Как да се справим с адаптацията в детската градина?

Българския ще си го научи в градината бързо, но вкъщи четете повечко книжки и разказвайте на български. Естествено никакви филмчета и т.н. А защо българският е на последно място - не сте ли му говорили на български вкъщи?
За ината - може и да е от възрастта, но “gentle parenting” не означава без граници. И ние практикуваме някаква форма на “gentle parenting”, но просто не крещим за щяло и нещяло и определено "Не" си се казва с доста по-различна интонация и тембър. Освен това, ако не си стои в границите, си има последствия. Ако е било досега на “gentle parenting”, т.е. без да му се карат и да му се казва твърдо "Не", без последствия при действията му, на 3 ще е една-две идеи по-сложно, но не късно за промяна. Която очевидно трябва да я има.
Не трябва да се забравя, че за децата тръгването на градина е голяма промяна и те трябва да го обработят също. При вас го има и преместването на ново място като допълнителен фактор.

Когато е правил бели или се е налагало да му се каже “НЕ”, сме се страли да сме строги без да създаваме стрес, да знае че прекрачва граници. И сме забелязвали докато извършва действие което не му е позволено ни гледа с края на окото си, знае че е грешно и ще го накажем примерно не му позволявайки да си играе с любимата кола, но го прави. Огромен инат е. Все още се лутам и търся правилен подход. 🥹  Български му говоря още от преди да се е родил, но другите езици ги запомни по-лесно, бяхме учудени наистина как се случи.

А откъде е чул другите езици, при положение, че не е ходил на детска градина?

Детето трябва да е наясно с това, че има граници и правила. Изгледайте няколко клипа в ютуб за “gentle parenting”. Аз лично не го смятам за добър относно възпитанието, но в крайна сметка всеки си знае за децата си. Разбира се, не става въпрос за някаква агресия към децата, но поставяне на ясни правила и последствия при нарушаването им.

То детето е на 3 години, какво се очаква от него в градината, не е като да учат и пишат всеки ден. Дай повече примери в какво се изразява непослушанието и забележките в градината. Трябва ясно да му се обясни, че там има ред и всички деца трябва да слушат учителите.

Отделно сигурно езикът му е пречка, ако не го разбират какво иска. Говорете му на български вкъщи. Бащата българин ли е? Ако не е , но знае езика, трябва и той да се стреми да говори.

Страдате от културен шок. Случва се.
Не е проблема детето или езика, все пак е на 3г само.

Ако детето е в държавна детска градина, нямате полезен ход. Нивото е едно поостаряло, според мен.
Няма смисъл да се опитвате да разберете госпожите или лелките, нито те ще ви разберат вас че идвате от чужбина.
Не знам в каква среда е било детето до сега, но те са много адаптивни и ще свикне, ще проговори български, и смятам че всичко ще е наред. Вие като майка трябва да сте спокойна, защото ако то ви вижда че плачете, ще преживява ситуацията. Излишно е.

Толкова ти съчувствам! Не си провал! Проблемът е в системата.
Ние също живеем в чужбина и също за кратко живяхме в България. За съжаление (вече по коментарите се вижда) хората не разбират двуезичните деца. Често се смята, че щом детето е българче и вкъщи му се говори на български, то българският е майчиният език и като такъв е доминантен. Истината е, че доминантен е езикът на средата (дори и да не е ходило на градина). Българската образователна система също няма опит с българчета, живяли в чужбина. Те имат програми за чужденци, но щом децата са български граждани, но не говорят езика просто не знаят какво да ги правят.
Нещата, които ти казва и намеква персонала са недопустими. Просто прави каквото е редно и добре за детето и ги остави да си говорят. Те обичат децата да са по калъп. Дайте още време на детето.
Не разбрах какви точно са проблемите? Че не е робот и не замръзва при “не” и “спри”? Те обичат децата да са послушни и да не излизат извън очертанията на килима в градината. Продължавайте вкъщи да поставяте граници и да възпитавате. Той в градината също ще свикне с правилата и привичките? Какви други проблеми има с адаптацията?
Относно възпитанието много обичам да цитирам Вера Биркенбил, която казва, че всяко дете се ражда с потенциал и различни възможности. След това се намесва възпитанието, което прави децата “нормални”, в резултат на което потенциала им бива орязан, до нормалните за обществото рамки.
Разбира се, че възпитанието е много важно, но за мен като родител например винаги е било важно детето да умее да дискутира и да аргументира (да заслужи ако трябва). В същото време за госпожата в градината е важно детето безропотно да изпълни. Ако откаже или се аргументира се счита за невъзпитание. (Прост пример за очакванията ни за възпитание). На мен госпожите в градината ми казваха, че детето знаело прекалено много за възрастта си и не можели да му затворят устата.
Можеш да се консултираш със специалист за да си помогнете взаимно. Успех желая!

Кое е средата, ако не ходи на градина и прекарва основно време с родителите си?

Ходи на площадки, в магазина, чува родителите си да говорят на чужд език, чува за фон чужда реч, събират се с чуждоезични семейства, чува фоново телевизия, радио на чужд език …

Може и такива случаи да има. Всеки си гледа естествено от неговата камбанария и примерно при нас телевизия и радио в негово присъствие не се пускат, в магазина комуникацията на касата определено не е среда, а по площадките прекарва 1-2-3 часа на ден, ама до към 2 си играеше самостоятелно основно, после почна с други деца повече. Което със сигурност не може да се сравни дори само с времето, в което сме му чели книжки, да не говорим за постоянните разговори между нас като родители или с него. Ама ситуации има поне колкото хора, така че най-вероятно всичко е много индивидуално.

Всъщност детето първо трябва да научи майчиния си език. Ако и двамата с бащата са българи, не виждам причина детето да не го знае поне на базово ниво като за тригодишно дете.
Авторката така и не написа по-конкретно какви са забележките на учителките чак толкова, че тя да реве като се приберат....

Мога да кажа, че в държавните градини са доста свикнали на щуротии, дивотии и невъзпитани деца, че доста трябва да им се качат на главата, за да има оплаквания. И тук дори говорим за дете на 3 г., т.е. първа група, то няма и какво кой знае какво да прави, че чак такива драми.

Ако на детето не му се прави никаква забележка вкъщи и няма поставени граници, то трябва да му стане ясно, че в градината не е така. Ако дивее, докато другите лягат да спят, много ясно, че ще има забележки. Всъщност нека майката каже за какво става дума и тогава ще може да се коментира повече.

Съжалявам, че това, което ще кажа няма да прозвучи добре. Не е с цел хулене, а само сравнение. Отношението към децата като цяло в западна Европа и в България са много различни. Детето не е ходило на градина и не може да сравни, но усеща много добре тона, изискванията и сигурно наставленията. Но да, всичко е много индивидуално.

От кога тече адаптацията на детето в градината?

Има родители, за които адаптация значи 1-2 седмици, но при някои деца това може да отнеме месеци в които детето да има всякакъв вид трудности - в градината, но и в къщи (отказ да се храни, кошмари, прилепчивост, по-чести тръшкания, регресии на умения, които вече са придобити).
Поне това ни обясниха на нас, когато детето започна адаптация в ясла в чужбина.
Мога да кажа, че започна ясла януари, но адаптацията си продължи докато не излязоха в лятна ваканция и чак от септември вече мога да кажа, че е по-в час и адаптиран.
Ако детето ви е започнало ясла този септември и е ходило има-няма 2 месеца с боледуванията съвсем нормално е още да не знае къде се намира.

Има и други два фактора при вас :
- детето има проблем с езика, лошото поведение може да е, защото не може да се изразява и не го разбират
- преместили сте се, ако не е имал няколко месеца период да се адаптира към тази доста голяма промяна и бързо е тръгнал на градина, сте го вкарали от голяма промяна към голяма промяна и детето явно има трудности да свикне и с двете неща едновременно.

Та ако така са се случили нещата е съвсем нормално всичко това при вас, дори е и очаквано.
Отделно, по приказки на родители в България, системата още си е назадничава и явно не са отчели, че детето ви преминава през страшно голям стрес.

Това,че детето не говори български,не е пречка да се обърнете към психолог. Психолозите работят доста успешно и с по-малки , и с невербални деца.

Първото, което трябва да направите е да не оставите госпожите да Ви внушат, че не се справяте като родител. Те като са педагози, защо не могат да се справят? Върнете им топката и ги питайте какво правят те от тяхна страна, за да няма ефект. Моето дете има две госпожи в групата, които са коренно различни. Едната има подход към всяко от тях, много разговаря с родителите като разговорите са градивни какво може да се прави в дадена насока и децата я обичат. Другата...какво да кажа за нея - тя основно се оплаква и с неадекватното си поведение потиска децата. То само на мен като ѝ видя отегчената физиономия сутрин и ми става лошо.
 Една от съседната група пък лятото едва ли не ми обяснява как  4-годишни деца я манипулирали. Така че и те като професионалисти трябва да отговарят пред вас.
Друго, което ми прави впечатление е, че има много майки, които държат сметка на госпожите, изискват от тях и на тях никой не смее да мъцне за нищо. Обикновено такива оплакващи се госпожи взимат на мерник родители, които са кротки и разбиращи, с цел да си улеснят тяхното ежедневие.
Другото, което можете да направите, е ако трябва да проведете разговор с директорката на градината и да обясните, че детето досега е живяло в друга среда с други порядки. Аз не спазвам точно джентъл парентинг, но наскоро имах възможността да се видя с мои приятели, които живеят във Франция и детето им на близка възраст на тази на моето и бях леко втрещена как за нищо не му се правят забележки. Такова поведение в българска детска градина, дори без да е агресивно или грубо, няма да се приеме никак добре, най-малкото, защото там ги учат на някакви обноски и дисциплина и едно уж нищо и никакво лигавене, може да доведе до пълна анархия, защото е силно "заразно".
Така че, опитайте се да разберете какво точно намират те за не наред в поведението на детето Ви и преценете сами до каква степен е сериозно като оплакване от тяхна страна. Ако е основателна причината, работете с детето си в тази насока. Резултатите не идват веднага, съдейки по личния ми опит. Понякога се изисква време и самото дете да го осмисли. Аз разказвам приказки за лека нощ с основен сюжет нещо даден тип неприемливо поведение и съответната поука - защо не трябва да правим така. Даже сам ме моли да му ги разказвам. Хиляда пъти сме гледали "Пинокио", защото моето дете е едно към едно с героя от тази приказка. Впечатлява се много, но бързо и забравя покуките.
Ако пък решите, че изискванията на персонала са диаметрално противоположни на Вашия мироглед, тогава сменете групата или градината, след като проучите добре стила на работа на педагозите.
Със рев и тюхкане няма да се оправят нещата.