В темата за Коледни подаръци се повдигна въпроса за нежеланите подаръци и би било интересно да се прочетат различни гледни точки. Мисля си, че живеем в изключително материален свят, в който вещите са на почит и често се забравя истинската причина за празниците - срещата с близки и приятели, забавни моменти по поставянето на украса - дали коледна, дали друга, чувството на щастие и благодарност. Подаряването на подаръци е важен момент, но тук въпросът е кого искаме да зарадваме - този, който получава или нас?
Та... Какво правите с нежеланите/ненужни подаръци? Давате ли ги на друг, изхвърляте ли ги, събирате ли ги? Ако пък ги събирате, как ви стига мястото?
Често бъркаме нашето желание какво ни харесва с желанието на другите и искаме да удовлетворим собствената си нужда да даваме, без значение дали човекът от другата страна ще е доволен. А в крайна сметка той остава с нещо, което не желае, не харесва или просто има още 10 подобни.
Разбира се, много е важно от кого са подаръците. При близките хора отделяме много повече време да помислим какво би им допаднало. Но за колеги, по-далечни приятели често се прибягва до чаши, фигурки, ключодържатели. Все неща, от които имаме по много. Ако не познаваш един човек, как можеш да му купиш книга, която ще хареса или музикална плоча, която наистина ще оцени?
Аз давам нещата, които не ми допадат на друг, за когото знам, че ще се изкефи. Не държа куп вещи, първо, защото не искам, а и изобщо нямам място. Не ме е срам да кажа, че изхвърлям домашни сладки/сладкиши от хора, с които само се засичаме в асансьора. Всеки има различен начин на поддържане на хигиена или използвани продукти и грам няма да ми е празнично, ако случайно разбера, че сладкарката 5 пъти си е облизала лъжицата, докато е правила сместта или къщата й е пълна с хлебарки.
Добавям... човек винаги, винаги трябва да благодари за подаръците и да ги приеме с усмивка, най-малкото от добро възпитание, а и за да направи подаряващия щастлив, независимо от избора на подарък.
Та... Какво правите с нежеланите/ненужни подаръци? Давате ли ги на друг, изхвърляте ли ги, събирате ли ги? Ако пък ги събирате, как ви стига мястото?
Често бъркаме нашето желание какво ни харесва с желанието на другите и искаме да удовлетворим собствената си нужда да даваме, без значение дали човекът от другата страна ще е доволен. А в крайна сметка той остава с нещо, което не желае, не харесва или просто има още 10 подобни.
Разбира се, много е важно от кого са подаръците. При близките хора отделяме много повече време да помислим какво би им допаднало. Но за колеги, по-далечни приятели често се прибягва до чаши, фигурки, ключодържатели. Все неща, от които имаме по много. Ако не познаваш един човек, как можеш да му купиш книга, която ще хареса или музикална плоча, която наистина ще оцени?
Аз давам нещата, които не ми допадат на друг, за когото знам, че ще се изкефи. Не държа куп вещи, първо, защото не искам, а и изобщо нямам място. Не ме е срам да кажа, че изхвърлям домашни сладки/сладкиши от хора, с които само се засичаме в асансьора. Всеки има различен начин на поддържане на хигиена или използвани продукти и грам няма да ми е празнично, ако случайно разбера, че сладкарката 5 пъти си е облизала лъжицата, докато е правила сместта или къщата й е пълна с хлебарки.
Добавям... човек винаги, винаги трябва да благодари за подаръците и да ги приеме с усмивка, най-малкото от добро възпитание, а и за да направи подаряващия щастлив, независимо от избора на подарък.
Обясних предварително на част от гостите, с които имам връзка, че не е удачно и получих "Е, то какво друго да му подарим? Негов проблем е какво ще ги прави." 
