Здравейте скъпи родители! От както детето почна на градина се виждам във чудо което не предполагах че ще ми се случи до такава степен! Историята е дълга ще се опитам да преразкажа на кратко.
Живеехме в чужбина, но се прибрахме преди няколко месеца. Детето е на 3 години не е ходил там на детска, разбира и говори няколко езика (за съжаления българския е най-долу в графата 😭). Опитвам се и до сега да прилагам метода “gentle parenting”, но някъде греша. Пазейки детето от това да му създавам травми карайки му се, му навредих и просто не разбира от “не” и “спри”, не беше такова дете, но когато стана на 3 всичко се преобърна на опаки. Може би това държание се дължи и на възрастта му, може би ще отшуми. Но това държание много му пречи в детската, за кратко време има доста напредък( не искаше да играе с децата, да споделя играчки, да се храни сега вече прави тези неща) има още много неща за изглаждане. И за капак на всичко изобщо не се разбирам с част от персонала. Правя всичко възможно са съм деен родител да съм съпричастна и да им помагам, но все удрям на камък 🥹 Постоянно ми се намеква, ме се справя по-зле от другите деца, че не съм успяла да го възпитам. Всеки ден не детето, а аз плача като се прибираме от детската градина! Мисля да се обърна към детски психолог, но детето все още учи български разбира и говори основни неща. Как да процедирам? Как да успокоя и детето, и себе си? Премествайки се изживяхме страхотен хаос, а това с адаптацията в детската и арогантното отношение което получавам постоянно там ме довършиха.🥹 Чувствам се като пълен провал въпреки всичките си усилия. 🥹
Живеехме в чужбина, но се прибрахме преди няколко месеца. Детето е на 3 години не е ходил там на детска, разбира и говори няколко езика (за съжаления българския е най-долу в графата 😭). Опитвам се и до сега да прилагам метода “gentle parenting”, но някъде греша. Пазейки детето от това да му създавам травми карайки му се, му навредих и просто не разбира от “не” и “спри”, не беше такова дете, но когато стана на 3 всичко се преобърна на опаки. Може би това държание се дължи и на възрастта му, може би ще отшуми. Но това държание много му пречи в детската, за кратко време има доста напредък( не искаше да играе с децата, да споделя играчки, да се храни сега вече прави тези неща) има още много неща за изглаждане. И за капак на всичко изобщо не се разбирам с част от персонала. Правя всичко възможно са съм деен родител да съм съпричастна и да им помагам, но все удрям на камък 🥹 Постоянно ми се намеква, ме се справя по-зле от другите деца, че не съм успяла да го възпитам. Всеки ден не детето, а аз плача като се прибираме от детската градина! Мисля да се обърна към детски психолог, но детето все още учи български разбира и говори основни неща. Как да процедирам? Как да успокоя и детето, и себе си? Премествайки се изживяхме страхотен хаос, а това с адаптацията в детската и арогантното отношение което получавам постоянно там ме довършиха.🥹 Чувствам се като пълен провал въпреки всичките си усилия. 🥹
