Става въпрос за случки от типа на родители се разбират за подаръци за децата в групата и който предложи малко по-различна идея директно се нарочва като противник на общите идеи и в следствие на това срещу него започват да се водят войни на всички фронотове - в това число и да се насъскват децата срещу детето на "проблемния".
Ситуацията е примерна -
идеята е да се онагледи зараждащата се агресия и злоба между родители, която се пренася - понякога съвсем целенасочено - и върху децата и тяхната ежедневна междуличностна комуникация.
Учителите също биват манипулирани със скъпи подаръци да заемат страната на "добрите" деца, а "лоши" автоматично стават тези, които не са участвали в подаръка за 500 лв. "Лошите" обикновено са лоши незаслужено - поради нещо случващо се извън тяхното полезрение, без да са направили нищо, че да бъдат класифицирани като такива. В такива случаи "добрите" и "примерните" ще се погрижат да измисля куп лъжи, интриги, насърчавани от горди родители... Това ли е средата, в която децата трябва да пребивават? Това ли е ценностната система, която трябва да се изгради?
Мазнене, агресия, нетолерантност?
Защо подхранваме злоба и имаме очаквания за позитивно развитие?! Как това помага да се изгради общество от критично мислещи индивиди?
Директорите в повечето случаи са безгласните букви, под които носове се разиграва случващото, защото така им е по-лесно, а и нерядко са и главни дейстащи лица в спектакъла.
Така или иначе контрол на качеството в детските градини и училищата няма - кой ги държи отговорни за това?! Никой.
Което пък дава пълна свобода на напористи и безпардонни родители да налагат техни правила в детските градини, а по-късно и в училищата.
Говорим за агресия в училище, агресия сред децата, а дали правилно я адресираме?
Защо ежедневно "злобим" и се оплакваме от всичко и все някой ни е крив за нещо, чудим се как да си създадем драма и постоянно търсим повод за конфликт, и същевременно очакваме от децата ни да пребивават в едно спокойно общество, в което да няма агресивност!?
Агресията в училище е резултат на слаба себерефлексия на родителите и на останалите обекти и субекти от семейната и социална среда - учители, авторитети, приятели, роднини. Тя не е пряк резултат от насилие - а ескалира в такова, защото това е примерът, който дава общество и семейство.
Не е необходимо да има бой и насилие за "пример" - те са в следствие на лабилна и закърняла психика на заобикалящите възрастни, които са тези, които показват пътя, възпитават, учат, изграждат ... ЦЕННОСТНА система. Да, това се превръща в част от ценностната система.
Често агресията при децата се адресира с бой вкъщи, агресивна среда, проблеми в семейството.
Защото е удобно.
Защото е лесно.
Защото елегантно ни отървава от отговорност, че нищо не зависи от нас, защото ние не сме насилниците.
Друг е насилникът. Друг е виновен - ние сме невинни, чисти, казаното не се отнася до нас.
Да, пряката агресия ражда агресия. Ескалиращата агресия обаче прави същото - а виновен няма.
Това са моите 5 стотинки по темата от призмата на психолог и на родител. Решения намираме с желание и мотивация да се учим и да растем от, чрез и въпреки трудностите! Но необходимо ли е да си създаваме сами трудности, като реално можем и без това?