Няма как училище или градина да насили родител детето да ходи на психолог, психиатър и тн. Детето си има личен лекар, при когото редовно ходи на прегледи, и ако този лекар смята, че детето се развива добре, никоя градина, училище не може нищо да направи.
Това го казвам от личен опит. Друг е въпросът, че аз смятам, че моето дете си има проблеми с концентрацията, доколко са патологични не знам, не е с диагноза. Но и двамата са водени по най-различни специалисти от мен, за да си знам как са и дали има нещо проблемно, като съм ги водила на частно, без направление и тн. И в България и в Германия.
Тъй като сме се консултирали И с адвокат, от адвоката, който е точно шулрехт адвокат, знам, че АДХД много трудно се диагностицира, има много мнения при специалистите дори за съществуването на този синдром, камл ли за диагностиката и като цяло това е празна диагноза, никой не може наистина да докаже, че едно 7 годишно дете има такова "разстройство". Това по повод ако се опитат да лепнат на моя син АДХД да знам. Това ми е казано от адвокат, който води много такива дела. И освен това една такава диагноза нищо не значи в учебен план...Изобщо вятър-работа.
Изобщо отговорът на някоя учителка, която се опитва да вмени на детето проблеми, винаги трябва да е -- "Благодаря много за информацията, ще се консултираме с личния ЛЕКАР на детето, който има медицинско образование. " И толкоз. Изобщо нещо не е ли казано от лекар като препоръка, не е задължително изобщо и няма как Югендамт или който и да е друг да се намеси. Длъжен си да спазваш прегледите, имунизациите, шулайнганг прегледа и добякъде препоръките на личния лекар на детето. Всякакви други неща изобщо като родител не си длъжен. Вече ако наистина детето е агресивно или има някакъв сериозен проблем, би могло и Югендамт да се намеси, ама това са случаи, в които детето наистина има сериозни проблеми.
Според мен, огромна част от проблемите на родителите в Германия е, че не знаят какъв е законът и училището и педагозите на това разчитат. И точно заради това, че системата е подобна в Германия и толкова деца на познати са имали всякакви проблеми с учители-- от несправедливи оценки до диагнози, не наказвам децата си, а съм на тяхна страна. Важно е децата да оцелеят и преминат здрави и щастливи този етап. Бих наказвала само ако нарушават добруването на други деца. "Здравей, геврек" и полягване в занималнята не ми влизат на мен лично в тази категория и то от дете първи клас. А и последно -- за поведението в училище отговорност носят и учителят/ерциерът, един родител, колкото и да говори и да обяснява, все пак не е там. Аз иначе напоително обяснявам всяка сутрин, че трябва да внимават, да слушат, да работят и тн, но няма как в час да кажа на сина си да спре да зяпа през прозореца...
След първата род среща, която се прави с детето заедно, учителката каза, че синът ми не внимава в час и му сложиха лепенка с ухо на чина, за което аз почнах да пиша някакви роптаенета, че подтиска детето ми, докато синът ми не ми обясни, че на всяко дете са лепнали по нещо -- на моя ухо, друго дете не можело да смята та му лепнали някакви пръсти за смятане, трето дете много бързо правело всичко, та му лепнали костенурка, за да е по-бавен... изобщо към всяко дете има някакви критики, не ги хвалят много-много.
И последно, при сина ми втората половина на първи клас вече нещата бяха много приемливи и с концентрацията и с подредеността и с поведението. Тоест, трябва си време за адаптация.
) с посещение от Югендамт.