Лошо поведение в училище

Аз обаче не съм съгласна, че родителят е длъжен еди какво си. Например, на нас са ни казвали какви ли не неща и от тях съм спазвала само това,което ми се е видяло на мен разумно спрямо децата ми. Никой не може да задължи родител да води детето си където и да е при когото и да е, защото родителят взима крайното решение.  Говоря извън прегледите и ваксините,предвидени от закона. 
Няма как училище или градина да насили родител детето да ходи на психолог, психиатър и тн. Детето си има личен лекар, при когото редовно ходи на прегледи, и ако този лекар смята, че детето се развива добре, никоя градина, училище не може нищо да направи.

Това го казвам от личен опит. Друг е въпросът, че аз смятам, че моето дете си има проблеми с концентрацията, доколко са патологични не знам, не е с диагноза. Но и двамата са водени по най-различни специалисти от мен, за да си знам как са и дали има нещо проблемно, като съм ги водила на частно, без направление и тн. И в България и в Германия.
 Тъй като сме се консултирали И с адвокат, от адвоката, който е точно шулрехт адвокат, знам, че АДХД много трудно се диагностицира, има много мнения при специалистите дори за съществуването на този синдром, камл ли за диагностиката и като цяло това е празна диагноза, никой не може наистина да докаже, че едно 7 годишно дете има такова "разстройство". Това по повод ако се опитат да лепнат на моя син АДХД да знам. Това ми е казано от адвокат, който води много такива дела. И освен това една такава диагноза нищо не значи в учебен план...Изобщо вятър-работа.

Изобщо отговорът на някоя учителка, която се опитва да вмени на детето проблеми, винаги трябва да е -- "Благодаря много за информацията, ще се консултираме с личния ЛЕКАР на детето, който има медицинско образование. " И толкоз. Изобщо нещо не е ли казано от лекар като препоръка, не е задължително изобщо и няма как Югендамт или който и да е друг да се намеси. Длъжен си да спазваш прегледите, имунизациите, шулайнганг прегледа и добякъде препоръките на личния лекар на детето. Всякакви други неща изобщо като родител не си длъжен. Вече ако наистина детето е агресивно или има някакъв сериозен проблем, би могло и Югендамт да се намеси, ама това са случаи, в които детето наистина има сериозни проблеми.

Според мен, огромна част от проблемите на родителите в Германия е, че не знаят какъв е законът и училището и педагозите  на това разчитат. И точно заради това, че системата е подобна в Германия и толкова деца на познати са имали всякакви проблеми с учители-- от несправедливи оценки до диагнози, не наказвам децата си, а съм на тяхна страна. Важно е децата да оцелеят и преминат здрави и щастливи този етап. Бих наказвала само ако нарушават добруването на други деца. "Здравей, геврек" и полягване в занималнята не ми влизат на мен лично в тази категория и то от дете първи клас. А и последно -- за поведението в училище отговорност носят и учителят/ерциерът, един родител, колкото и да говори и да обяснява, все пак не е там. Аз иначе напоително обяснявам всяка сутрин, че трябва да внимават, да слушат, да работят и тн, но няма как в час да кажа на сина си да спре да зяпа през прозореца...

След първата род среща, която се прави с детето заедно, учителката каза, че синът ми не внимава в час и му сложиха лепенка с ухо на чина, за което аз почнах да пиша някакви роптаенета, че подтиска детето ми, докато синът ми не ми обясни, че на всяко дете са лепнали по нещо -- на моя ухо, друго дете не можело да смята та  му лепнали някакви пръсти за смятане, трето дете много бързо правело всичко, та му лепнали костенурка, за да е по-бавен... изобщо към всяко дете има някакви критики, не ги хвалят много-много.
И последно, при сина ми втората половина на първи клас вече нещата бяха много приемливи и с концентрацията и с подредеността и с поведението. Тоест, трябва си време за адаптация.

Разбира се, че не могат да те принудят да закараш детето някъде на преглед, обаче след като им откажеш, алармират социалните. При мен се случи това. Казах им в училището , че дъщеря ми няма нужда от диагноза и готово. Югендамт ми цъфна на вратата, понеже от училището казали, че щом отказвам диагностициране, поставям детето в смъртна опасност. Самата служителка беше в шок, защото не намираше връзка между диагноза и смъртна опасност, но все пак щом има сигнал, длъжни са да проверят.
Адвокат съм намерила и аз, понеже продължават с тормоза. Днес ми звъняха да ми предлагат дневна клиника, в която детето да се лекува. От какво? И те не знаят. Детето е чувствително, винаги замечтано, тъжно, чете много книги, мрази математика обаче. Щом мрази математика и не се концентрира, това е аутистична черта. Според учителката. Същата тази, на последния тест беше подчертала вярно решени задачи като грешни. Приготвила съм и този лист за адвоката, заедно с други неща. Дано не се налага, но вече съм на предела на силите си. Тъжна била, значи е аутист. Няма приятели, аутист е. Абе класа е почти целия с туркини, които не приемат други деца. Как да се сприятели с тях?
Иска да каже нещо, не намира думи, почва да се чеше по главата, аутист е. Бясна съм!!!

Фрау С, аз съм отказвала и съм в сериозен конфликт, но не са ми пращали Югендамт. но знам какво имаш предвид, познавам мноого хора с подобни проблеми. Непременно с адвокат, ако трябва сменяйте училище.

Знам за много хора, моята бивша шефка с напълно нормално момиченце, прекрасно развито, художник талантлив в детската градина, сега е по школи. Детето е силен интроверт, бяха го изкарали в градината със "селективен мутизъм"...детето просто не обичаше да ходи на градина, имаше си приятелки, но, като типичен интроверт, обичаше общуването 1 на 1.
Бяха на айншулунгсунтерзухунг, но заради характеристика от градината, лекарката препоръча някаква лечебна педагогика. Понеже в БВ родителят решава, те ратиха детето на училище без никакъв айншулунгсунтерзухунг, което по принцип може да доведе до много проблеми. Но не доведе.

Друг колега, американец, го натиснаха много за детето му още в първи клас искаха да е в специално училище. Той го премести във Валдорфшуле за някакъв период, а после смениха града.

Аз също съм в БВ.
Има частно училище в квартала ми, но е свързано с някаква секта и не ми е вариант. Всички останали училища са 1 към 1. Навсякъде диагнози.
Всичко това е една огромна машина за пари. Почти няма дете, което да не е нарочено. Няма българи, няма немци. И постоянно ме заплашват, че ще повтаря трети клас, ако не я заведа на диагноза. Е, хубаво.

Абе адвокатът какво ти казва? Няма как да повтаря, ако има приемливи оценки, повтаря се при изоставане с материала. Изобщо забрави да общуваш сама, винаги само писмено, само с адвокат. Тия съвсем са се забравили!!!!

Пиши оплакване до шуламта или каквото е там при вас,  с документите. Имай предвид, че една друга колежка я натискаха за сина й да е в зондершуле пак в БВ, и 6 месеца я натискаха, тя много твърдо отказваше и накрая я оставиха намира. Колкото и да не е интуитивно, за мен се печели с отпор, а не с коопериране, и непременно с адвокат.
Но не знам с Югендамт как стоят нещата, аз бих се буквално на@@ала (с извинение), ако ми ги пратят. С това ще приключи престоят ми в Германия ) с посещение от  Югендамт. 

Не мога да повярвам, какви неща пишете. На детето на авторката просто му е скучно в занималнята, защото без да иска се е научило вкъщи да чете и пише от голямата сестра (моята сестра също се научи така) и сега, когато на другите деца им трябва време, за да учат, на него му е скучно. Никакви диагнози няма, но полека ще свикне с училището, щом и в къщи се говори, кой как трябва да се държи.
Единствено в детската градина ме помолиха да заведа сина ми на ушен лекар, че нещо се ослушвал. Заведох го, въпреки че знаех, че е наред. Нищо му няма естествено. Докторът също му каза да слуша учителките. Оттогава никакви препоръки. Слушал, не слушал, няма проблем.
Не знам, в какви немски училища ходите, където въобще не се дава да се шукне. При децата ми беше достатъчно да се държат прилично, да разберат, какво им преподават и да се пази относителна дисциплина в час. Ясно е, че има по-буйни деца и абсолютна тишина в клас 1 -4 е мираж.

Боже къде сте си записали децата? Как здрави и спазващи нормите деца ще ги натискат за психолози и зондершуле и ще ги карат да повтарят клас без причина?
8 клас е детето и никога не сме чували и виждали подобно нещо в обкръжението. Едно дете знам само, което повтори първи клас, но то не знаеше изобщо език. Имали сме деца с проблемна дисциплина, но пък чак да има оплаквания за всичко …

Темата доста се разраства,но всеки може да си вземе бележки от историите тук.Между другото и дъщеря ми 1 клас се опитаха да я "диагностицират" мутизмус.Същите учителки който са сега на сина.Тогава тя беше доста свита защото се наложи да се преместим 2 м след като почна 1 клас.Не мина много и почнаха с диагнозите си..щом не говорела и отговаряла само с кратки думи айдеее ...От 2 срок обаче ела да видиш не могат да и вземат думата от устата.

Моята племенница вече беше там година и половина преди първи клас. Много добре навлезе в немския, общителна, възприемчива, по думите на ЛЛ там - ей, това е дете за нашите стандарти - високо, русо, бяло.
Включиха я веднага във всички кръжочни форми да бъде в среда на деца. В първи клас не се оплакват от нищо, всичко точно и седмица преди завършване - ааа, не е усвоила математиката. В обяснение - какво сега се тревожите ние оставяме и немчетата да повтарят.

Много тъжно, че десет години по-късно системата си продължава да действа

А защо ги оставят да повтарят? Какво печелят те от това?

Защото, ако родителите много бързо не се усетят, че са попаднали в други порядки, могат с подобни досиета на  по-късен етап в ущилище да дадат уклон човек да си остане бачкатор в живота

Единственото което ми идва на ум и някое забутано село където искат да държат паралелки или някое училище с основно деца с емигрантски произход. Въпреки, че и на село съм живяла и такива неща не сме виждали. В селото децата с мигрантски произход бяха моето и едно унгарче, имаше и едно смесено и всъщност точно те бяха с един от най-добрите успехи. В градината пак бяха горе-долу същата бройка и по-никакъв начин не са били “нарочвани”.
Мен тези писаници силно ме изненадват.

Аз съм от емигрантски квартал с начално училище с 90 % ученици с мигрантско потекло, дъщеря ми от 4 група в ДГ България с 30 думи немски започна 1 клас декември в немско училище, защото била на 6,5 г. Пълен шок. Никога не е повтаряла година. Та не зависи от произхода. Моят син повтори клас в гимназията, защото не се справяше с материала. Уроци, помощ от мен,  надзираване - нищо. Мързеше го дотолкова, че сменихме гимназията с гезамтшуле. Пак го мързи, но тук с по-ниската летва успява да изплува.

Ами аз имам доста познати с подобни случки. И понеже познавам децата, не се съмнявам. За несправедливост при оценяване и т. Нар емпфелунг си е абсолютно редовно. И истината е, че децата, при които родителите са натиснали да не се диагностицира и тн, децата са се справили добре. Например, при момиченцето на моята бивша шефка си е съвсем ок в училище, има си една две близки приятелки, участва в детски изложби, няма никакъв селективен мутизъм. Другото дете, което искаха чак в зондершуле да пращат първата половина година, сега завършва четвърти клас, не е повтаряло и тн. С познатия ми, когото натиснаха и той накрая го прати във Валдорфшуле знам, че самият баща изкара диагноза на детето, че има дислексия, но той така прецени. Там детето беше гонено, че уж е с нисък интелект, но това се оказа непотвърдено от психиатър. Накрая смениха местожителството...
При нас има външни тестове и това много помага да се ориентира един родител, та съм благодарна.

Дени-мени, това, че на теб не ти се е случило, не значи, че не се случва...

По-скоро имам чувството, че колкото по-елитарно е училището, толкова повече се вглеждат за глупости при децата.