Публикувана: 14 апр. 2007, 23:37 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:14 ч.

Родители, дали болните си деца за отглеждане

110 923
1 184
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума обхващат теми, свързани с родителството, детските заболявания и решенията, пред които са изправени родителите в трудни ситуации. Форумът предоставя възможност за споделяне на лични преживявания, търсене на съвети и подкрепа, както и изразяване на емоции и мнения по въпроси относно отглеждането на болни деца.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват родителството на болни деца, грижите за тях, вземането на трудни решения и нуждата от подкрепа. Родителите споделят лични преживявания, изразяват безпокойство и търсят съвети за справяне със сложни ситуации.
- Какви са реакциите на участниците във форума към предложението за създаване на подфорум за родители, които са оставили децата си за отглеждане?
  
  Участниците във форума имат различни мнения относно предложението да се създаде подфорум за родители, които са оставили децата си. Някои подкрепят идеята, тъй като смятат, че има нужда от място за споделяне на подобни преживявания и търсене на подкрепа. Други изразяват съмнения относно полезността на подобен подфорум, като посочват, че темата може да бъде трудна и че не всички родители, които са оставили децата си за отглеждане, са склонни да говорят за това.
- Какви са основните предложения за заглавие на подфорума?
- Каква е историята на една майка, която реши да даде детето си за отглеждане в дом за медико-социално подпомагане?

# 810 20 окт. 2007, 18:26 ч.

Мнения: 2 116

Честит празник Ела! Желая ти Анди да расте здрав и много щастлив!

# 811 20 окт. 2007, 19:36 ч.

Мнения: 355

много сте хубави newsm10

# 812 20 окт. 2007, 20:43 ч.

Варна
Мнения: 1 323

Ели, Чесит Празник и тук! newsm59

Надявам се, че си ми получила съобщението!
Скоро да се похвалиш, че Анди ще става батко!

# 813 20 окт. 2007, 22:40 ч.

Мнения: 1 217

Честит Първи Рожден Ден,Анди.
Ели,да ви е жив и здрав.Дано се случи едно малко чудо
и Анди да започне да се подобрява. Praynig

# 814 20 окт. 2007, 23:51 ч.

Мнения: 11 606

Честит Първи Рожден Ден, скъпи Анди!

Здраве и много, много любов!

(смятам,че добрите новини предстоят и в тази връзка не е ли време за нова тема,че тази е нараснала???)

# 815 21 окт. 2007, 09:21 ч.

Мнения: 569

Малки мисли!
Когато съм сама на рождения си ден и мисля колко трябва да ми е весело и колко сме се забавлявали "едно време" с "приятели", се запитвам защо сега когато имаме нужда от приятели никой не се сети за нас! Никой не се обади да ни честити празника и да ни зарадва с малка дума или просто ей така!
Мога да кажа че нямам право да мисля по този начин! Та нали толкова много хора ме поздравиха, хора от тук където съм всеки ден и пиша и споделям! Да така е!
И все пак , чувстваме се сами когато сме забравени от хора с които сме общували на друго ниво, хора с които сме прекарвали делници и празници през годините, хора като така наречените наши приятели!
Когато започна да броя:
1: до 27 години всеки ден на10.10 е имало купон с поне 20 човека приятели,
2:на 14.10 2006 200 човека сватба!,
и да не продължавам.....
а на края, Форумите с които ум всеки ден и с които споделям са до мен!

п.с. Това ми мислене е провокирано от думи на моята приятелка Ели когато е била забравена от нейните "приятели"когато е имала нужда от тях!
Аз вече съм свикнала ама защо трябва и другите да свикват?

# 816 21 окт. 2007, 09:37 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 209

МИла Злати, сигурно твоите приятели не знаят как да постъпят... може би им се вижда нелогично толкова скоро след загубата ти да вдигат купон... аз бих се обадила и бих ги поканила ако искам да са при мен и бих споделила направо какво ме притеснява....

# 817 21 окт. 2007, 09:41 ч.

Мнения: 11 606

Цитат на: meyz в нд, 21 окт 2007, 09:21

И все пак , чувстваме се сами когато сме забравени от хора с които сме общували на друго ниво, хора с които сме прекарвали делници и празници през годините, хора като така наречените наши приятели!

Ако това те успокоява...Моите наблюдения са вече,че всички хора са забравени от всички....Преди време и ние вдигахме купони и пр. Сега са оредяли много редиците...Но смятам,че това е всеобща болест,а не до конкретното семейство или човек. Просто хората вече са по-дистанцирани, по-хладни и пр.Не е само до вас! Peace

# 818 21 окт. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 569

catnadeen и Мама Цоцоланка , и двете сте прави! На мен вече не ми прави впечатление ама искам да успокоя тези които им е тъжно! Не споменавам имена а просто да поделя че и на нас както и на вас и както на всички ни е едно и също! Само за това !
А Сега отивам да правя палачинки! Някои иска ли?

# 819 21 окт. 2007, 11:44 ч.

Мнения: 869

Ако трябва да бъда честна и да си призная,във всеки един случай в който съм се чуствала така изоставена от приятел се оказа,че не съм била права.Вие бяхте прави като ми казахте,че те незнаят как да постъпят в един такъв момент.С някои от тях се видяхме.Чакали аз да звънна,аз пък чаках тях.Така лесно е да се разминеш с някого,да загубиш приятел просто така..Така че мила Мейз,обади им се.Кажи им че имаш нужда от тях.Ако те са ти истински приятели ще се отзоват.Ако не-не си заслужава да се измъчваш заради тях.

# 820 21 окт. 2007, 11:49 ч.

Мнения: 569

Цитат на: ela79 в нд, 21 окт 2007, 11:44

миличка, р4адвам се че мислиш така! ^{Постигнахцелта си:)}

# 821 21 окт. 2007, 22:26 ч.

Мнения: 355

И аз съм имала такива моменти, мислех си че ме одбягват но не е било така,просто не са искали да ме притесняват,да но аз имах нужда от тях.А пък отдруга гледна точка неискам да ги занимавам с моите проблеми.