Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
От два дена мислене и ровене из обяви, от която ни една не ми привлече вниманието, взе да ми прегрява тъпият мозък 
и да си мисля, че "моята работа" не съществува. Поне да знаех каква е...Та чакам да видя дали има човек, чиято работа просто изведнъж му се е набутала в очите с неонов надпис " Аз съм за теб, чакам те, взимай ме!" 
По едно време ежедневно се тормозех с това в продължение на няколко месеца, но получих подкрепа от приятеля ми, че и той е бил в това положение, спрял да мисли затова и нещата се наредили от самосебе си - в момента е network administrator във водещо ISP 
Та и аз спрях да мисля затова..иначе искам да се занимавам с нещо свързано с компютри.. и аз не знам какво точно 
.
Дипломата си вече повече от година не съм си я взела от университета - нещо като протест срещу самата себе си, а и не ми е нужна засега... Всъщност исках да уча информатика, но май не си повярвах. Сега вече ми се струва адски късно. Също ми се искаше и да се занимавам с графичен дизайн, но май и за това не си вярвам, че бих се справила. Абе имам чувството, че вече за нищо не ставам и съм си проспала ценните години 
Иначе от 6 години работя уж временна работа в администрация, но условията са нелоши и все не се решавам да променя нещата, а сега съм по майчинство и като се върна сигурно още по-трудно ще се навия за промяна... А и не знам в каква посока. 
Ще ставам учителка по математика!
