре от една майка не знае какво е добро за детето и!
Пиши повече за малкото слънце, не спирай да говориш за него!
Как го кръстихте? Колко голямо се роди? Искам да ти пожелая цялата сила на теб и съпруга ти за да не се разделяте(както се случва в повечето такива моменти ) а да сте заедно както аз и моя мъж и Ели и нейния мъж!
Тук пиши как се чувстваш и за всичко което искаш!
Аз лично тук намерих семейство което ме подкрепя независимо дали съм в правилната посока!

# 835 29 окт. 2007, 10:40 ч.

dorothy- в чудеса вече невярвам-моля се на господ всяка секунда от както се роди Ася-надявах се на чудо докато беше в интензивно отделение -нищо.просто какво да ви кажа момичета -нямам сили дори да я погледна защото почвам да рева и ми иде ......може да е жестоко но тя просто вегитира -на фенобарбитал е и постоянно спи. отпусната е и дори ме е страх да я гушкам защото и при най лекото треване си мисля 4е или ще направи гърч или ще ми умре в ръцете.мерят и главичката всеки ден защото при тази болест започва да и нараства самия череп -незнам какво мога да очаквам следващите дни -страх ме е и искам да я запомня такава каквато я видях за 1 път-едно сладко малко ангелче.целият ми живот рухна -казват ми да се държа защото деца се правили а майки не -но аз неискам други искам си Ася.Живея в малък град който се намира на 80км от пловдив където е малкото ми съкровище но имам чувството че няма да мога да я погледна

# 836 29 окт. 2007, 12:18 ч.

поля, погледни си детето. то има нужда, нищо че е все упоена.душицата му е тука и ако не я погледнеш, цял живот ще съжаляваш. дали господ е решил да я прибере не можеш да знаеш, но ти си майка. взела си най-правилното решение, така детето ти има шанс да живее. колко - това никой не знае. все пак утре може да ни блъсне кола и да се окаже, че много други, които докторите са определили като оБречени, ще ни надживеят. и не е важно колко и как си живял. в крайна сметка важно е кой и колко ще те помни.спокойно си гушни детето. то има само теб на тоя свят.пожелавам ти смелост и сила, но не губи и сърцето и разума си.

# 837 29 окт. 2007, 12:20 ч.

Мнения: 154

аз бях госта май ми изтече регистрацията докато пишех.

# 838 29 окт. 2007, 12:33 ч.

Мнения: 154

като чета нашите истории, се сещам за "железния светилник", където султана докато дъщеря й катерина умира казва на сина си лазо, за да го отпрати да спи, докато тя седи и чака - "аз съм майка. огън да ме гори."та така...

# 839 29 окт. 2007, 19:04 ч.

Мнения: 869

Мила Poliaa знам как се чустваш.Мога да разбера болката ти,това че се обвиняваш,че се чустваш безсилна.И този гняв......Затова ,че някакъв си недоучил доктор ти е променил живота завинаги,лишил е детето ти от живота,който винаги си искал за него.И при нас стана точно така както ти го описваш....Липса на кислород и страшните и необратими последици.Незнам какво да ти кажа,освен да изживееш мъката си,защото нищо и никой не може да ти помогне и да я спре.Аз понякога съм си мислила и какъв е смисъла да живея вече,какво ще ме радва,на какво ще се усмихвам.Има ли смисъл такъв живот изпълнен с толкова мъка....Но след време разбираш,че има хора които те обичат,че въпреки болката трябва да продължиш напред.нямаш друг избор.
Наистина съжалявам много..знам,че това не помага....но поне малко претъпява болката.Когато се случи целия този ужас разчитах много на хората в този форум да ме вдигнат на крака и те успяха.Ако имаш желания аз винаги ще бъда тук да ти давам сили и да те подкрепям.Ти си ми сестра по съдба...не забравяй....

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 5

Трудно проговаряне - тема 27

Деца с увреден слух - 9

Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза, тема 3

Причина:

Причина: