Публикувана: 15 апр. 2007, 13:20 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2007, 22:13 ч.

Естествено Раждане и 21-ви век

6 950
115
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 15 апр. 2007, 22:34 ч.

София
Мнения: 44 246

Цитат на: Ludmil в нд, 15 апр 2007, 15:23

Естествената поза е ключов елемент при естественото раждане.. Когато родилката може да избира позата на раждане, тя сама усеща кое е най-добро в момента. Така раждането протича по-бързо и без разкъсвания. Това не го говоря на изуст, все пак аз израждах сина си. При нас, например, Мирена сменяше "кучешка" с "клекнала" поза.

с това не съм съгласна като абсолютна истина...в някои случай сигурно е така, но има и такива , в които не е. Докато раждах, имаше едно момиче което заемаше най-различни пози, по време на контракциите ужким както й е най-удобно, безболезнено и добре в даден момент - резултатът беше пълно разкритие - бързо и лесно - бебе не достатъчно слязло надолу, напъни без резултат, загуба на тонове и секцио по спешност...

# 46 15 апр. 2007, 22:34 ч.

Мнения: 1 896

Аз само да вметна, че принцесата на Норвегия (дъщеря на краля) преди около две години роди второто си дете само с мъжа си и акушерка във вила на един остров сред морето. Това по повод на изписаното за работнически класи, секти и не знам какво си. В Холандия също е практика родилките да си избират дали да раждат вкъщи с акушерка или в болница. Казват, че са си "извоювали" това право. Просто се надявам и ние скоро тук да имаме също толкова право да избираме раждането - кой каквото си го представя и както го иска. Като се възползваме и от една по-модерна медицина, която все по-малко да третира родилките и новородените като болни, а също и от невероятните сили, които ни е дала природата. И да осъзнаваме ролята си в този избор и в целия процес малко по-добре.
По света хората го правят, дай Боже да догоним след още малко време.

# 47 16 апр. 2007, 04:37 ч.

Мнения: 128

Родих преди 50 дни и до края на живота си ще благославям хората измислили епидуралната упойка. Майка ми на свой ред е приятно изненадана от това малко чудо- памперса. Да не се възползваме от тези неща е все едно първобитния човек да стои на студено и да дъвче сурово месо въпреки, че е открил огъня.
И едно въпросче към Людмил- при една евентуална диагноза менингит, с каква точно билка ще лекувате детенцето.

# 48 16 апр. 2007, 05:14 ч.

Димитровград
Мнения: 1 745

Дори и закон да приемат,че може да се ражда вкъщи,кой ще си продолее страха,за да го направи?

# 49 16 апр. 2007, 08:39 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: reivan в пн, 16 апр 2007, 04:37

За да ти отговоря и да ме разбереш, трябва да знаеш практическото значение на думите "вяра" и "намерение".
Ето тук има един филм "Тайната", който много нашумя напоследък, показваш силата на човешкото намерение да привлича събития в живота и да лекува.
Ако едно дете хване менингит, това е признак, че майката и бащата са сгрешили в нещо и то сериозно. Децата страдат от грешките на родителите си. Никоя болест, особено сериозна като рак не се стоварва ей така случайно върху семейството. И медицината, незачитаща тези закони, рядко има успех в лекуването им...

За памперсите -- според американското списание "Contemporary Pediatrics"[/url] над 50% от децата по Земята имат тоалетни навици преди 1 годинка. Говорим за стотици милиони майки отглеждащи децата си без памперси, в 21-ви век, при това не само в Китай или Индия а и в страни като Америка (виж ]статията от New York Times) Аз лично не бих се осмелил да определя толкова много родители от целия свят като първобитни и изостанали...

Последна редакция: пн, 16 апр 2007, 09:37 от Ludmil

# 50 16 апр. 2007, 08:46 ч.

Мнения: 2 908

Значи не ми се спори вече с теб,но това твоето АКО за автобусите,колите и прочието други работи не ми обяснява моята ситуация-за мен ти се измъкна от въпроса ми-ето сега детето ми е живо-не е блъснато още от кола,но ситуацията ти я разказах човешки-нали такъв разговор искаш?Е,очаквам отговор-отново човешки,за твоето разбиране за нещата.Но при мен е такава ситуацията,че не можеш да отговориш,нали?И АКО наистина бях родила по твоя метод,сега детето ми със сигурност нямаше да беше живо.Това разбирам аз от твоя отговор като не искаш да кажеш нищо.
БЛАГОДАРЯ ТИ!

# 51 16 апр. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 532

Цитат на: афродита в пн, 16 апр 2007, 08:46

Откъде извира тази злоба,не ми е ясно.
Хайде успокойте се малко!!!
Като видите тема от Людмил и тръгвате с брадвите и секирите.
Човека си споделя мнението,представите и ДА отговаря съвсем ясно на въпросите Ви,но май не може да стоплите и продължавате да питате едно и също.

Капка толерантност е нужна за да оставите дискусията да се води от хора,за които темата е интересна.

# 52 16 апр. 2007, 09:26 ч.

Мнения: 2 908

Ама каква злоба бе момиче,искам отговор...Попитах конкретен въпрос-защо злоба?И мисля че да ме цитираш мен не е най-доброто-благодаря все пак...Има други дето са се изказали доста по-крайно.ти знаеш ли какво е мъката да гледаш бебчето си увито с маркучи,да се бори всеки ден за живота си-тогава ще те питам пак за злобата....Но все пак е жива-а знаеш ли каква злоба щях да изпитвам ако беше умряла...а то щеше да е сигурно по неговите методи.Интересни са ми и аз съм най-последният човек дето да нападаш и цитираш...ама в моя случай точно-благодаря!И си чакам отговора.
И не го казвам от злоба-просто доказах че не върви това"естествено"раждане при всички-то това ми звучи като в природата-да,ама тези малки,родени като моето загиват там-не живеят.

Последна редакция: пн, 16 апр 2007, 09:40 от афродита

# 53 16 апр. 2007, 09:42 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: афродита в пн, 16 апр 2007, 08:46

Разбери, за мен и Мирена думата "АКО" е безсмислена, защото предполага, че нещата отвън, в света се случват независимо от нас, а това не е вярно. Всеки сам привлича събитията в живота си, включително и болестите на детето.

Последна редакция: пн, 16 апр 2007, 10:16 от Ludmil

# 54 16 апр. 2007, 10:00 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Биляна в нд, 15 апр 2007, 13:22

Пак ли

И аз предпочетох "глезотиите" на съвременната медицина- упойки, раждане в клиника с ангажиран екип. Така се чувствах по-сигурна за себе си и мъничкото човече. Който иска, нека да си ражда вкъщи- негов избор.

# 55 16 апр. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 2 908

Цитат на: Ludmil в пн, 16 апр 2007, 09:42

Разбери, за мен и Мирена думата "АКО" е безсмислена. Ние просто никога не я употребяваме и не мислим дори в такова бъдеще несбъднато време, към което "АКО", "БИ МОГЛО", "МОЖЕШЕ" и други думи се отнасят. Ние използваме "ЩЕ", "БЪДЕ", "МОЖЕ" в сегашно време.

Благодаря за отговора!
Но това че детенцето ви е родено здраво и живо трябва да сте благодарни на Господ,не на този начин на раждане.Защото аз Му благодаря всеки ден,че я има медицината и болниците,и че сме хора,а не животни.

# 56 16 апр. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: афродита в пн, 16 апр 2007, 10:10

Цитат на: Ludmil в пн, 16 апр 2007, 09:42

Разбира се, медицината си има място. Ние го родихме у дома, не защото е по-модерно или защото не признаваме медицината, а защото единствено у дома можехме да спазим някои препоръки за обстановката на раждане, пъпната връв, позата на раждане, контакта с новороденото и др., които смятаме за важни.

# 57 16 апр. 2007, 12:36 ч.

Мнения: 1 422

Без да целя да те обидя - съпругата ти изглежда изключително измъчена на снимките. Аз предпочитам да съм изкъпана, гримирана и спокойна в болничната стая, а за новороденото да се грижи друг, докато се възтановявам.

# 58 16 апр. 2007, 13:05 ч.

Мнения: 1 161

Цитат на: NadG в пн, 16 апр 2007, 12:36

Според разбиранията ни бебето трябва да е неотлъчно с майката в първите часове и дни, защото стресът, който е преживява по време на раждането е голям.

Виж само колко спокойно спи детето върху мама (правена е часове след раждането), може ли въобще да се сравнява със пеленаче в родилния дом, което е стегнато в пелени, оставено в стая с още 10 такива, само, далеч от мама, в ръцете на чужди хора, които не разбират плача му и не могат да го дарят със сигурността и топлината на мама? Това несъмнено оставя белег в душата му за цял живот...

А колкото до Мирена, все пак снимките са правени минути след раждането, няма как да е свежа като морковче... но пък час по-късно тя вече беше станала и шеташе.