Родители, дали болните си деца за отглеждане

В петък останахме да спим в родителите ми, Ивана (племенницата ми) не се отдели от мен и Ангел!
Аз лежа на леглото и баща ми носи Ивана при мен,от високо я пуска при мен и тя му се развиква: ВНИМАВАЙ БЕ ДЯДО, ДА НЕ ОДАРИМ КОРЕМА НА ЛЕЛЯ ЗАЩОТО ТЯ ЩЕ СИ РОДИ БЕБЕ, ПОНЕЖЕ ДРЪГОТО Е ОТЛЕТЯЛО!
Баща ми се хвана за главата и излезе от стаята! Така беше  цялата вечер, и сега ако попитате Ивана, тя ще ви каже че бебетата излизат от дупето или както на мама през корема и имало една черта като от операция!
А е на 4

meyz, пиши как си, не си показвала скоро снимка от ехограф на бебчо
а за Ивана- моята щерка беше на 4, когато се сдоби с братче, беше много смешна и сладка, когато се вживяваше в ролята на кака и когато подхванахме темата за бебетата...на мен много ми помогна една книга- "КНИГА ЗА МАЙКАТА И БЕБЕТО" с много картинки и снимки, там има проследяване на бременността и раждането в снимки и тя гледаше и знаеше какво ще се случи
ели, Анди е много фотогеничен и голям сладур, не зная защо сте били в болница, но се надявам всичко да е наред сега

Бях обещала,че ще пиша и ето ме пак.Искам да споделя щастието си,че бяхме с моето момченце цяла седмица заедно.Най-прекрасния подарък за Коледа.А истината е,че се молих за това.На коледа отидох на църква и се молих на господ да ми даде шанс да бъда с  детето си.Тогава ми се струваше невъзможно,а ето че се случи въпреки че за кратко.Въпреки,че бях в болница,за мен това време беше безценно.И това е което исках да кажа.А тази събота малкия пак имаше температура,която подържаше вече няколко дни.Уж ни излекуваха от инфекцията,а ето пак.Сигурно лекарите са прави,че температурата е централна-от мозъка.Но това трудно се доказва.Ами това е при мен.

Ела79,не унивай,Анди е едно много смело момче и ще се справи и с това предизвикателство,а ти събирай усмивки и положителна енергия за съвместните ви мигове.
Мейзи,как е бебето,наистина скоро не си ни показвала снимки- 

Мили мои, аз съм добре а и бебето се развива добре за сега! Събирам снимки и ще ги покажа, сега се отвара нещо много важно за мен! Ще се похваля!
Има и нещо друго! Обмисля се едно филм-че да се заснеме и може да ми се наложи да използвам вашето мнение, ако имате нещо против Моля ми кажете! Една от идеите е какво изживяваме когато вземем решението да дадем децата за гледане в болница! През какъв Ад минаваме за да не се откажем от децата си и бъдем малко или много до тях макар и не в къщата ни!
Повече не знам! А сега Ви оставям.... Целунете малките слънца от мен

Стана ми любопитно бе миличка,какъв ще е тоя филм,кой ще го заснема?

Написах нащите истории във форума на часът на мама и там ми се обадиха че искат да ме снимат! Повече подробности когато разбера ще кажа

meyz, аз също преживях ужаса на решението да оставя на грижите на други моето първо бебе, страшно желано, но нелечимо болно.
Знам какво преживяват тези майки,браво на теб , че си се престрашила да пуснеш тема за това.Нека майките, преживели или преживяващи това имат своето пространство.
Не може да се обясни на другите всичко това, но трябва да се говори. Аз подтисках тази болка и тази от загубата на детето си твърде дълго, години.... Но тя съществува и излиза на повърхността един ден. Писах и на ela79 преди време - не я подтискайте, говорете за нея.
Другите няма как да я разберат, но трябва да се говори...

радвам се че сподел (но не че има още) н0  и се надявам да останеш с нас и да пмагаме с думите си на другите

Кураж при снимките и сили за да кажеш всичко,което ти се е насъбрало в сърцето!

Мисля,че не си прочела всичките страници и си пропуснала,че детенцето на Мейз е вече ангелче.А иначе за теб,мога да кажа,че си постъпила като истинска майка.........Пожалам ти много хубави моменти ...

Здравейте и от мен,
Благодарна съм на съдбата, че не ме е подложила и на това изпитание ... да взимам толкова тежко решение, за детето си. Тази тема ми е близка, защото мой братовчед е правил този избор. Имаше момченце, прекрасен, мъничък, умен, красив  ...  Бяха ни на гости и аз забелязах проблем. Мислех, трябва ли или не да споделя за това което видях, а то бе че детето не е добре с лявото око. Престраших се и говорих с него и съпругата му. Те споделиха, че от скоро са наблюдавали същото нещо и ми благодариха. Започна едно тичане по лекари и консултации, стигна се до пътуване в чужбина и присъдата беше тежка. Рак .  Последваха две операции. Мъничката душичка изгуби светлината в очите си и живота бавно си отиваше от него. Беше ... кошмарно! Господи, как боли само при спомена. Но тук е мястото да кажа, че те бяха много силни защото с тях беше работено. Връщайки се от чужбина след втората операция, те бяха на ясно какво ги очаква и какво трябва да предприемат във всеки един момент. Това е само част от специалната програма през, която бяха преминали с лекуващите лекари, с психолозите и с много други родители от 4 страни, чийто деца бяха със същата съдба. Те живяха до последния му миг с чувството, че трябва да намират силата да помагат и да облекчават страданието му, а и да се радват на всеки миг от живота и да са благодарни, че са имали това прекрасно същество. Повярвайте ми и до днес се чудя как успяха!?! Как го направиха!?! Четири месеца преди да ни напусне сам пожела да свири на пияно. Купиха пияно, наеха учител и се заеха да му помагат в това начинание...Общуваха и със сем. от Япония, чието дете също беше с този проблем и бе "обречено". Те ходеха на картинг със техния малък син.
Всъщност разказах всичко това поради две причини.
1. Тя е лична, обичах племенника си и ...
2. Това, че в България няма кой да помогне на родители в подобна ситуация. Никой не ги подкрепя и ги учи как да преодоляват мъката и да я трансформират в друго позитивно чувство, което да помогне както на децата така и близките им.
А по света има такива практики, има методи, има начини ...
На всички вас, живеещи с деца имащи проблем, пожелавам да сте силни, вярвайте в доброто и намирайте сили да се усмихвате по-често, наслаждавайте се на всеки ден и миг с детето си. 

Приятели,незнам какво да мисля.Днес говорих с лекуващата лекарка на сина ми и тя ми каза,че не е добре.Пак няма да мода да го видя.Явно състоянието му се влошава и нищо не може да се направи.Тя не пожела да ми даде прогноза,само ми каза че не може да ми каже нищо хубаво.Гьрчовете са се увеличили,вътрешната хидроцефалия расте с бързи темпове.Май трябва много много да се моля.

Ela79,моля се да му бъде по-леко в страданието. За теб също. Знам ,че си с него непрекъснато. Моли се, Господ да е с него.
Дано получиш по-добри новини.